„Проблемът с психичното здраве на младите хора все още не е поставен със своята острота“ - това заяви Мария Янкова, програмен директор „Образование“ в УНИЦЕФ България, в разговор в студиото на „Събуди се“ по Нова Телевизия, посветен на темата за психичното здраве на младите хора у нас. Изследване на СЗО показва тревожни резултати. „Българските деца са на първо място по тютюнопушене, употреба на наркотици, ранен сексуален живот. Това са негативни стратегии за справяне, за които се хващат, защото няма подкрепяща среда около тях“, заяви Янкова.
„Един от големите дефицити в днешно време е емоционалната интелигентност. Децата трябва да бъдат подготвени как да се справят с такива ситуации“, каза известният психолог Мадлен Алгафари. Децата имат нужда от един предмет в училище, наречен „Себепознание“, много по-необходим от всички останали. Например какво се прави, когато съм ядосан. Какво се прави, когато съм изплашен – това са набор от положителни стратегии, които изместват посягането на към чашката, дрогата. „Когато моделът на възпитание е строго авторитарен или твърде либерален, винаги има една тревожност“, заяви още експертът. „Ако си бил под похлупак и ти е спестявана всякаква трудност, е много трудно да намери начин да преодоляваш изпитанията“, допълни тя.
В условията на пандемия децата и младежите са особено уязвими и се сблъскват с нови предизвикателства, едно които е онлайн обучението. „Онлайн обучението повлия изключително много освен върху образователните резултати на децата и върху тяхната психика и социализация, върху начина, по-който те се чувстват и усещат. То разпадна и онези наченки на училищни общности, които наблюдавахме и за които училището има ключова роля“, каза Мария Янкова.
Защо социалното и емоционално учене е важно за всяко дете и как да го постигнем в клас?
„Онлайн обучението стартира като компенсаторно. В никакъв момент целта не е била то изцяло да измести присъственото обучение“, категорична беше Янкова. Тя цитира изследване, направено от УНИЦЕФ, според което всяко пето дете в България определя себе си като тревожно и изпитва повишен гняв. Онлайн обучението е една от причините за това – то се отразява не само върху настоящите резултатите в ученето, но има и дългосрочен негативен ефект върху младите хора. Те нямат позитивни стратегии, с които да се справят в трудни моменти, посочи още служителят на УНИЦЕФ.
„Социалните мрежи остават основното средство да се държиш закачен за света, за социалното. По повод дистанционното обучение една майка ми каза: „Децата ми отново отидоха в асоциалното“, заяви училищният психолог Анет Маринова. По нейните думи много младежи ѝ споделят, че за тях миналата година е празна, че не са наясно какво точно са научили. Според психолога две години дават сериозно отражение върху изграждането на характера на едно дете и пандемията неминуемо ще даде трайно отражение в бъдеще. „Депресия, но и развиване на чувство за самота. Едно дете ми каза, че е учудило на себе си как може цяла седмица да стои по пижама в леглото, цяла седмица да няма порив да излиза навън“, допълни Маринова.
„Ние сме само познати. Запознали сме се, но не сме приятели. Не се виждаме, не си говорим. Минава часът и си пишем само онлайн. Свиквам по този начин, а аз не искам да свиквам така“, коментира Алекс, който е десети клас в 23-то училище „Фредерик Жолио Кюри“ в столицата.
За седмокласничката Яна онлайн обучението не е толкова ефективно, колкото присъственото, защото дори и самите учители не могат да разберат дали са си свършили правилно работата. „На тестовете много лесно можеш да се измъкнеш“, казва момичето. „Много лесно можем да се разсейваме“, смята и нейната съученичка Мартина. Петокласникът Мартин споделя, че онлайн обучението му влияе зле, тъй като не се вижда с приятели. По думите му комуникацията онлайн не замества общуването на живо.
А как да разберем кога дефицитите в образованието водят до емоционален проблем?
„Трябва да говорим с децата си и да формираме у тях тази готовност да споделят“, отговаря Младен Алгафари. „Наблюдавайте поведението на детето, вижте как спи, как говори, колко е физически активно. Много от реакциите се случват на нивото на тялото. Появяват се диагнози, странни за детска възраст“, посочи още психологът. Тя отбеляза, че стоенето пред компютъра повишава многократно нивата на допамин. „Затова децата стават хиперактивни”, коментира Алгафари.
Тялото на човек не е програмирано да седи пред компютър и да се чувства здраво, това е противоестествено, обясни специалистът. Нейното мнение е, че онлайн обучението е спасение в ситуация като пандемията, но в никакъв случай не трябва да се превръща в норма.
За да помогне на младите хора да намират подкрепа УНИЦЕФ, заедно с партньорски организации, иска да изгради онлайн платформа за самопомощ и подкрепа (уебсайт и мобилно приложение). „Реалността вече е дигитална и за младите хора това е естествената среда“, посочи Мария Янкова. Платформата ще е безплатна, леснодостъпна и атрактивна за употреба. Там младежите ще могат да намират информация за най-често срещаните психични състояния и практични съвети как да сами да си помогнат. В платформата ще бъдат представени и лични истории на младежи, преминали през различни емоционални и поведенчески промени. Младежите ще имат достъп до ресурси и контакти за организации, които могат да им помогнат. Платформата ще е полезна и достъпна и за родителите и учителите, които са най-значимите възрастни в живота на всяко дете и млад човек и също трябва да са подготвени по темата психично здраве.
Повече за кампанията на УНИЦЕФ в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите в България „Отвъд усмивките. Как си всъщност?” и как заедно можем да помогнем на тийнейджъри и младежи да се справят със стреса, тревожността и депресията в условията на пандемия можете да научите на сайта на УНИЦЕФ.
Подкрепете УНИЦЕФ да създаде онлайн платформа за детско и младежко психично здраве, като станете БЛАГОДЕТЕЛ с месечни дарения от 5 лв. към УНИЦЕФ. Изпратете СМС с цифра 5 на 1021 или дарявайте онлайн на dari.unicef.bg. Основен медиен партньор на кампанията е Нова Броудкастинг Груп и Нетинфо.
