Н якои хора във Франция бяха разстроени, когато научиха тази седмица, че политическият им хаос е обект на подигравки... от италианците, пише BBC.
За по-малко от две години Франция е сменила петима министър-председатели, политически подвиг, ненадминат дори по време на следвоенните политически сътресения в Рим.
И сега френският парламент - преконфигуриран след решението на президента да проведе предсрочни избори през юли 2024 г. - се бори да създаде мнозинство, способно да приеме бюджет.
Към това се добави и обща стачка в четвъртък, свикана от синдикати, противопоставящи се на предишните бюджетни предложения.
Вестниците в Рим и Торино демонстрираха отчетлива gioia maligna (злонамерена радост) при разказването на скорошни събития.
Имаше унижението от наскоро напусналия министър-председател Франсоа Байру, предупрежденията за нарастващ дълг и перспективата френската икономика да се нуждае от спасяване от МВФ.
Но най-вече беше избледняващата слава на президента Еманюел Макрон.
„И къде е сега величието?“, попита Ил Месаджеро.
Цената за обслужване на националния дълг тази година се оценява на 67 милиарда евро - сега той изразходва повече пари от всички държавни ведомства с изключение на образованието и отбраната.
Прогнозите сочат, че до края на десетилетието той ще ги надмине дори, достигайки 100 милиарда евро годишно.
Миналия петък рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Франция, което потенциално оскъпи заемите за френското правителство. Това отразява нарастващите съмнения относно стабилността на страната и способността ѝ да обслужва този дълг.
Възможността да се наложи да се обърнем с шапка в ръка към Международния валутен фонд за заем или да поискаме намеса от Европейската централна банка вече не е нереалистична.
И всичко това на фона на международни сътресения: война в Европа, оттегляне на американците, неумолим възход на популизма.
Миналата сряда имаше национален ден на протест, организиран от група, наречена Bloquons Tout (Да блокираме всичко). Отвлечена от крайната левица, тя оказа слабо влияние, с изключение на някои видими улични сблъсъци.
Why France is at risk of becoming the new sick man of Europe https://t.co/L8VL5POYIH
— BBC News (World) (@BBCWorld) September 18, 2025
Но много по-голямо изпитание дойде вчера, когато синдикати и леви партии организираха масови демонстрации срещу плановете на правителството.
По думите на ветерана политически коментатор Никола Баверес: „В този критичен момент, когато самият суверенитет и свобода на Франция и Европа са заложени на карта, Франция се оказва парализирана от хаос, безсилие и дълг.“
Президентът Макрон настоява, че може да измъкне страната от бъркотията, но му остават само 18 месеца от втория му мандат.
Една от възможностите е, че присъщите силни страни на страната – нейното богатство, инфраструктура, институционална устойчивост - ще ѝ помогнат да премине през това, което мнозина смятат за исторически поврат.
Но има и друг сценарий: да се окаже трайно отслабена, жертва на екстремисти отляво и отдясно, нов болен човек на Европа.
Напрежение с премиерите
Всичко това датира от катастрофалното разпускане на Националното събрание от Макрон в началото на лятото на 2024 г. Новият парламент вместо да създаде по-силна основа за управление, сега беше разделен на три части: център, ляво и крайнодясно.
Никоя отделна група не би могла да се надява да сформира функциониращо правителство, защото другите две винаги биха се обединили срещу нея.
Мишел Барние, а след това и Франсоа Байру се колебаеха в продължение на няколко месеца като министър-председатели, но и двамата се спряха на централния въпрос, пред който са изправени всички правителства: как държавата трябва да набира и харчи парите си.
Байру, 74-годишен центрист, превърна въпроса за френския дълг в тотем – който сега е над 3 трилиона евро, или около 114% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Той искаше да стабилизира плащанията, като намали бюджета за 2026 г. с 44 милиарда евро.
France is in the spotlight right now for all the wrong reasons. The country has one of the highest debts in Europe, its deficit is way above the EU’s limit, and its politics are a mess. If you want to understand why, just look at where tax money goes. Out of every €1,000 the… pic.twitter.com/W6tHZ7lMl4
— StockMarket.News (@_Investinq) September 15, 2025
Байру беше свален, когато левите и крайнодесните депутати се обединиха във вот на доверие миналата седмица, но анкетите показаха, че много избиратели също са враждебно настроени към идеите на премиера, като например премахването на два национални празника, за да се финансират повече разходи за отбрана.
