Г ерманските баба и дядо на Доналд Тръмп може би са били наясно с думата, която някои европейски представители сега изпитват, докато го наблюдават как се оплаква, че традиционните съюзници на Америка са го разочаровали: Schadenfreude (бел.ред. усещането за радост или задоволство от чуждото нещастие, неуспех или беда).
След като прекара година в критикуване, обиждане и заплашване на европейски лидери, Тръмп сега вижда стойността на това да има приятели на стратегически важни места – стига те да разполагат с военни активи, които той може да използва.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран щеше да бъде много по-лесна в началните си дни, ако британският министър-председател Киър Стармър не беше отказал разрешение американски бомбардировачи да излитат от военновъздушни бази във Великобритания, оплака се Тръмп тази седмица.
Стармър обаче остава на позицията си, отказвайки да разреши нещо повече от „отбранителни“ операции от базите на Кралските военновъздушни сили във Великобритания и в чужбина.
Испанският министър-председател Педро Санчес също играе твърдо срещу Тръмп, осъждайки това, което смята за операция в Близкия изток в нарушение на закона, и по сходен начин отказва да позволи на американски самолети да излитат от летища под негов контрол. В резултат Санчес навлече гнева на Тръмп.
А френският президент Еманюел Макрон, винаги критичен приятел, нарече войната с Иран опасна, предупреждавайки, че тя не съответства на международното право и не може да бъде подкрепена.
Разривът сега заплашва да ескалира в сериозна търговска конфронтация между Съединените щати и Европейския съюз, докато митологизираната „специална връзка“ между Великобритания и Америка е на икомандно дишане, в навечерието на 250-годишнината от независимостта на САЩ. „Това не е Уинстън Чърчил, с когото си имаме работа“, каза Тръмп, обяснявайки особеното си разочарование от Стармър.
В сряда прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че „президентът очаква цяла Европа, всички наши европейски съюзници, разбира се, да сътрудничат в тази отдавна желана мисия, не само за Съединените щати, но и за Европа, за да бъде смазан отцепническият ирански режим, който заплашва не само Америка, но и нашите европейски съюзници“.
Тя каза пред репортери, че Испания вече „се е съгласила да сътрудничи“ с американските военни, но испанското правителство незабавно отвърна с опровержение.
Втвърдяването на позицията на европейските лидери по отношение на Иран бележи повратен момент, подобно на това как обреченото и разделящо нахлуване в Ирак през 2003 г. на президента Джордж Буш подкопа трансатлантическото доверие за години. Напрежението около този съдбоносен нов конфликт в Близкия изток може дори да се окаже екзистенциално за западния съюз, след 12 месеца, които вече бяха довели отношенията между САЩ и Европа до точката на пречупване.
„Предполагам, че президентът Тръмп не е опитал да получи подкрепа от НАТО за войната в Иран, може би не е смятал, че си струва. Подозирам, че сега може би научава урок за стойността на широка база от съюзници“, заяви Емили Торнбери, председател на комисията по външни работи на британския парламент и член на Лейбъристката партия на Стармър, пред Politico.
Призраците на Ирак
Войнственият подход на Тръмп след завръщането му в длъжност през януари 2025 г. е труден за преглъщане от много европейски представители. Той намали подкрепата на САЩ за Украйна и предприе действия да тласне Киев към нежелано и небалансирано мирно споразумение; укори „слабите“ лидери на ЕС, че не овладяват имиграцията; настоя Гренландия да бъде предадена на Америка; и сега атакува Иран, без дори да се консултира с ключови съюзници в НАТО.
Сега, когато тези съюзници са разтревожени и не желаят да се включат, Тръмп и неговите съратници от MAGA очевидно не са по-снизходителни от републиканците на Буш, когато Франция отказа да подкрепи войната в Ирак преди две десетилетия.
Във вторник вечерта президентът нарече правителството на Санчес „ужасно“ и „неприятелски настроено“ заради решението му да забрани на американски военни самолети да използват испански бази за атаки срещу Иран, преди да заплаши да прекрати цялата търговия с четвъртата по големина икономика в ЕС. В сряда Санчес отвърна, настоявайки, че няма да отстъпи.
„Няма да заемем позиция, която противоречи на нашите ценности и принципи от страх от ответни мерки на други“, каза Санчес в телевизионно обръщение към нацията.
Американски самолети-цистерни за въздушно зареждане, разположени в Испания, са напуснали за други военни бази в Европа след началото на войната с Иран, съобщи Reuters. Един представител заяви пред Politico, че част от американските самолети-цистерни са били временно преместени във Франция.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент също разкритикува Испания в сряда сутринта по време на телевизионно интервю. „Силно несътрудничещото“ отношение на Мадрид към използването на базите от страна на САЩ ще повлияе на способността на американската армия да провежда операции срещу Иран, каза той. „Испанците излагат на риск американски животи“, добави Бесент.
