Ц ените на петрола се понижават и са напът да отчетат най-рязкото си седмично понижение от шест месеца насам след сигнали за напредък в преговорите за прекратяване на войната с Иран и временно спиране на атаките срещу енергийната инфраструктура, предаде Ройтерс.
Фючърсите на сорта Брент поевтиняват към 08:10 часа българско време с 0,3 на сто до 101,56 долара за барел, а американският лек суров петрол губи 0,46 на сто до 94,05 долара. На седмична база и двата бенчмарка са надолу с около 4,6 на сто въпреки силното поскъпване в предходната сесия.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че преговорите с Иран вървят добре и че атаките срещу енергийни съоръжения ще бъдат прекратени за 10 дни, което временно облекчи напрежението на пазарите.
Анализаторите обаче остават предпазливи. Според Приянка Сачдева от „Филип Нова“ (Phillip Nova), пазарът продължава да оценява риска според продължителността на конфликта, а не само на база политически изявления. Всяко ново увреждане на инфраструктурата или ескалация може отново да изтласка цените нагоре.
В същото време САЩ засилват военното си присъствие в региона, като обмислят и сухопътна операция срещу ключовия петролен терминал на Иран на остров Харг. Техеран вече отхвърли американско предложение за примирие, определяйки го като „едностранно“.
Според данни на Международната агенция за енергията войната е извадила от пазара около 11 милиона барела петрол дневно, което прави кризата по-тежка от петролните шокове от 70-те години.
Анализатори от „Макуори груп“ (Macquarie Group) смятат, че при бърза деескалация цените могат да се понижат през следващите месеци, но ще останат над нивата отпреди конфликта. При продължителна война обаче е възможен скок до 200 долара за барел.
Допълнително напрежение идва от Азия, където държавите изчерпват резервите си и започват да ограничават потреблението, което подчертава нарастващия натиск върху глобалния енергиен баланс.
Wall Street's main indexes fell sharply and the Nasdaq confirmed a correction as investors worried about escalation in the US-Israeli war against Iran, which has sent oil prices soaring and exacerbated inflation concerns https://t.co/XPZCfgWP6O pic.twitter.com/oU9f3yCbJE
— Reuters (@Reuters) March 27, 2026
- Страните от еврозоната ще обсъдят мерки срещу нарастващите цени на енергията
Междувременно стана ясно, че държавите от еврозоната ще обсъдят по-късно днес настващите цени на енергията заради последните събития в Близкия изток, се посочва в програмата за онлайн заседанието на Еврогрупата.
ЕС е изправен пред възможността от прекъсвания на енергийните доставки, се посочва в работен документ на Европейската комисия, представен в навечерието на заседанието. Войната в Близкия изток причини сериозни смущения в световните доставки на петрол и газ, доведе до поскъпване на енергията, като само през първите 17 дни от кризата с Иран ЕС е похарчил около 6 милиарда евро повече за внос на изкопаеми горива, допълва ЕК.
До началото на тази година възобновяемите енергийни източници представляваха около 48 на сто от потреблението на ток в ЕС и това ограничи зависимостта от изкопаемите горива. Транспортът остава силно зависим от вноса на петрол и петролни изделия. Има спешна необходимост ЕС да ускори прехода си към електрифицирана икономика. Този преход ще изисква значителни инвестиции в чиста енергия и въздействието му върху цените може да отнеме време, се допълва в текста.
Нисковъглеродна електрификация остава единственото решение за сигурността на доставките и за трайно справяне с уязвимостта на Европа от външни енергийни сътресения, отчита комисията. Сред очертаните краткосрочни мерки ЕК отбелязва облекчаването на потребителите и осигуряването на целенасочена подкрепа. Комисията уточнява, че е необходимо мерките да не водят до прекомерно нарастване на търсенето на газ и петрол и да бъдат временни, насочени към най-уязвимите домакинства и производства.
Отговорът на ЕС трябва да бъде съгласуван, бюджетните разходи за помощта трябва да бъдат ограничени. Държавите трябва да направят необходимото мерките да останат в съответствие с правилата и да не застрашават средносрочната фискална устойчивост, допълва комисията.
- Южна Корея въведе временна забрана за износ на нафта
На този фон Южна Корея започна да прилага забрана за износ на нафта от полунощ с цел да укрепи вътрешните доставки на фона на прекъсванията, причинени от конфликта в Близкия изток, съобщи министерството на индустрията, цитирано от Ройтерс.
Мярката изисква от рафинериите да насочат количествата, предназначени за износ, към вътрешния пазар и дава на правителството правомощия да разпорежда производството и разпределението на нафта – ключова суровина за нефтохимическата индустрия, използвана при производството на чипове, автомобили, пластмаси и ежедневни стоки.
Южна Корея разчита на внос за около 45% от нуждите си от нафта, като 77% от доставките идват от Близкия изток, което прави снабдяването особено уязвимо от регионалния конфликт, посочва министерството.
Данни на министерството и Корейската национална петролна корпорация показват, че страната изнася около 11% от произведената в страната нафта – количества, които сега ще бъдат пренасочени към вътрешни потребители за стабилизиране на доставките.
Забраната ще остане в сила пет месеца, като приоритетно снабдяване ще бъде осигурено за здравеопазването, ключовите индустрии и основните потребителски стоки, допълва министерството.
South Korea considers importing Russian oil, naphtha, Industry Ministry says https://t.co/dsZnR2jO6I https://t.co/dsZnR2jO6I
— Reuters (@Reuters) March 19, 2026
- Индия намали специалните допълнителни акцизи върху бензина и дизела
Индия от своя страна намали специалните допълнителни акцизи върху бензина и дизела съответно от 13 на 3 рупии (0,0318 долара) на литър и от 10 на 0 рупии на литър.
Това стана с правителствено разпореждане в момент, в който още три азиатски страни обявиха мерки в подкрепа на енергийния сектор и сектора на горивата на фона на продължаващата война в Близкия изток, засягаща доставките на петрол и природен газ.
Индия, третият по големина в света вносител и потребител на петрол, задоволява над 90% от нуждите си от петрол чрез покупки от чужбина.
Страната е потребила 33,15 милиона тона пропан-бутан през миналата година, като около 60% от потреблението идва от внос. Около 90% от този внос е от Близкия изток.
Read More: https://t.co/bdOYG8q7Tw
— Ravisutanjani (@Ravisutanjani) March 27, 2026
- Виетнам спира временно прилагането на екологичен данък и специален данък върху потреблението на горива
Днес стана ясно, че Министерството на финансите на Виетнам съобщи, че е спряло прилагането на екологичен данък и специален данък върху потреблението на горива с цел стабилизиране на вътрешния пазар.
Премахването на тези данъци върху бензина, дизела и авиационното гориво ще бъде в сила до 15 април, се казва в изявление на министерството.
Тази корекция понижава цената на безоловния бензин 95 с 26,17% и тази на дизела с 15,42%, според данни на министерството на търговията.
Виетнам вече ревизира цените на горивата в сряда след рязко поскъпване от началото на войната в Близкия изток.
Ханой наскоро поиска помощ от няколко страни във връзка с горивата, включително Катар, Кувейт, Алжир и Япония. Виетнам подписа в понеделник и споразумение с Русия в областта на производството на петрол и газ.
เวียดนามสั่งหั่นภาษีสิ่งแวดล้อมเหลือ "ศูนย์" ดึงราคาเบนซินร่วงกว่า 25% https://t.co/ywMTbt7FJc
— Thairath_News (@Thairath_News) March 27, 2026