Непосредствената мярка, която Еманюел Макрон предприе, беше да повери на член от вътрешния си кръг да разработи нов подход.
Себастиан Льокорню, 39-годишният, назначен за министър-председател миналата седмица, е тих нормандец, който се превърна в президентски довереник по време на късните вечерни разговори с уиски в Елисейския дворец.
След назначението Макрон заяви, че е убеден, че „споразумението между политическите сили е възможно, като същевременно се зачитат убежденията на всяка от тях“.
Твърди се, че Макрон цени лоялността на Льокорню и усещането, че неговият премиер не е обсебен от собственото си политическо бъдеще.
The fall of François Bayrou is not a footnote in French politics. It is the latest proof that the model holding up Europe's ruling class has reached breaking point.
— Jim Chimirie 🇬🇧🎗 (@JChimirie66677) September 8, 2025
Macron's sixth government has been swept away. His seventh will follow the same path, because the problem is not… pic.twitter.com/ZaYBxSETio
След напрежение с двамата си предшественици – ветераните Мишел Барние и Франсоа Байру – днес президентът и премиерът са на сходни позиции.
„С Льокорню това на практика означава, че Макрон е министър-председател. Макрон и Льокорню са по същество едно цяло“, твърди Филип Агион, икономист, който е съветвал президента и го познава добре.
Херкулесовата задача на Лекорню
Макрон иска Льокорню да осъществи промяна. От клони предимно към политическата десница, Макрон сега иска сделка с левицата – по-специално със Социалистическата партия (ПС).
По закон Лекорню трябва да е внесъл бюджет до средата на октомври. След това той трябва да бъде приет до края на годината.
Аритметично единственият начин, по който той може да направи това, е ако към центристкия му блок се присъединят „умерени“ отдясно и отляво – с други думи, консервативните републиканци (LR) и социалисти (PS).
Но проблемът е следният: всяка отстъпка на едната страна прави само по-вероятно другата страна да се оттегли.
Например, социалистите – които усещат вятъра в платната си – настояват за много по-ниска цел за намаляване на дълга. Те искат данък върху свръхбогатите предприемачи; и отмяна на пенсионната реформа на Макрон от 2023 г. (която повиши възрастта за пенсиониране до 64 години).
Но тези идеи са анатема за републиканците, подкрепящи бизнеса, които заплашиха да гласуват против всеки бюджет, който ги включва.
Основният работодателски синдикат MEDEF (Движение на предприемачите на Франция) дори заяви, че ще организира свои собствени „масови демонстрации“, ако отговорът на Льокорню на бюджетната безизходица е повишаване на данъците.
‘That France is now, in the words of Marine Le Pen, “the sick man of Europe”, is especially pleasing to Italians.’
— Coffee House (@SpecCoffeeHouse) September 13, 2025
✍️ Nicholas Farrellhttps://t.co/R6JhI3Sx40 pic.twitter.com/r31KwqvACD
Ситуацията е още по-трудна за разрешаване поради избора на момент: предстоящото напускане на Макрон прави още по-малко вероятно която и да е от страните да направи отстъпки. През март има важни общински избори, а след това президентските избори през май 2027 г.
В двата края на политическата дъска са мощни партии – Националният сбор (RN) отдясно, Непокорената Франция (LFI) отляво – които ще крещят „държавна измяна“ при най-малкия признак на компромис с центъра.
И за всеки известен политик може би има инстинкт да ограничи до абсолютния минимум всякакъв контакт с бързо ерозиращия актив, какъвто е Еманюел Макрон.
Така че задачата на Льокорню е херкулесовска. В най-добрия случай той може просто да сключи сделка и да предотврати незабавно поражение в Асамблеята. Но такъв бюджет непременно би бил съкратен. Сигналът към пазарите би бил още по-голяма френска измама. Цената на обслужването на дълга би се увеличила допълнително.
Алтернативата е провал и оставка на поредния премиер.
Това е сценарият на Макрон за Страшния съд: още едно разпускане, водещо до още избори, които Националният сбор на Марин льо Пен може да спечели този път.