Някои европейци обаче остават в добрите книги на Тръмп. По време на посещение в Белия дом тази седмица германският канцлер Фридрих Мерц получи блестяща оценка от американския президент, след като авиобазата Рамщайн в Германия беше предоставена на разположение на американските сили. „Германия беше страхотна. Той беше великолепен. Позволяват ни да кацаме в определени райони и ние го оценяваме“, каза Тръмп. Той подчерта, че Вашингтон не желае пряко германско участие в бойните действия. „Не ги молим да изпращат войници на терен или нещо подобно“, каза Тръмп.
А какво става с Украйна?
Дори ако Санчес, Стармър и Макрон, трима от водещите центристи в Европа, запазят позициите си въпреки американския гняв, европейските представители знаят, че в крайна сметка все още се нуждаят от Съединените щати за своята сигурност.
Без натиска на президента Русия едва ли ще седне на масата за преговори, за да постигне мирно споразумение с Украйна; без американско оръжие Украйна така или иначе е в опасност от поражение на бойното поле.
Европейски дипломат от друга страна заяви, че се надява повече лидери от ЕС да последват примера на Испания. „Ако искаме международното право, редът, основан на правила, и каквато и да е форма на мултилатерализъм да надделеят, трябва да можем да изразим притеснение относно действията на Америка. Какъв ще бъде нашият лост за войната на Путин в Украйна, ако Европа не може да изрази никакви възражения срещу войната на САЩ с Иран? Ще загубим доверие“, каза дипломатът.
Но САЩ дори търсят помощ от украинския президент Володимир Зеленски, когото Тръмп преди година нарече „диктатор“, който няма „карти“, които да изиграе. Украйна се превърна в световен лидер в противодроновата отбрана, унищожавайки хиляди произведени по ирански модел „Шахед“, които Русия изстреля по нейните градове. Сега Иран използва същите дронове срещу американски и цели в Персийския залив в отговор на американските и израелските удари.
„Партньори се обръщат към нас, към Украйна, за помощ“, каза Зеленски в сряда. „Искания по този въпрос дойдоха и от американска страна“. Той даде ясно да се разбере, че Украйна ще помогне само ако това не отслаби собствената ѝ отбрана, и при условие „че това служи като инвестиция в нашите дипломатически възможности“, включително в усилията за прекратяване на войната. „Помагаме да се защитят от войната онези, които помагат на нас, Украйна, да доведем войната до достоен край“.
В САЩ някои са предвидили рисковете. Ген. Дан Кейн, председател на Съвместния комитет на началник-щабовете на САЩ, според съобщения е предупредил Тръмп, че война с Иран би била по-опасна без подкрепата на ключови съюзници, съобщи The Washington Post.
Насаме представители на правителства от ЕС са съгласни. „Тръмп се нуждае от Европа за това“, каза един от тях.
Преди началото на военната офанзива съюзниците на Америка в Персийския залив също са призовали Тръмп да не влиза във война с Иран. Той е пренебрегнал и тях.
Не се притесняват
Според високопоставен служител от Белия дом, получил анонимност, за да говори откровено за дипломатическите отношения, очакването на Тръмп за пълна европейска подкрепа не е толкова нереалистично, колкото смятат някои европейци. Причината е, че САЩ все още са критично важни за НАТО.
„Те признаха, че той беше прав за разходите“, каза служителят, визирайки миналогодишния ангажимент на страните членки на НАТО да увеличат бюджетите си за отбрана, до голяма степен под натиска на Тръмп. „Все още правим много за Европа“. Служителят също така омаловажи въздействието на идеята на Тръмп за Гренландия върху по-широките трансатлантически отношения, заявявайки, че „това вече не е въпрос за нас“.
Но зависимостта на Европа от Америка никога не е била под въпрос. Новото може би е осъзнаването във Вашингтон, че Америка не е толкова силна без традиционните си съюзи. „Сила, която е сигурна в реалността и легитимността на собствената си мощ, не се отнася така с хората или с други сили“, каза Констанце Стелценмюлер, експерт по Германия и трансатлантическите отношения в института Brookings Institution.
„Това, което наистина тревожи европейците, когато гледаме всичко това, е американското перчене и прекомерното разтягане на ресурсите“, каза Стелценмюлер. „Мисълта, че може би ставаме свидетели на самоунищожението на американската мощ – това е, което според мен наистина вселява страх дори у най-критично настроените съюзници“.
И има достатъчно причини за страх.
Великобритания, Франция и Германия са сред европейските държави, които сега изпращат военни кораби и други ресурси към Близкия изток. Мотивът им е да защитят собствените си интереси – например чрез укрепване на отбраната на Кипър, където ирански дрон удари британска военна база.
Но всяко военно разполагане на ръба на ескалираща война носи риска дори „отбранителните“ сили да бъдат въвлечени в стрелба. Тогава на карта няма да бъдат поставени само американски или израелски животи, каза един европейски дипломат. „А това е голямо решение“.
