А мериканските мита са като първия сняг през зимата или първата пролетна буря. Предупреден си, че ще ги има, но когато се стоварят отгоре ти, това предизвиква все пак смут. Особено, когато си страна, претендираща да е мост между администрацията на Доналд Тръмп и ЕС, каквато е Италия на премиера Джорджа Мелони, или пък страна, претендираща, че успява да говори с Тръмп твърдо, каквато е Франция на Еманюел Макрон, обобщават френски италиански медии, сред които Франс прес, АНСА, "Монд", "Линкиеста" и др. Какви бяха реакциите на тези две страни, след като на 2 април Доналд Тръмп в крайна сметка наложи допълнителни мита от 20 процента за вноса от ЕС - нещо, за което той предупреждаваше от два месеца.
Как реагира светът на новите мита на САЩ
Франция
В края на февруари френският президент Еманюел Макрон беше първият европейски ръководител, приет в Овалния кабинет на Белия дом от американския президент Тръмп след встъпването му в длъжност на 20 януари. Тогава Макрон похвали силните връзки между Франция и САЩ и подчерта, че има метод за общуване с Тръмп, който дава резултат. Този метод се изразява в твърдост и несъгласие с някои мнения на Тръмп, припомня "Пари мач". Пак тогава Макрон сподели, че е опитал да убеди Тръмп защо не трябва да въвежда допълнителни мита върху вноса от ЕС. Сред аргументите беше това, че по този начин САЩ ще влязат в едновременно в търговска война с ЕС и с Китай, което няма да е лесно за самите САЩ. В допълнение въвеждането на нови мита ще породи проблеми за ЕС, който ще трябва да се фокусира едновременно върху отговора на тези мита и върху усилията да увеличат разходите за укрепване на отбраната и сигурността си. А за второто настояват самите САЩ.
Въпреки тези изявления на Макрон допълнителните мита за ЕС бяха въведени на 2 април от Тръмп. „Допълнителните мита, които САЩ наложиха на ЕС на 2 април, са брутални и необосновани", заяви вчера френският лидер и предупреди, че те могат да доведат до шок в световната търговия, призовавайки Европа да отговори на тях единна и отрасъл по отрасъл, обобщава Франс прес.
Франция внася повече стоки от САЩ (52,5 милиарда евро през 2024 г.), отколкото изнася за САЩ (47 милиарда евро през 2024 г.) и зависи по-малко от износа към тази страна, отколкото зависят други европейски държави, като например Германия (3,8 % процента от своя БВП), посочват френските медии „Шарант либр“ и „Франс 3“. Но митата все пак пораждат безпокойство в страната.
В продължение на два часа вчера френският президент разговаря с премиера Франсоа Байру, членове на правителството, представители на работодателите и на отраслите, които са най-изложени на ефекта от американските допълнителни мита: самолетостроенето и космическата индустрия, земеделието, винарството, химическата промишленост, електрониката, металургията, здравеопазването и козметичния сектор. На срещата не бяха представители на големия френски отрасъл на автомобилостроенето, който обаче е подложен на отделни мита от 25 процента, които касаят автомобилите и автомобилните части, обобщава Франс прес.
Пред участниците в срещата Макрон не използва розови краски, за да обрисува ситуацията, а подчерта, че американските мита ще окажат огромно въздействие върху Франция. Той припомни, че износът към САЩ представлява "1,5 % от френския БВП, 3 % от италианския БВП, 4 % от германския БВП и 10 % процента от ирландския БВП". Макрон припомни, че на въведените мита ще има първи отговор в средата на април, който ще касае стоманата и алуминия, на които САЩ вече наложиха нови мита неотдавна. Втори по-масиран отговор ще бъде този на митата, обявени на 2 април и ще дойде в края на настоящия месец, обеща Макрон. Президентът каза, че този отговор ще бъде даден след проучване на положението сектор по сектор и съгласувано със страните членки на ЕС. Макрон призова събеседниците си, присъствали на срещата вчера, да суспендират инвестициите, които предстои да направят в САЩ, докато не бъдат изяснени нещата.
През 2023 г. обемът на преките френски инвестиции в САЩ представляваше 370 милиарда долара, което е 6,9 % от общите преки чуждестранни инвестиции в САЩ, припомня Франс прес. Окончателни данни за 2024 г. все още няма.
