С лед референдума за излизане от ЕС през 2016 г. общественото разделение в Обединеното кралство се задълбочава, засилва се и масовото недоволство спрямо политическата класа. Принос за това има и политикът Найджъл Фараж, когото мнозина у нас считат за българофоб поради коментарите му към българските емигранти. Дори и на острова репутацията му е спорна – според някои той е патриот, който защитава британските ценности, най-вече с ролята си по време на Брекзит, а според други е ксенофоб, който ще доведе страната до разруха. Въпреки че само преди по-малко от година според мнозина той има реален шанс да е следващият британски премиер, днес Найджъл Фараж е изправен пред сериозни предизвикателства. Партията му е разтърсена от няколко скандала, а парламентарният комисар по въпросите на стандартите в Обединеното кралство го разследва за финансови престъпления. Според мнозина с частичните избори, които се провеждат днес, Фараж се опитва да избяга от последиците, а според други те са демократичен референдум. Защо тези избори са важни и как ще повлияят на политическото му бъдеще?
Изборен зaлoг „всичко или нищо“ за Найджъл Фараж
Ранен живот и ЮКИП
Найджъл Фараж е роден през 1964 г. във Фарнбъроу в Югоизточна Англия и завършва образованието си през 1982 г. През 1978 г. става член на Консервативната партия, но така и не се опитва да се изкачи в партийните структури на консерваторите. През 1992 г. премиерът Джон Мейджър подписва Договора от Маастрихт, който създава съвременния Европейски съюз и централизира управлението му. В знак на протест Фараж напуска партията и през 1993 г. е сред основателите на „Партия за независимост на Обединеното кралство“ – ЮКИП, която обещава да извади страната от ЕС. През 2006 г. става лидер на партията, а междувременно от 1994 г. до 2010 г. прави 6 неуспешни опита да бъде избран в британския парламент. Важно е да се уточни, че в Обединеното кралство народните представители се избират с мажоритарна система с относително мнозинство в 650 избирателни района. И за да бъде избран, кандидатът трябва да спечели най-много гласове в избирателния си район. Именно тази система усложнява избирането на кандидати от трета партия, дори тази партия да има висок пропорционален резултат на национално ниво. Иронично е, че през 1999 г. от първи опит Фараж е избран за евродепутат и става член на институцията, която ненавижда.
It has been an absolute honour to be the MP for Clacton since 2024.
— Nigel Farage (@Nigel_Farage) August 4, 2026
This is my message to local people. pic.twitter.com/KP7X59uYzF
От трибуната на Европейския парламент Фараж несъмнено е един от най-забележимите евродепутати. Един от най-острите му коментари е описанието на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Според Фараж Ромпой има харизмата на „мокър парцал“ и външен вид на „обикновен банков чиновник“. Фараж не пропуска да критикува и новоприсъединилите се страни членки на ЕС като България и Румъния, фокусирайки се основно върху имиграцията и корупцията. Именно през 2013 г. по време на посещение у нас Найджъл Фараж е репликиран по време на интервю от журналистката на Нова ТВ Лора Крумова, която заявява, че ако не са били мигрантите, за да облагородяват тази островна държава, то тогава „жените са щели да имат по-спретнати мустаци от мъжете“.
"Нашествие от млади мъже": Как Фараж печели британците
Евроскептицизмът на острова
Важно е да се уточни, че евроскептицизмът не е нещо ново в Обединеното кралство. Първоначално, когато ЕС е само икономически съюз и се нарича Европейска икономическа общност, одобрението му в британското общество е високо. На референдума през 1975 г. две трети от британците гласуват страната да остане в Общия пазар. През следващите десетилетия Европейският съюз се разширява и недоволството спрямо Брюксел в страната нараства. Правителството в Лондон се споразумява с Европейската комисия да не приема определени европейски законодателства, най-вече да не влиза в Шенген и Еврозоната. С присъединяването на държави от Източна Европа към ЕС се увеличава ръстът на имиграцията във Великобритания. Друга важна подробност е така нареченият „островен манталитет“ на мнозина британци, които се считат за различни от тези в континентална Европа. Постепенно голяма част от тях смятат ЕС за дефектна и бюрократична институция, която пречи на развитието на страната, и смятат, че Обединеното кралство няма място там. Именно тази нагласа е капитализирана от ЮКИП и партията е първа политическа сила във Великобритания на изборите за Европейски парламент през 2014 г. с 26.6%.
