К огато израелците отидат до урните на 27 октомври, те ще бъдат изправени пред познат въпрос: Трябва ли Бенямин Нетаняху, най-дълго управлявалият министър-председател на страната, да остане на власт?
Почти всички скорошни избори бяха референдум за Нетаняху. Този път много израелци казват, че изборът е по-съдбоносен от всякога: не само за това кой ще води страната, но и за това накъде се е запътила тя.
Това е първият национален вот след атаката, предвождана от Хамас на 7 октомври 2023 г., най-смъртоносният провал в сигурността в историята на Израел, и последвалите войни в Газа, Ливан и Иран, които мобилизираха голяма част от страната и впоследствие задълбочиха международната изолация на Израел.
За много избиратели това е първият шанс да дадат своята оценка за ръководството, което председателстваше провалите от 7 октомври, да решат кой трябва да води страната в конфликт и кой трябва да поеме тежестта на увеличената военна служба, пише Тал Шалев в анализ за Си Ен Ен (CNN).
Отиващото си правителство на Нетаняху, първото от десетилетия, което приключи пълен четиригодишен мандат, разчиташе на крайнодесни и ултраортодоксални партньори, които тласнаха Израел в по-националистическа и религиозна посока от всякога. Той стана първият действащ израелски премиер, изправен пред съд по обвинения в корупция, докато правителството му преследваше правосъдна реформа, целяща отслабване на Върховния съд и други лостове за контрол върху властта. Опитът за реформа предизвика масови протести през 2023 г.
Основният въпрос на изборите във вторник е дали Израел ще продължи да се движи в националистическа, консервативна и религиозна посока – или ще промени курса. Отговорът може да не стане ясен със седмици поради начина, по който се изграждат коалициите в Израел. Проучванията показват, че нито блокът на Нетаняху, нито опозицията е вероятно да спечелят мнозинство самостоятелно, което означава, че вотът може да постави началото на поредната политическа криза в Израел, вместо да я разреши.
- Кой се кандидатира и кой води?
Израелците гласуват за партийни листи, а не за индивидуални кандидати. В общество, разделено по националност, религия, етнос и идеология, това произвежда доста пренаселено поле.
Десетки листи се регистрират на всеки цикъл, 37 този път, но само тези, които преминат прага от 3,25% от гласовете, печелят места и влизат в 120-местния Кнесет (парламента на Израел). Проучванията показват, че между 11 и 13 партии ще преминат летвата; местата се разпределят чрез пропорционална избирателна система.
Двете най-големи партии са десният „Ликуд“ на Нетаняху и „Яшар“ - нова центристка партия, водена от Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на армията, който се очерта като негов основен съперник.
Последното проучване на общественото мнение на Channel 12 поставя Айзенкот на първо място с 23 места, пред „Ликуд“ с 21, въпреки че други социолози дават различни данни. В про-Нетаняху телевизията Channel 14 се прогнозира „Ликуд“ да вземе 30 места, а Айзенкот около 20. В преките двубои за това кой е по-подходящ за министър-председател, Айзенкот води пред Нетаняху със стабилна разлика.
Но да излезеш като най-голямата партия не е достатъчно за победа. За да състави правителство, на премиера са му необходими 61 места, а нито една партия никога не е печелила такова мнозинство самостоятелно. Така че изборната нощ обикновено решава твърде малко. Истинското състезание са последващите коалиционни сметки, които могат да отнемат дни, седмици и дори месеци.
Повечето проучвания поставят блока на Нетаняху, съставен от „Ликуд“, две крайнодесни партии, водени от Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир, и две ултраортодоксални партии, на 49 до 55 места, което е под мнозинството от 61 места.
Опозицията, която изглежда силна на хартия, е дълбоко фрагментирана: Айзенкот има партии, водени от бившия премиер Нафтали Бенет и бившия министър на отбраната Авигдор Либерман отдясно, и партията „Демократи“, водена от Яир Голан, отляво. Бенет и Либерман не са подкрепили Айзенкот и двамата имат свои собствени амбиции за премиерския пост.
Според социологическите проучвания всяко алтернативно правителство вероятно би се нуждаело от подкрепата или въздържането на арабските партии, а няколко опозиционни лидери категорично изключиха каквото и да е сътрудничество.
Тъй като нито една от страните няма ясно мнозинство, патовата ситуация, правителството на малцинството, правителството на единството, или нови избори, са все възможни изходи.
- Какво би могло да преобърне резултата?
Тъй като нито един блок не се очаква да спечели убедително, изходът може да зависи от малките разлики: кои малки партии ще преминат прага от 3,25% и колко гласове ще отидат за партии, които не успяват да го прескочат, с което практически се прахосват.