По време на срещата вчера Макрон даде да се разбере, че най-голямото му безпокойство сега произтича от разногласия в ЕС относно американските мита. Той призова всички страни членки да „играят по европейски“, а не да действат самостоятелно. Според него самостоятелните действия не са добра идея, защото само ако европейците се обединят и демонстрират действителна солидарност, те ще постигнат целта си, а тя е да накарат САЩ да отменят новите мита.
Според Патрик Мартин, председател на Движението на предприятията във Франция (MEDEF) – основната организация на работодателите във Франция – споменатите от Макрон 1,5 % от БВП, които представлява френският износ към САЩ, означават всъщност стотици хиляди работни места във Франция, които сега са застрашени, съобщава телевизия Ел Се И. Той обаче допълва, че сега има голямо единство в процеса на анализиране на ситуацията между всички браншове в страните членки на ЕС и между асоциациите на работодателите. Американците няма да могат да пробият този фронт и накрая те ще пострадат от решението си да наложат мита на ЕС, казва Мартин.
Френският министър на външната търговия Лоран Сен-Мартен вчера дори демонстрира оптимизъм, като каза, че все още има път за преговори и дискусии със САЩ, припомнят в. „Паризиен“ и Франс прес.
САЩ са четвъртият пазар, към който Франция изнася стоки, след Германия, Италия и Белгия, според френските митници, припомня Франс прес.
Една пета от износа на Франция за САЩ е свърза с авиационната и космическата индустрия. По данни на френските митници през 2024 г. Франция е изнесла за САЩ стоки в този отрасъл на стойност 9 милиарда евро. Европейският производител на самолети „Еърбъс“, чиято оперативна централа се намира в Бланяк, във френския департамент От Гарон, твърди, че е „експортен клиент номер едно за американската аерокосмическа индустрия“, припомнят в. „Монд“ и радио "Франс енфо". Промишленият гигант може обаче да бъде частично защитен от ефекта на митата заради това, че прави инвестиции и създава работни места в САЩ. През 2015 г. компанията откри завод за сглобяване в Мобайл в щата Алабама, от който през 2024 г. излязоха 500 самолета A320 и A220. „Еърбъс“ купува също така всяка година от своите около 2000 американски подизпълнители части за 15 милиарда долара. Тези подизпълнители са разположени в 40 американски щата. По този начин компанията е създала 275 000 работни места в САЩ и предвижда да навлиза още на пазара на труда в тази страна. Друга компания от отрасъла „Дасо авиасион“, която продава между една трета и половината от продукцията си от частни самолети в САЩ, от своя страна каза през март, че нейните прогнози относно резултатите й през настоящата година зависят до голяма степен от митата на САЩ, припомнят „Монд“ и Франс енфо.
САЩ са първи клиент в чужбина за френските винопроизводители. Една четвърт от виното, произведено във Франция всяка година, на стойност почти 4 милиарда евро, се изнася в САЩ. През 2024 г. „гроздови вина“ на стойност около 2,4 милиарда евро са прекосили Атлантическия океан към САЩ. Само през миналата година регионът Бордо е изпратил 30 милиона бутилки вино в САЩ. Към това трябва да се добавят и дестилираните алкохолни напитки, по-специално коняк, на стойност над 1,5 милиарда евро, изнесени на американска територия. Френското производство на спиртни напитки се изнася почти изцяло, като голяма част от него е насочена към САЩ, посочват „Монд“ и Франс енфо. Националната конфедерация на производителите на вина с контролирани наименования за произход (CNAOC) оценява „нетната загуба за френската винарска промишленост“ от допълнителните американски мита на 1 милиард евро. За разлика от първите мита на Доналд Тръмп, въведени през 2019 г. по време на първия му президентски мандат, този път шампанското изглежда не е пощадено, а от средата на март Тръмп обмисля да добави 200% допълнителни мита върху всички европейски спиртни напитки като част от спора си с ЕС за стоманата и алуминия. Ако такива колосални мита действително бъдат въведени, това би утроило цената на една бутилка алкохол.