Или дори – както някои настояват – оставката на самия Макрон заради ролята му в преодоляването на безизходицата.
Съвкупността от няколко кризи
Изучавайки Франция, винаги е възможно да се докоснем до по-малко „катастрофична“ нотка. В края на краищата страната е преживявала кризи в миналото и винаги е била объркана, а някои виждат неща, на които да се възхищаваме във Франция на Макрон.
За бившия президент на LR Жан-Франсоа Копе „основите на френската икономика, включително балансът на вноса и износа, остават солидни“.
„Нивото ни на безработица традиционно е по-високо от това в Обединеното кралство, но нищо катастрофално. Имаме високо ниво на създаване на бизнес и по-добър растеж, отколкото в Германия.“
Агион, бившият съветник на Макрон, също е сравнително оптимистичен.
„Няма да се стигне до фалит, както Гърция. И това, което Байру каза за дълга, беше ефективен сигнал за събуждане“, казва той.
Но за други променящото се състояние на световните дела кара подобни забележки да звучат прекалено оптимистично, ако не и самодоволно.
Според икономиста Филип Дезертин, директор на Института за висши финанси в Париж, „не можем просто да отхвърлим хипотезата за намеса на МВФ, както правят политиците.“
„Все едно сме на дига. Изглежда достатъчно солидна. Всички стоят на нея и непрекъснато ни казват, че е солидна. Но отдолу морето я разяжда, докато един ден всичко внезапно се срути. За съжаление, това ще се случи, ако продължим да не правим нищо“, казва още Дезертин.
Germany may be Europe's economic engine, but France has always been its crown jewel: the political, military, and cultural heart of the continent. Control France, and you control not just markets, but minds, traditions, and the future of Europe itself.
— Wide Awake Media (@wideawake_media) August 13, 2025
Which makes the rise of… pic.twitter.com/siGAccles4
Според Франсоаз Фресоз от вестник „Льо Монд“: „Всички ние сме станали напълно пристрастени към публичните разходи. Това е методът, използван от всяко правителство в продължение на половин век – отляво до дясно – за да потуши пожарите на недоволството и да купи социален мир.“
„Всеки може да усети, че тази система е изчерпала възможностите си. В края на старата социална държава сме. Но никой не иска да плати цената или да се изправи пред реформите, които трябва да бъдат направени.“
Това, което се случва във Франция сега, е съвпадение на няколко кризи едновременно: политическа, икономическа и социална – и това е, което прави момента толкова значим.
По думите на социолога Джером Фурке от миналата седмица: „Това е като неразбираема пиеса, разигравана пред празен театър.“
На избирателите се казва, че дългът е въпрос на живот или смърт на нацията, но мнозина или не вярват в това, или не разбират защо те трябва да плащат.
Начело на всичко това е човек, който дойде на власт през 2017 г., облечен с надежда и обещаващ да преодолее пропастта между лявото и дясното, бизнеса и труда, растежа и социалната справедливост, евроскептици и евроентусиасти.
След този последен дебакл, откровеният френски коментатор Никола Баверес направи опустошителен извод във вестник „Фигаро“: „Еманюел Макрон е истинската мишена на народното неподчинение и той носи цялата отговорност за това корабокрушение. Като всички демагози, той превърна страната ни в поле на руини".
Етикетът „болният човек на Европа“ е историческа метафора, която се използва за държава на континента, изпаднала в сериозни икономически или политически трудности. Изразът се появява през XIX век, когато така е била наричана Османската империя заради нейния упадък. Оттогава терминът многократно е използван за различни страни в различни периоди - Германия след обединението през 90-те години, Италия заради хроничните ѝ дългови проблеми, както и Гърция по време на дълговата и финансовата криза в еврозоната.
Днес, когато във външнополитически и икономически анализи се говори за „новия болен човек на Европа“, обикновено се има предвид държава, която се оказва слабото звено в стабилността на Европейския съюз - страна с бавен растеж, нестабилни финанси, висока безработица, социално напрежение или политически сътресения. Употребата на термина цели да покаже, че проблемите в тази държава могат да окажат влияние не само върху собственото ѝ развитие, но и върху целия европейски проект.