Избирателната активност има значение, тъй като няколко хиляди гласа могат да определят дали една партия ще изчезне напълно, или ще влезе в парламента, или дори ще се превърне в решаващия фактор, който разчупва ситуацията между блоковете и пренарежда политическата карта.
Избирателната активност сред арабското население би могла да бъде от ключово значение. Палестинските граждани на Израел, които представляват около 20% от населението на страната, традиционно гласуват с по-ниски нива от средните за страната. На изборите през 2022 г. арабската избирателна активност беше 53,2%, докато общата беше 70,6%. Този път социолозите очакват тя да надхвърли 60%. Това би вдигнало прага и би затруднило оцеляването на малките партии.
Коалицията на Нетаняху има няколко малки партии, които са под потенциален риск, включително „Религиозен ционизъм“ на Смотрич и нова дясна партия, водена от Офер Винтер, известен отишъл си в оставка военен генерал.
Докато повечето опозиционни партии са безопасно над линията, друга нова малка партия без поет ангажимент, съчетаваща програма за резервистите и икономиката, се движи близо до прага от 3,25%.
Друг фактор, който привлича вниманието, са израелците, живеещи в чужбина. Израел не позволява гласуване зад граница, освен за дипломатическия си персонал, а официалните данни показват, че повече от 11% от 7,3 милиона имащи право на глас (около 810 000 души) живеят извън страната. Хиляди планират да отлетят за Израел, за да гласуват лично - бройка, която потенциално би могла да окаже влияние върху изборите.
- За какво гласуват израелците?
В страна, преминала през години на война, сигурността и търсенето на отговорност са мощни избирателни сили. Но социологическите проучвания показват, че разходите за живот също са водеща грижа за много избиратели – особено за по-младите.
Според последното проучване на Channel 12, 21% от израелците посочват икономиката и разходите за живот като свой основен приоритет на предстоящите избори – пред военната служба за ултраортодоксалните със 17%, провала от 7 октомври с 14% и войната с Иран с 10%.
Картината се различава рязко по политически блокове: сред избирателите на коалицията на Нетаняху войната с Иран е на първо място с 21%, докато сред избирателите на опозицията провалът от 7 октомври води с 28%.
Септемврийско проучване на изследователския център Achord към Еврейския университет установи, че 58% от избирателите на възраст 22–34 години казват, че разходите за живот и цените на жилищата ще определят техния вот, докато 36% посочват въпросите на сигурността.
Въпреки тези цифри, икономиката не беше централна тема в кампанията – до този уикенд, когато Нетаняху я премести на върха на дневния ред. В интервю за Channel 10, фокусирано върху икономиката, Нетаняху засегна вълната от международно осъждане на израелските селища на Западния бряг и заяви, че Израел трябва да се подготви за възможни международни банкови санкции чрез разработване на „икономика, която може да ги заобиколи“. Той каза, че се разглеждат криптовалутите и блокчейн технологията и че е поискал план за справяне с това.
Интервюто предизвика остри критики към Нетаняху от страна на икономисти, включително рядко срещано порицание от Централната банка на Израел, която публично отхвърли идеята и заяви, че „криптовалутите не могат да служат като средство за заобикаляне на санкции“.
Основните съперници на Нетаняху представиха предложението му като доказателство, че той очаква Израел да стане още по-изолиран. Гади Айзенкот, основният претендент на Нетаняху, се подигра с идеята, наричайки я „BibiCoin“ и я определи като „заплаха за националната сигурност“, обвинявайки Нетаняху, че планира „да демонтира израелската икономика за поколения напред“.
- Как 7 октомври и войната в Газа могат да оформят вота?
Нетаняху изгради политическата си кариера като ястреб по въпросите на сигурността, но той беше министър-председател на 7 октомври, когато Хамас проникна през израелската граница, убивайки над 1200 израелци и вземайки 251 заложници в Газа.
Той се съпротивлява да поеме лична отговорност и отхвърля исканията за създаване на държавна анкетираща комисия, която да разследва провалите в сигурността. Неговите опоненти превърнаха тази липса на отговорност в централна тема на кампанията.
Войната оформи и личната история на Айзенкот. Неговият син Гал, на 25 години, беше убит по време на боевете в Газа през декември 2023 г. - загуба, която засилва привлекателността му за избирателите, фокусирани върху сигурността. Други партийни листи привлякоха опечалени семейства и близки на бивши израелски заложници като кандидати. Опозиционните партии също добавиха нови кандидати-резервисти, току-що завърнали се от боевете в Газа и Ливан, тласкайки въпроса за военната служба на върха на изборния дневен ред.