Франция е вторият по големина доставчик на сирена за САЩ след Италия, като всяка година тя изнася 25 000 тона сирене, главно „Бри“ и „Ементал“, но също и сирената със защитено наименование. Това представлява две трети от млечните продукти, изнасяни за САЩ, на стойност 350 милиона евро. Националната федерация на млекодобивната и млекопреработвателната индустрия (FNIL) очаква финансови загуби, посочват „Монд“ и „Франс енфо“.
Що се касае до отрасъла на луксозните стоки - парфюми, тоалетни принадлежности, кожени изделия и др. - през 2024 г. Франция е изнесла луксозни стоки за САЩ на стойност 4,5 милиарда евро. Въпреки това не всички френски луксозни стоки, които са особено ценени в САЩ, са непременно експортни. Сред френските флагмани гигантът Ел Ве Ем Аш (LVMH) има производствени обекти в САЩ, където генерира една четвърт от продажбите си. Клиентите на луксозните стоки, които обикновено са заможни, също така са по-малко впечатлени от цените и следователно увеличението на митата няма да ги уплаши.
Фармацевтичните продукти също имат основен принос за френския износ за САЩ - 3,6 милиарда евро през 2024 г. Засега те се отървават от новите мита. В сряда вечерта Белият дом съобщи, че от новите мита са освободени лекарства, витамини, хормони и други фармацевтични и биологични продукти като ваксини, антисеруми, препарати за хуманната и ветеринарната медицина.
Сред другите стоки, освободени от митата, обявени от Тръмп, са минерали, различни химически продукти, благородни метали като злато, платина и паладий и цветни метали като мед, цинк, никел и кобалт, както и метални сплави, суров петрол, рафинирани продукти и нефтохимически деривати, продукти от дърво и хартия, електронни и полупроводникови компоненти.
Италия
От началото на годината италианският премиер Мелони неколкократно подчерта, че Италия може да е мост между Брюксел и администрацията на Доналд Тръмп по различни въпроси. Мелони подкрепяше разнородните усилия на Белия дом за постигане на мир в Украйна и изрази разбиране и за упреците, отправени от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс към Европа. Тръмп на няколко пъти се изказа ласкаво за Мелони и за успехите, постигнати от Италия под нейното управление. Мелони посети на два пъти Вашингтон от началото на годината. Тя беше единственият европейски лидер, поканен и уважил церемонията по встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари. А по време на визитата си в САЩ в началото на януари Мелони разговаря с Тръмп и относно митата. Многократно Мелони призова за диалог със САЩ относно митническите тарифи, за да се избегне търговска война между двата бряга на Атлантика, от която ще изгубят всички. Този прагматичен подход обаче не доведе до желания резултат, както показаха въведените от Тръмп нови мита на 2 април.
Вчера Мелони отмени всичките си работни ангажименти и събра ключови министри на заседание в канцеларията си, за да се реши какво да се прави в тази ситуация, обобщават АНСА и Франс прес. На срещата присъстваха министърът на икономиката Джанкарло Джорджети, министърът на бизнеса и „Произведено в Италия“ Адолфо Урсо, министърът на земеделието Франческо Лолобриджида, министърът по европейските въпроси Томазо Фоти, вицепремиерът и министър на инфраструктурата Матео Салвини. В срещата чрез видеоконферентна връзка от Брюксел, където е на среща на върха на външните министри на страните от НАТО, се включи и вицепремиерът и външен министър Антонио Таяни.
След тази спешна среща в изявление от Палацо Киджи – канцеларията на Мелони - се подчертаваше, че въвеждането на мита от САЩ срещу ЕС е мярка, която е погрешна и която не е от полза за нито една от двете страни. „Ще направим всичко възможно, за да работим за постигане на споразумение със САЩ с цел да се избегне търговската война, която неизбежно би отслабила Запада в полза на други глобални играчи“, се подчертаваше в документа. „Във всеки случай ние, както винаги, ще действаме в интерес на Италия и нейната икономика, а също и в координация с нашите европейки партньори“, заключаваше изявлението.
След това Мелони даде и кратко интервю за „РАИ Уно“ по същата тема. „Митата са едно погрешно решение, още един проблем за разрешаване, но не са такава катастрофа, за каквато говорят някои“, каза Мелони. Тя припомни, че американският пазар съставлява в крайна сметка само 10 процента от италианския износ. „Трябва да започнем откровена дискусия по същината на въпроса с американците с цел, според мен, да постигнем премахване на митата, а не тяхното умножаване“, заяви Мелони.
