С имвол на отиващата си година за Европейския съюз стана една дума – пандемия, борбата с която се превърна в доминираща тема. „Пандемията ще продължи по-дълго, отколкото смятахме по-рано”, заяви новият министър на здравеопазването на Германия Карл Лаутербах. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също обяви, че четвъртата вълна от коронавируса, заляла Европа, е достатъчно тежка, но през 2022 г. вероятно ни очакват още по-сериозни изпитания, пише „Дойче веле”, цитирано от БГНЕС.
Ваксиниране, ваксиниране, ваксиниране
Сблъскахме се с нова заплаха – варианта Омикрон, заяви Фон дер Лайен. и подчерта, че ЕС трябва да се бори с него посредством ускоряване темповете на ваксинация. „Учените ни казват, че ваксина[ията и реваксинацията осигуряват най-добрата защита от COVID-19”, заяви тя и допълни, че ЕС е сключил необходимите договори с компаниите – производители и при нужда ваксините може да бъдат адаптирани и към новите мутации.
„Телеграф”: Следващата година ще бъде още по-лоша за Байдън и за Запада
През отиващата си година Европейската комисия закупи около един милиард дози ваксини за граждани на ЕС. Други 350 милиона са дарени за международната кампания за ваксиниране на ООН Ковакс. През новата година ЕС ще продължи да купува ваксини. „Целта за 2022 г. е да гарантираме, че до средата на годината 70% от световното население ще бъде напълно ваксинирано. Ще активизираме усилията си в подкрепа на Африка, която има най-ниските нива на ваксинация в света”, каза Урсула фон дер Лайен.
Процентът на ваксинираните в много държави от ЕС е твърде нисък
През 2021 г. Брюксел започна да закупува ваксина отначало мудно, а след това все по-систематично. След като през пролетта отшумя поредната вълна на коронавирусната инфекция, настъпи относително спокойно лято. В целия Европейски съюз се възобнови нощният живот, училищата отвориха отново врати, а плажовете станаха отново достъпни за почиващите. Въпреки това, постигнатите средно 66% ваксинирани възрастни жители на ЕС от 66% се оказаха недостатъчни, за да се предотврати нова вълна от заразяване през есента, както и за проблема с недостатъчните болнични легла в някои държави-членки на ЕС.
Макрон поиска реформа на Шенгенското пространство
Показателите за ваксинацията в ЕС се различават съществено: от 26% в България до 82% в Малта. Отговорността за борбата с пандемията, обаче, е на самите страни-членки на ЕС: провеждане на кампания за ваксинация, въвеждане на ограничителни мерки, организиране на тестове на работното място, в магазини, ресторанти или училища. ЕС може единствено да наблюдава отстрани тази безумна главоблъсканица от различни мерки и правила. Но Брюксел поне успя до голяма степен да запази прозрачността на вътрешните граници на ЕС посредством общоевропейски паспорт за ваксинация.
Задължителна ваксинация в ЕС?
Австрия и Германия искат да въведат масова задължителна ваксинация. Гърция, Италия и други държави предвиждат това да се отнася само за определени професионални и възрастови категории. През 2022 г. министрите на здравеопазването на страните от ЕС ще трябва да обсъдят спешно дали има смисъл да се въведе задължителна ваксинация на територията на целия Европейски съюз. Защото тогава неизбежно ще възникне въпросът дали, например, Германия със задължителната си ваксинация ще разреши в страната да влизат неваксинирани граждани на ЕС от други държави.
Възстановяване на икономиката и върховенство на закона
Икономическото възстановяване на ЕС, което започна през 2021 г., трябва да продължи и да се разшири максимално през 2022 г. В някакъв момент ще се наложи да се въведат в ред бюджетите на държавите членки на ЕС. Програмата за възстановяване на ЕС на стойност 750 милиарда евро, от които вече се изплащат първите траншове, служи като средство за икономическото възстановяване. Програмата, финансирана за първи път чрез дългово съфинансиране, ще облагодетелства предимно държави в южната и източната част на ЕС и преди всичко Италия.
ЕС планира нови ограничения заради новия щам на COVID-19
Полша и Унгария засега няма да получат никакви пари. Те представиха своите инвестиционни програми, но Европейската комисия отказва да плаща, докато не бъде преодолян конфликтът с върховенството на закона в Полша и Унгария. 2021 г. ще бъде запомнена с ожесточения спор относно правораздавателната система и основополагащите ценности на ЕС, които публично биват подлагани на съмнение или отхвърлени от националните консервативни правителства в Будапеща и Варшава.
През 2022 г. може да се засилят центробежните сили вътре в самия Европейски съюз. Сега, когато умереният канцлер Ангела Меркел напусна политическата сцена на Европа, може да се стигне до решаващата битка. Поне такива заявления направи премиерът на Унгария Виктор Орбан. „Едно може да се каже със сигурност : Заедно с Меркел приключи епохата на двусмислието, неяснотите и премълчаването. Сега се подготвяме за битка с вдигнат шлем”, каза Орбан по повод смяната на правителството в Берлин.
Макрон планира да промени Европа
През 2022 г. цялото внимание ще бъде приковано към Франция. Президентът на страната Еманюел Макрон ще се яви през април на избори за втори мандат. В същото време ще заема и поста председател на Съвета на Европейския съюз. В предизборната борба с политиците от десния спектър Макрон иска да покаже, че ще промени Европа, както беше обещал. На първо място френският лидер иска да превърне ЕС в стратегически независим играч в областта на външната политика. Той възнамерява по време на „стратегическата среща на върха” през пролетта на 2022 г. да обедини останалите правителства на държавите от ЕС около външнополитическите цели спрямо Китай, САЩ, Русия и останалия свят.
Полша заклейми решението на Съда на ЕС
За целта външната и отбранителната политика на ЕС трябва да бъдат по-свързани помежду си. След достатъчно нерешителната Ангела Меркел Макрон се надява да намери съюзници за своите планове в лицето на новия канцлер на Германия Олаф Шолц. Първото изпитание за „суверенна” Европа може да настъпи още в началото на 2022 г., когато, според различни оценки, руският президент може да нахлуе в Украйна. Как ще реагира ЕС? Как ще реагира НАТО? Държавите от Балтика и Полша отдавна настояват за по-солидна защита, включително и от страна на Европейския съюз.
Тлеещата драма: Миграцията
Въпросът с миграцията и предоставянето на убежище са постоянен обект на спорове в рамките на Евросъюза. При това не става въпрос единствено за ситуацията по границата с Беларус, но и край бреговете на Ла Манша, Канарските острови, Италия и Гърция. През 2021 г. не бяха взети никакви решения в тази връзка. Дали ще се вземат такива през 2022 г.? Ще бъдат ли допускани, приемани и разпределяни хора? Това все още остават най-важните въпроси.
Привържениците на твърдия подход по отношение на миграцията като Балаж Орбан - вицепремиер на унгарското правителство, могат да си представят ЕС без закони за предоставяне на убежище. Сегашната система не може да спре хората на границата, казва Орбан. В същото време международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл” обвинява ЕС, че продължава да пренебрегва правото за получаване на убежище, както и че принуждава хората да предприемат опасни пътувания.