Повечето евреи в Израел над 18 години подлежат на задължителна военна служба, но ултраортодоксалните мъже отдавна се ползват с пълно освобождаване по религиозни причини. Ултраортодоксалните коалиционни партньори на Нетаняху се опитаха да запазят и разширят това освобождаване, въпреки че израелската армия твърди, че ѝ липсват над 12 000 души, докато е разпъната на многобройни фронтове. Резервистите запълват празнината, служейки до стотици дни в годината при многократни мобилизации.
Всички опозиционни партии превърнаха всеобщата военна служба в централно обещание в кампанията си.
- Какво означават изборите за палестинците?
Отиващото си правителство беше сред най-твърдолинейните по палестинския въпрос в историята на Израел, водено до голяма степен от двама крайнодесни националистически лидери.
Смотрич, министърът на финансите, който управлява и гражданската администрация в окупирания Западен бряг, натискаше за драматично разширяване на селищата, докато задържаше данъчните приходи за Палестинската автономия (ПА), което според критиците може да доведе до нейния икономически колапс.
Бен-Гвир, министърът на националната сигурност, подкрепи закон за смъртното наказание в Кнесета, затегна условията за палестинските затворници и отслаби полицейското правоприлагане срещу насилието от страна на израелски заселници на Западния бряг. И двамата се противопоставиха на прекратяването на войната в Газа, и двамата се застъпват за израелски селища в Газа и виждат пълна анексия и еврейски контрол над Западния бряг.
Ако Нетаняху се върне на власт с настоящите си партньори, този подход вероятно ще продължи и ще се засилва. Смотрич иска да отмени Споразуменията от Осло, да разпусне Палестинската автономия и да започне война на Западния бряг. Бен-Гвир, който заяви, че ще поиска Министерството на отбраната в ново правителство, призова за палестинска емиграция от Газа и Западния бряг.
Опозиционно правителство вероятно няма да представлява радикален идеологически обрат и би променило по-скоро тона, отколкото същността. Айзенкот, подобно на Нетаняху, отхвърля създаването на палестинска държава, а всяка опозиционна коалиция би включвала десни партии, които се противопоставят на каквито и да било отстъпки.
Все пак правителство, което не зависи от Бен-Гвир и Смотрич, вероятно би действало по-твърдо срещу насилието на заселниците, би изоставило откритата агитация за емиграция и колапс на Палестинската автономия и би било по-открито и възприемчиво към инициативите на САЩ и регионалните партньори в Газа и другаде.
Но то би наследило същите нерешени въпроси: как да бъде обезоръжен Хамас, кой ще възстановява Газа и кой ще възстанови реда и закона на Западния бряг.
- Какво означава това за останалата част от света?
Войните в Газа и Ливан, конфликтът с Иран и скокът в насилието от страна на заселниците оставиха дипломатическия авторитет на Израел в най-слабата му точка от десетилетия. Нетаняху е изправен пред заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинения във военни престъпления в Газа и избягва да пътува до повечето европейски страни поради риска да бъде арестуван. Президентът на САЩ Доналд Тръмп го подкрепи преди вота, но картината сред по-широката американска общественост е много по-малко приятелска.
Проучване на Pew Research Center от март 2026 г. установи, че 60% от анкетираните пълнолетни граждани на САЩ имат отрицателно мнение за Израел, а 59% имат малко или никакво доверие в Нетаняху относно световните affairs. Проучването Global Attitudes на Pew от пролетта на 2026 г. сочеше в същата посока - мнозинството от хората в повечето от 36-те изследвани страни имат отрицателно отношение към Израел и неговия премиер.
Промяната е най-рязка в Западна Европа, където няколко държави – включително Обединеното кралство, Франция и Канада – признаха палестинска държава и наложиха санкции и търговски ограничения върху израелските селища, както и върху лица и организации, свързани с насилието на заселниците. Бен-Гвир и Смотрич бяха персонално санкционирани и са изправени пред забрани за пътуване от редица западни страни.
Ако правителството на Нетаняху бъде преизбрано, този народен и дипломатически натиск вероятно ще нарасне. Правителство, водено от Айзенкот или друга опозиционна фигура, може да види известно туширане на напрежението, поне в началото. По-твърдите действия срещу насилието на заселниците биха могли да отворят прозорец за възстановяване на по-топлите връзки с някои европейски правителства и Демократическата партия в САЩ.
Но това едва ли ще обърне по-широката тенденция. Не се очаква основните претенденти от опозицията да променят изцяло политиката за сигурност и външната политика на Израел, така че ново правителство би спечелило известно глътка въздух в дипломатически план, но не и напълно чисто минало.
