П резидентът Еманюел Макрон тъкмо се обърна към един от най-доверените си сътрудници, Себастиен Лекорню, за да излезе от политическата безизходица, която парализира Франция.
(Във видеото: „Световните лидери": Еманюел Макрон - един от най-разпознаваемите политици на съвремието)
"Това е човекът, с когото Макрон пие уиски в 3 часа сутринта", казва един правителствен съветник, пожелал анонимност, за да говори откровено. Бившият министър на въоръжените сили често прекарва и ваканциите си с Макрон в крайморската президентска резиденция Форт дьо Брегансон, пише Politico.
Обръщането към човек от най-близкия кръг носи усещането за последен отчаян ход. Ако Лекорню не успее да спаси Макрон, трудно е да се види кой би могъл.
Лекорню е петият френски премиер за по-малко от две години и все пак изглежда крайно малко вероятно да успее да накара горчиво разделеното Национално събрание да приеме десетки милиарди евро бюджетни ограничения, необходими, за да се избегне дългова криза във втората по големина икономика на Европейския съюз.
Дори самият Макрон знае, че това е голямо изпитание. В коментари, получени от Politico, президентът настоя, че задачата не е невъзможна, но призна, че е "безпрецедентна".
Отслабеният Макрон и скромната му поява на срещата на върха на НАТО
- Защо тогава Макрон смята, че именно Лекорню може да постигне сделка?
Накратко, президентът го възприема като посредник, способен да преодолява политическите разделения. Лекорню спечели доверието на Макрон, след като изгради широк парламентарен консенсус за увеличаването на военния бюджет през 2023 г. и като му помогна да овладее протестите на "жълтите жилетки", които разтърсиха страната през 2018 и 2019 г.
Като бивш консерватор, той има "добри отношения с партията Републиканци" и олицетворява "приемствеността" с предишните правителства на Макрон, както самият президент посочи. В същото време е "спечелил уважението на левите сили" с начина, по който се справи с френското превъоръжаване след началото на войната в Украйна. А по време на разговорите за военния бюджет през 2023 г. Лекорню беше възприет като човек, който е изслушал опозицията и е взел предвид нейните виждания.
Ключовият момент е, че този път Макрон може да не изпрати Лекорню в битка с вързани ръце, както стана с двамата му предишни премиери, европейския ветеран Мишел Барние и центриста Франсоа Байру. Сега той би могъл да позволи на премиера да направи реални отстъпки по основната икономическа програма.
Досега Макрон се бореше да запази непокътнати ключовите си постижения, особено спорната пенсионна реформа и дългогодишната си съпротива срещу повишаване на данъците, въпреки изборните си поражения през 2022 и 2024 г.
"Ще трябва да отстъпим по някои неща", каза Макрон, визирайки проектобюджета на Байру, който предвиждаше премахването на два празнични дни. "Трябва да сме в състояние да намерим компромис."
Why Macron thinks Lecornu can save France from the abyss https://t.co/nMqJSDvbQL
— Raffaele La Ciura (@LaCiuraRaffaele) September 15, 2025
- Човекът за задачата
Новият премиер на Франция може и да не е добре познат на широката общественост, но въпреки че е само на 39 години, той вече е отбелязал няколко политически успеха в осемте години до Макрон, усъвършенствайки умения, които ще са от решаващо значение в идните седмици.
Като министър на въоръжените сили Лекорню успя да преодолее разделенията в силно фрагментирания парламент и да събере повече от 400 депутати в подкрепа на своята седемгодишна военна програма през 2023 г., която предвиждаше увеличени разходи за армията.
"Някои казват, че е лесно да се преговаря за увеличаване на бюджетите", каза близък съюзник на президента. "Той ще ви каже, че не беше."
За разлика от политическите фигури от ранга на Байру и Барние, Лекорню прекара последните години в политическите "окопи" в Националното събрание и в местната политика.
"Той знае колко непостоянно е Националното събрание, ще лавира, ще бъде потопен в дебата", каза същият съюзник. "Той знае как се водят преговори."
По-малко известно, но също толкова важно в тези политически нестабилни времена е, че Лекорню изигра ключова роля в подпомагането на Макрон да овладее протестите на "жълтите жилетки". Като министър по въпросите на териториалното управление той помогна да се организира дебат между президента и местните представители в своя избирателен район в Нормандия. Тази първа успешна среща с френската общественост доведе до други, а впоследствие и до обиколка на страната, която помогна за приключването на протестите.
- Лош старт
Истинското изпитание за Лекорню тепърва предстои и зависи от това дали той ще успее да постигне сделка със социалистите, без да отчужди консерваторите, които изглежда ще останат в правителството.
Рискът за Лекорню е да бъде въвлечен в наддаване, което не може да спечели: колкото повече се нуждае от сделка, толкова повече отстъпки ще изискват опозиционните партии.
Социалистите още в началото показват разочарование. Умерената левица искаше премиер да бъде назначен от нейните редици, а вместо това ще трябва да работи с един от най-близките съюзници на Макрон.
Тази седмица лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор предупреди, че нито един социалист няма да се присъедини към правителството на Лекорню и че "ако нищо не се промени", няма да се поколебаят да свалят кабинета.
Ако умерената левица остане извън управлението, тя ще поиска висока цена за мълчаливата си подкрепа. А в преговорите за бюджета зее огромна пропаст.
Социалистите искат да бъде замразена ключовата пенсионна реформа на Макрон, което е червена линия за президента. Те настояват и за данък върху ултрабогатите във Франция, т.нар. "данък Цукман", който центристите на Макрон отхвърлиха като безсмислено предложение, което само ще насърчи най-богатите французи да се изнесат в чужбина.
Макрон обаче даде знак за известна гъвкавост относно мащаба на нужните бюджетни съкращения. Плановете на Байру за свиване на френския бюджет за 2026 г. с 43,8 милиарда евро вероятно ще бъдат отложени. Президентът "предпочита структурна реформа пред отрязването на 3 милиарда от бюджета", каза цитираният съюзник.
Може би има изход. "Ако той отхвърли данъка Цукман, но увеличи минималната заплата, ще помислим", каза представител на социалистите.
В крайна сметка тайното оръжие на Лекорню може да се обърне срещу него. Човекът, който се радва на пълното доверие на Макрон, може да бъде принуден да извоюва неудобни отстъпки именно от собствения си шеф, ако иска да оцелее като премиер.
