О бщонационалният срив в резултатите по четене сред американските младежи напоследък привлече вниманието – ако не и безпокойството – на авторите на учебници, преподавателите и правителствените бюрократи.
Последното проучване на Министерството на образованието, публикувано през юни, определено беше сензационно. То установи, че уменията за разбиране на текст на 13-годишните са намалели средно с четири пункта от учебната 2019-2020 г., засегната от COVID-19, и още по-тревожно, че средният спад е седем пункта в сравнение с цифрата за 2012 г. Резултатите за учениците с най-лоши резултати паднаха под нивото на умения за четене, регистрирано през 1971 г., когато беше проведено първото национално проучване. Това съобщи The Guardian.
Не е изненадващо, че вината за тази мрачна новина е приписана от политиците на най-лесните, по-очевидни цели – COVID-19 и произтичащото от това блокиране на учебната система. Дистанционното обучение било лошо за учениците, според служители на администрацията на Байдън, така че пандемията трябва да е главният злодей. Консерваторите не са съгласни, но предпочитат да обвиняват синдикатите на учителите, че насърчават членовете си да преподават дистанционно – за тях по-голям злодей от COVID е президентът на Американската федерация на учителите Ранди Вайнгартен, мощен демократ, който лобира успешно, за да удължават затварянето на училищата.
Разбира се, нито бюрократите, нито критиците на учителския синдикат грешат. Здравият разум ни подсказва, че дете само в спалнята си, вторачено в образа на учител на екрана на компютъра (със смартфон под ръка, но скрит от погледа на учителя), не е напълно фокусирано върху ученето. Това пише Джон Макартър, автор и издател на Harper’s Magazine.
Но докато всички се оплакват от блокирането на учебната система, в този дебат има любопитно малко дискусии относно физическия обект, който повечето деца използват за четене. Децата все повече използват екран, показващ пикселиран шрифт, вместо отпечатан или фотокопиран текст. Ами ако главният виновник за понижението на грамотността в средното училище не е нито вирус, нито синдикален лидер, нито „дистанционно обучение“, пита Макартър.
Доскоро нямаше научен отговор на този въпрос, но едно скорошно новаторско проучване на невролози от Учителския колеж на Колумбийския университет се спря на въпроса: за „по-задълбоченото четене“ - четене на текст на хартия, а не на екран, където се наблюдава „плитко четене“.
Използвайки извадка от 59 деца на възраст от 10 до 12 години, екип, ръководен от д-р Карън Фрод, помоли своите субекти да четат оригинални текстове и в двата формата, докато носят мрежи за коса, пълни с електроди, което позволява на изследователите да анализират вариациите в мозъчните реакции на децата. Извършено в лаборатория на Учителския колеж със строг контрол, изследването използва изцяло нов метод за асоцииране на думи, при който децата „изпълняват задачи за семантична преценка на една дума“, след като прочетат пасажите, предава The Guardian.
От жизненоважно значение за полезността на проучването беше възрастта на участниците – тригодишен период, който е „критичен за развитието на четенето“ – тъй като четвърти клас е времето, когато настъпва решаваща промяна от това, което друг изследовател описва като „научаване да чета“ към „ четене за учене”, посочват изследователите.
Фроуд и нейният екип са предпазливи в заключенията си и не са склонни да дават твърди препоръки за протокола и учебната програма в класната стая. Въпреки това изследователите заявяват:
„Ние наистина смятаме, че тези резултати от проучването оправдават добавянето на нашето мнение… в предложението, че все още не трябва да зачеркваме традиционните книги, тъй като успяхме да наблюдаваме в нашата извадка от участници предимство за дълбочина обработка при четене от хартия."
Повече от десетилетие социолозите, включително неврологът и учен Ан Манген, съобщават за превъзходството на четенето с разбиране и запаметяването на хартия, посочва Макартър.Както казва екипът на Фрод в статията си:
„Четенето както на обяснителни, така и на сложни текстове от хартия изглежда последователно свързано с по-задълбочено разбиране и учене.“
Работата на Манген и други не е повлияла на местните училищни настоятелства, като това на Хюстън, които продължават да изхвърлят печатни книги и затварят библиотеки в полза на програми за дигитално обучение и Google Chromebook. Опиянени от магическия реализъм и преувеличените обещания на „дигиталната революция“, училищните квартали в цялата страна с нетърпение преминават към компютърни програми за изпълнение на тестове и екранно четене в момент, когато строги научни изследвания показват, че старомодният хартиен метод е по-добър за обучение на децата.
Наистина, за технологичните ускорители, COVID не беше лош за образованието в държавните училища: „Колкото и пандемията да беше ужасен период от време“, казва Тод Уинч, директор на училището в Левитаун, Лонг Айлънд, „това ни тласна напред към бързото добавяне на техническо обучение.“
Newsday ентусиазирано съобщава: „Училищата на Острова залагат изцяло на високите технологии, като учителите казват, че използват компютърни програми като Google Classroom, I-Ready и Canvas за предоставяне на тестове и за оценяване на задачи.“
Това е страхотно, особено за Google, който беше планиран да продаде 600 Chromebook на училищния район в Йерихон и който от 2020 г. насам е продал евтини лаптопи на стойност почти 14 милиарда долара на училища и университети от K-12, пише Макартър.
Ако Уинч и колегите му бяха присъствали на симпозиума на Учителския колеж, който представи изследването на Froud миналия септември. Звездният панелист беше водещият национален експерт по четенето, Джон Габриели, невролог от Масачузетския технологичен институт, който е скептичен относно обещанията на големите технологии и техните търговци: „Впечатлен съм как образователната технология не е имала ефект върху мащаба, върху резултатите от четенето , по проблемите с четенето, по въпросите на справедливостта“, казва той пред публиката в Ню Йорк. „Трябва да оценим, коя технология помага на хората и след това да популяризираме тази технология вместо маркетинга на технология, която не е променила нищо. Всичко е продукт, а не цел“, казва Габриели.
Децата са ограбени от пълния им интелектуален потенциал в услуга на продажбите – преди дори да са започнали да разбират, какво означава да мислят, камо ли да четат, коментира Джон Макартър.