Today my record in public office will be judged by the people of Clacton, not by politicians and the media in Westminster.
— Nigel Farage (@Nigel_Farage) August 13, 2026
I look forward to their verdict. pic.twitter.com/dyzOgLCOER
Изборите през 2015 г.
На парламентарните избори през 2015 г. ЮКИП става трета политическа сила с 12.6% (за сравнение, тя има едва 3.1% през 2010 г.). Заради избирателната система партията има само един депутат, като дори Фараж губи в своя избирателен район. След резултата той подава оставка като лидер на партията, но поради липсата на наследник ЮКИП не я приема. Въпреки неуспеха, подкрепата за тях доказва, че ЮКИП успешно привлича голяма част от евроскептичния електорат на партиите на статуквото – Лейбъристите и Консерваторите, което кара току-що преизбрания премиер Дейвид Камерън да направи една от най-големите грешки в съвременната британска история.
Референдумът
За да сложи веднъж завинаги край на дебата в партията си относно членството на страната в ЕС, Камерън организира референдум по въпроса след преговори с Европейската комисия. Това е обявено през 2013 г. и обещано в предизборната кампания на партията през 2015 г. Редица анкети сочат, че макар и с лека преднина, референдумът няма да мине, а според мнозина анализатори и социолози поради страха от непознатото британците ще изберат „дявола, който вече познават“. Екзитполът на YouGov, една от най-престижните социологически агенции в страната, сочи, че 52% от електората е гласувал за оставане в ЕС, и дори Фараж признава загубата минути след края на изборния ден. Но малко по-късно светът осъзнава, че всъщност 52% от британците са гласували за напускане на Европейския съюз. Час след обявяването на резултата Камерън подава оставка и това маркира началото на сегашната политическа криза в страната.
Catching up with an old friend. pic.twitter.com/ojB8BmUP1f
— Nigel Farage (@Nigel_Farage) August 12, 2026
Брекзит
След успешния референдум Фараж подава оставка като лидер на ЮКИП, заявявайки, че е осъществил главната си цел – страната му да напусне ЕС, но продължава да служи като евродепутат. След драматичната оставка на Камерън Тереза Мей поема поста министър-председател на Обединеното кралство, въпреки че тя е сред консерваторите, които са против напускането на ЕС. Според анкетите рейтингът на партията нараства драстично поради факта, че след референдума партията си възвръща евроскептичния електорат от ЮКИП. През 2017 г., с цел да улесни преговорите с ЕС, Мей насрочва предсрочни избори и смята, че ще увеличи парламентарното мнозинство на партията си. Социологическите проучвания сочат, че рейтингът на партията е около 40%, с преднина от около 20% пред Лейбъристите. На изборите резултатът на консерваторите нараства от 37% до 42% – най-високият резултат от 30 години насам, но техният основен конкурент, Лейбъристите, също увеличава подкрепата си и печели 40%. Така британците стават свидетели на поредна политическа изненада – поради непропорционалната избирателна система консерваторите губят своето парламентарно мнозинство. Това проваля плановете на Мей за гладко осъществяване на Брекзит и тя е принудена да търси подкрепа от малки партии.