Италианската премиерка добави, че въздействието на американските мита не трябва да бъде надценявано и реакцията на тях трябва да бъде внимателно обмислена. "Не трябва да подхранваме алармизъм, това не е катастрофа“, повтори Мелони.
В национален план италианската премиерка се ангажира да бъде направено проучване за действителното въздействие на митата сектор по сектор и да се срещне идната седмица с представители на различните отрасли и вериги за доставки, за да се намерят най-добрите решения. В европейски план Мелони заяви, че Италия ще сподели предложенията си с европейските партньори. Но тя подчерта: „Не съм убедена, че най-добрият начин да се отговори на митата е да се налагат други мита“.
В същото интервю за "РАИ Уно" Мелони използва темата за митата, наложени от САЩ, за да разкритикува ЕС заради митата, които, според нея, той сам си е наложил. Тя визира изискванията на Зелената сделка, задушаващи отрасъла на автомобилостроенето, или пък изискванията на Пакта за стабилност. Мелони призова за преосмисляне и поставяне под въпрос на идеологическите правила на Зеления пакт и за реформа на Пакта за стабилност. Тя изтъкна, че бюрокрацията също задушава европейските производители. В същото време правителството на Италия се стреми да разшири износа към нови пазари - от Меркосур до Виетнам, от Мексико до Индия, заяви още Мелони.
Вчера в Брюксел вицепремиерът Таяни проведе среща с еврокомисаря за търговията Марош Шевчович. Двамата са се съгласили, че трябва да се запази твърдият, но базиран на диалог подход спрямо американските мита, за да се избегне по-нататъшната ескалация на търговския фронт, предаде АНСА. Според Таяни ЕС върви в посока да даде по-малко суров отговор на митата на САЩ, отколкото е американското решение да ги наложи. По този начин ЕС ще отправи послание срещу ескалацията на търговската война. Според външния министър налагането на митата от САЩ на ЕС противоречи на искането на Вашингтон към страните членки на НАТО да увеличат с 5 процента от техния БВП разходите си за отбрана. Таяни също така подчерта, че член 2 на договора за НАТО предвижда икономическо сътрудничество между страните по договора, предаде АНСА. Таяни съобщи още, че е дал на Шефчович дълъг списък с италиански продукти, които трябва да бъдат защитени от новите американски мита. Според информациите в него има около 30 продукта, в това число вина, бижута и на мотоциклети, допълва агенцията.
Междувременно италианският министър на бизнеса Урсо подчерта, че Италия е най-подготвена в Европа за американските мита. Урсо добави, че трябва да се отчете и фактът, че на ЕС са наложени 20-процентни мита, докато за други страни по света митата са по-високи.
Италия, която е трета икономика в еврозоната, неотдавна стана четвъртият световен износител, отбелязва Франс прес. Около 10 процента от износа на Италия е предназначен за САЩ, допълва агенцията.
САЩ, след Германия и Франция, са третата страна, към която Италия изнася своя продукция. През 2024 г. италианският износ за САЩ е възлизал на близо 73 милиарда евро, което е повече от 67-те милиарда евро през 2023 г. , посочват изданията „Воче“ и „Линкиеста“. Износът към САЩ бележи стабилен растеж през последните 10 години. На първо място сред най-изнасяните стоки от Италия за САЩ са машините (около 13 милиарда евро), следвани от фармацевтичните продукти (10 милиарда евро), транспортното оборудване (почти 8 милиарда евро) и храните и напитките (над 7,7 милиарда евро).