Тереза Мей се опитва три пъти да финализира договора за напускане на Обединеното кралство от Европейския съюз, но поради липсата на парламентарно мнозинство и недоволството в партията ѝ опитите ѝ пропадат. По това време Фараж често критикува министър-председателя за нейния „мек“ тон спрямо Брюксел. В края на 2018 г. той заявява, че ЮКИП под чуждото ръководство вече е неузнаваема, и създава нова партия – „Брекзит“. Партията капитализира върху недоволството спрямо трудностите с Брекзит, обещавайки да осъществи пълния изход на страната от контрола на Брюксел. Новата партия бързо расте в анкетите и според мнозина съществува реален шанс тя да стане първа политическа сила. На изборите за Европейски парламент тя става най-голямата политическа партия с 30.5%, а Консерваторите имат едва 8.8%. Тази срамна загуба, както и неспособността на Мей да осъществи Брекзит, води до оставката ѝ дни по-късно. На нейно място идва Борис Джонсън, който обещава най-накрая да финализира отделянето от Брюксел. Джонсън планира да осъществи радикален Брекзит с по-малка обвързаност с ЕС, но парламентът отново не приема това споразумение и Джонсън насрочва предсрочни избори. Тогава Фараж заявява, че с цел да не усложни осъществяването на Брекзит, партията му няма да номинира кандидати в избирателните райони, които консерваторите са спечелили през 2017 г. – решение, за което по-късно ще съжалява. На изборите консерваторите печелят със солидно парламентарно мнозинство, лейбъристите претърпяват един от най-ниските си резултати, а партията „Брекзит“ не печели нито един депутат. Така Джонсън успешно изважда страната от ЕС, а Фараж слага край на 20-годишната си кариера като евродепутат, развявайки британското знаме по време на прощалната си реч в ЕП, неосъзнавайки, че следващите години ще се окажат труден период за острова.
Близо ли е Обединеното кралство до разпад?
Годините след Брекзит
Точно след като Обединеното кралство напуска ЕС, светът е ударен от КОВИД кризата и икономиката не се развива така, както е обещано през 2016 г. С изключение на април 2021 г. повечето британци заявяват, че Брекзит е бил грешка, а управлението е белязано от скандали. В края на 2021 г. става ясно, че Джонсън е организирал тайни партита, докато сънародниците му са били под карантина заради пандемията. Той така и не успява да укроти публичното недоволство и през лятото на 2022 г. е принуден да се оттегли. Партията избира Лиз Тръс за нов премиер. Тя предлага данъчни реформи, които довеждат страната до икономически и политически хаос, а икономиката на острова е пред срив. Тръс е принудена да се оттегли след едва 49 дни, а разтърсената от скандали Консервативна партия бързо я заменя с Риши Сунак. Става ясно, че лейбъристите ще спечелят следващите избори.
През това време Фараж частично се оттегля от политиката. През 2021 г. партията му е преименувана на „Реформ“, с цел да се фокусира върху новите политически теми, но месеци по-късно той подава оставка като лидер. През следващите 3 години Фараж остава активен в социалните мрежи и телевизията, критикувайки управляващите и най-вече имиграцията – легална и нелегална. През 2023 г. той дори влиза в риалити телевизията, участвайки в британското шоу за знаменитости I'm a Celebrity... Get Me Out of Here!. През същата година, след като банковата му сметка е замразена, той успешно се представя за човек анти-статукво и заявява, че е репресиран заради политическата си дейност. Така он бързо се завръща на британската политическа сцена, продължавайки активно да заявява, че според него проблемът не е Брекзит, а некомпетентността на консерваторите.
My statement on Counter Terrorism Police and an arson attack at my property. pic.twitter.com/MLgAiR9tlW
— Nigel Farage (@Nigel_Farage) August 10, 2026
Влизането на Фараж в националната политика
През 2024 г., надявайки се да минимизира очакваната загуба на партията си, Сунак насрочва предсрочни избори. „Реформ“ заявява, че този път ще участва в почти всички избирателни райони в страната. Първоначално Фараж заявява, че не е сигурен дали ще се кандидатира, поради факта, че изборите са твърде скоро и ще му се наложи да помага в президентската кампания на Тръмп, с когото е близък, но в крайна сметка решава да се кандидатира в Клактън. Кампанията на „Реформ“ бива опорочена от скандали, след като няколко кандидати са оттеглени в последната секунда поради противоречиви изказвания. Без изненада Лейбъристите печелят изборите, но със значительно по-нисък резултат от този в анкетите от месеците преди вота. От очакван резултат 40%–42%, партията печели едва 33.7%, но поради избирателната система тя получава рекордно голям брой мандати. „Реформ“ успешно капитализира върху недоволството към Консерваторите и привлича мнозина техни гласоподаватели, представяйки се за дясна алтернатива, а с кампанията си успява да привлече и мнозина поддръжници на Лейбъристите. Впечатляващият им резултат от 14.3% и фактът, че са трета политическа сила, им осигурява едва 5 депутатски места. Въпреки малкия брой депутати, Фараж, който за пръв път бива избран в британския парламент, представя резултата като началото на нещо ново. Тогава според мнозина анализатори Фараж демонстрира амбициите си за „Даунинг стрийт“ 10.
Найджъл Фараж подаде оставка като депутат
Новоизбраният премиер на Обединеното кралство Киър Стармър бързо губи доверието на британците, след като социалното и икономическото положение в страната не се подобрява, а липсата на харизма допълнително влошава положението. В подобен момент британските избиратели по правило се обръщат към основната опозиция. Но раните от управлението на консерваторите са твърде пресни и мнозина правят нещо почти безпрецедентно за съвременната британска история, като се доверяват на Фараж. Подкрепата за партията му нараства, а на местните избори през април 2025 г. „Реформ“ става първа политическа сила и печели шесто депутатско място в район, считан за бастион на Лейбъристите. През май същата година „Реформ“ става първа политическа сила според всички анкети със средна стойност от около 31%, а според част от тях съществува реален шанс партията да спечели парламентарно мнозинство. Тези успехи продължават и през 2026 г., когато партията остава първа политическа сила с 24% на местните избори и става основна опозиция в Уелс.
Трудности
Въпреки успехите на Фараж и партията му, предизвикателствата пред тях не намаляват. „Анти-вотът“ към „Реформ“ е много по-висок от подкрепата за тях. Това е видно от неуспеха им да победят в нито един от последните 5 частични избора, след като гласоподавателите там се мобилизират против кандидатите на партията. Според други партията обединява само протестен вот и малцина вярват, че те са способни да управляват.
След огромната загуба през 2024 г. мнозина високопоставени лица от Консервативната партия преминават към „Реформ“, помагайки за новата им репутация на „новите консерватори“. През 2025 г. един от депутатите на „Реформ“ напуска партията и основава своя собствена, която застрашава да привлече част от гласоподавателите на Найджъл Фараж. Именно тези проблеми водят до значителен спад в подкрепата за „Реформ“ и с оставката на Стармър и встъпването в длъжност на Анди Бърнам лейбъристите отчитат нов ръст в подкрепата си, въпреки че наблюдателите не са сигурни дали това ще се запази за дълго.
Илон Мъск избра своя нов фаворит: Ще свали ли милиардерът правителството в Лондон?
Може би най-голямата трудност пред „Реформ“ са корупционните скандали в партията, най-вече тези, свързани с Найджъл Фараж. През пролетта става ясно, че през април 2024 г. той е получил 5 милиона паунда от милиардера Кристофър Харборн – пари, които според Фараж са за финансиране на личната му сигурност. Според британското законодателство всеки избран политик трябва да декларира подобни приходи, които биха могли да повлияят върху политиката на кандидата. Важно е да се уточни, че по това време Фараж още не е възнамерявал да се кандидатира и твърди, че тези пари са личен подарък, но според мнозина тези 5 милиона паунда са очевидно политическо финансиране. Месец по-късно парламентарният комисар по въпросите на стандартите започва разследване, което може да доведе до принудително извинение, временно отстраняване, повторни избори или глоба. В лични разговори Фараж изказва притесненията си относно подобен сценарий, а липсата на алтернатива в партията би могла да доведе до края на „Реформ“.
През юли Фараж взема драматичното решение да подаде оставка като депутат, за да се проведат предсрочни избори, в които „избирателите сами да съдят поведението му“. Мнозина описват това действие като политически цирк и опонентите му отказват да участват в изборите, така че в днешните избори Фараж няма да има сериозна конкуренция. Повечето от 34-те кандидати са комици, най-вече Граф Бинфейс (Count Binface), който се представя като „независим космически войн“ от планетата Сигна IV и носи кофа за боклук на главата си. Според последното социологическо проучване Фараж ще спечели около 73%, а Бинфейс – 20%.
По всичко изглежда, че победителят в изборите е почти сигурен, но Фараж няма да може да избегне разследването, защото според парламентарния комисар по въпросите на стандартите тези избори в Клактън няма да сложат край на процедурата и тя ще продължи и след как Найджъл Фараж бъде преизбран. Сега само времето ще покаже дали идеологът на Брекзит ще продължи битката си за поста на премиер, или проблемите му със закона ще сложат край на тези амбиции.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