За да се изчисли ефектът от 20-процентните мита върху италианския износ обаче, трябва да се вземат предвид два фактора, обяснява за „Воче“ Томазо Моначели, професор по икономика в университета „Бокони“ в Милано, който заедно с други икономисти е провел проучване по поръчка на Европейския парламент за ефекта от американските мита върху износа от Стария континент. Първият фактор, който трябва да бъде взет предвид, е „каква част от митото ще бъде прехвърлена в крайната цена на продукта за американския потребител и каква част ще бъде абсорбирана чрез намаляване на маржа“. Вносителят от САЩ, който плаща митото, може да реши да поеме разходите или да ги прехвърли на потребителите, като повиши цените. Ако приемем, че две трети от 20-процентното мито се прехвърлят върху цената, начислявана на американския пазар от компаниите вносители, това означава, че цената ще се увеличи с 15 процента. Но износителят, който вижда, че поръчките намаляват поради митото, може също да реши да намали цените, като по този начин помогне да се поемат разходите за митото. Трябва да се разбере доколко италианските компании са готови да намалят маржовете си, плащайки част от митото, за да продължат да изнасят за САЩ, казва Моначели.
Вторият фактор, който трябва да се вземе предвид, е така наречената „еластичност на търговското заместване“. Тоест дали вносните продукти, които са по-скъпи, тъй като подлежат на облагане с мита, ще бъдат заменени с други, по-евтини продукти. Идеята на Тръмп е, че американците ще бъдат принудени чрез въвеждането на американските мита за вноса да купуват американски продукти. Но това не е сигурно, защото те могат да изберат по-евтино аржентинско или чилийско сирене спрямо внесеното италианско сирене и пак да не ядат сирене, произведено в САЩ, посочва Моначели. Във всеки случай, според него, разграничението между това, което ще се случи веднага или в рамките на една година, и дългосрочните последици е от решаващо значение. Защото в дългосрочен план пазарите са склонни да се адаптират, тъй като навлизат нови производители, компаниите могат да се преместят на други пазари и да решат да спрат да изнасят за САЩ, а изборът на потребителите може да се промени.
Проучванията показват, че в краткосрочен план еластичността на заместването в търговията е ниска, въпреки че тя варира в зависимост от продукта. В дългосрочен план обаче еластичността се увеличава и рисковете за италианския износ нарастват. Моначели обяснява, че основните сектори на износа на Италия за САЩ имат ниска краткосрочна еластичност. Това се дължи на факта, че италианските компании са специализирани в нишови и силно диференцирани продукти, които не е лесно да бъдат заменени в краткосрочен план. Например американските потребители, които предпочитат италиански зехтин пред американски, едва ли ще го заменят в момента. Не на последно място и поради факта, че няма американски или чуждестранни предприятия, които да могат да произведат в кратък срок същото количество зехтин, което потребителите в САЩ търсят. Така че нещата може да не се променят в краткосрочен план. Много ще зависи от това колко по-скъп ще бъде италианският зехтин и колко италианските компании ще бъдат готови да свият маржовете си. Според изчисленията на Моначели и колегите му като цяло италианският износ за САЩ ще бъде намален с 6 милиарда евро в рамките на една година. Сравнително малка и устойчива цифра, ако се има предвид общият износ от 73 милиарда евро.
В дългосрочен план обаче нещата могат да се променят. Със значителни разлики между отделните сектори. Така например средно 40% от износа на италиански вина извън ЕС се озовава в САЩ, като при някои компании пиковите стойности достигат 50 процента. Разширяването на износа на тези компании към други пазари няма да е лесно. Италианските продукти обикновено са от висок клас, предназначени за потребители с висока покупателна способност, и следователно ще е необходимо да се намерят пазари, на които клиентите са склонни да правят високи разходи, които да заменят американския, казва Моначели.
Друга неизвестна величина е дали някои компании ще решат в дългосрочен план да преместят производството си в САЩ, за да избегнат митата, както би искал Тръмп. Например сред италианските фармацевтични компании над 90 % от местната продукция се продава в чужбина, като една пета от нея - в САЩ. Следователно големите европейски мултинационални компании в този сектор биха могли да преместят част от централите си в САЩ, което би нанесло значителни щети по отношение на инвестициите и заетостта в ЕС.
Но ако 20-процентните мита се запазят дълго време, в някои сектори - тези, които имат най-голям дял в износа за САЩ - износът може дори да намалее до нула, като например в секторите на машините или превозните средства. Това от своя страна ще има значителен ефект върху работните места не само в Италия, а също и в целия ЕС, предупреждава Моначели, цитиран от „Воче“.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Том Круз наруши мълчанието си за Вал Килмър
Нова жертва на пожара в Кочани: Почина управителят на дискотека "Пулс"
