З еметресение с магнитуд 8,2 разтърси филипинския остров Минданао тази сутрин, съобщи Германският изследователски център за геонауки, цитиран от Ройтерс.
Земетресението е било на дълбочина 10 км, уточни центърът.
Първоначално силата на труса бе оценена на 7,3.
Американската предупредителна система за цунами издаде предупреждение за заплаха от високи вълни след мощния трус.
Environment Canada has not issued any tsunami alerts for British Columbia after a powerful earthquake in the Philippines. https://t.co/BZHHDobNtl
— CityNews Vancouver (@CityNewsVAN) June 8, 2026
Индонезия нареди евакуация в северните райони на архипелага заради опасност от цунами след земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер тази сутрин в южната част на Филипините.
Засегнатите райони са Мандао - главния град на провинция Северно Сулавеси, северната част на провинция Горонтало и островите Сангихе, където на жителите е “наредено да се евакуират организирано на по-високи места“, се казва в изявление на Националната агенция за управление на бедствията.
Десетки хиляди японци, живеещи в крайбрежни зони в множество японски райони, също получиха препоръка за евакуация заради очакваните вълни цунами с височина до един метър, съобщи Японската радиотелевизионна корпорация.
По-рано националната метеорологична служба на Япония предупреди за заплаха на островите в югозападната префектура Окинава, на островите Кюшу и Шикоку, както и на тихоокеанското крайбрежие на остров Хоншу.
Междувременно президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши нареди преустановяване на учебните занятия в редица райони на остров Минданао.
“Нареждам преустановяването на занятията във всички учебни заведения в пострадалите райони на Минданао до второ нареждане. Безопасността на нашите деца е преди всичко. Министерството на образованието ще координира действията си с местните органи на властта”, написа той в социалните мрежи.
- Какво представлява земетресението?
Земетресението представлява внезапно освобождаване на енергия в земната кора, което води до образуването на сеизмични вълни. Този природен феномен се проявява като разклащане, вибрации или изместване на земната повърхност, което може да варира от едва доловими трептения до разрушителни трусове, способни да променят релефа на местността.
Основната причина за възникването на земетресенията е тектониката на плочите. Земната литосфера е разделена на няколко големи и множество по-малки тектонични плочи, които постоянно се движат с много бавна скорост върху по-пластичната астеносфера. Когато плочите се движат, те често се заклещват една в друга по протежение на разломни линии поради триенето. С течение на времето в тези зони се натрупва огромно напрежение. Когато това напрежение надвиши границата на здравина на скалите, настъпва рязко разкъсване или отместване, при което натрупаната енергия се освобождава под формата на сеизмични вълни, разпространяващи се във всички посоки.
Точката вътре в земните недра, от която започва самото разкъсване, се нарича хипоцентър или огнище. Точката на земната повърхност, разположена директно над хипоцентъра, се нарича епицентър. Обикновено в епицентъра интензивността на земетресението е най-голяма и разрушенията са най-значителни.
За измерване на параметрите на земетресенията се използват два основни подхода. Магнитудът, измерван чрез скалата на Рихтер или скалата на моментния магнитуд, отразява количеството енергия, отделено при труса. Той е обективна стойност, която не се променя в зависимост от разстоянието до епицентъра. За оценка на влиянието на земетресението върху хората, сградите и природата се използва интензивност, измервана по скали като Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK-64) или модифицираната скала на Меркали, която зависи от отдалечеността на наблюдателя от епицентъра.
Земетресенията са сред най-смъртоносните природни бедствия в историята на човечеството. Те могат да предизвикат вторични ефекти като свлачища, цунами (ако епицентърът е в океан), пожари и срутвания на инфраструктура. Значимостта на сеизмологията – науката, изучаваща земетресенията – се състои не само в разбирането на вътрешния строеж на Земята, но и в разработването на методи за сеизмично осигуряване на строителството. Въпреки напредъка на съвременната наука, точното прогнозиране на времето, мястото и силата на предстоящо земетресение остава едно от големите предизвикателства пред съвременната геофизика. Поради това усилията на световната общност са насочени към изграждането на устойчива инфраструктура и системи за ранно предупреждение, които да минимизират човешките жертви и материалните щети при сеизмични събития.
Мощно земетресение разтърси Филипините
- Как да се предпазим от цунами?
Цунамито е едно от най-разрушителните природни бедствия, представляващо поредица от гигантски морски вълни, породени най-често от мощни подводни земетресения, вулканични изригвания или свлачища. Поради огромната си енергия и скорост, тези вълни могат да прекосят цели океани и да нанесат катастрофални щети при достигане на крайбрежните райони. Подготовката за реакция при подобна опасност е от критично значение за оцеляването.
Основните мерки за безопасност започват с разбирането на ранните признаци. Природните предупредителни знаци включват силно земетресение с продължителна продължителност, при което стоенето на крака е трудно, или внезапно и необичайно отдръпване на морската вода, което разкрива морското дъно. В такива случаи незабавното придвижване към по-високи места или към вътрешността на сушата е задължително, без да се чака официално нареждане.
Ключов аспект на превенцията е познаването на местните системи за ранно предупреждение. В райони с висок риск съществуват специализирани сирени и комуникационни канали, които излъчват предупреждения при засичане на сеизмична активност. Важно е жителите и туристите да следят официалните съобщения по радиото, телевизията или мобилните приложения, предназначени за гражданска защита. В случай на обявена тревога, никога не трябва да се отива към брега, за да се наблюдава явлението, тъй като вълните са непредвидими и могат да навлязат дълбоко в сушата по поречията на реки.
Подготовката на индивидуален план за евакуация е съществена част от личната безопасност. Всеки член на семейството трябва да знае предварително определените маршрути за излизане от зоната на риск, водещи до места с надморска височина от поне 30 метра. Препоръчително е поддържането на готов „авариен комплект“, съдържащ документи, основни медикаменти, вода, храна и фенер.
Историческият опит показва, че обучението на населението значително намалява смъртността при подобни събития. Редовното участие в тренировъчни евакуации и запознаването с топографията на района са най-ефективните инструменти за превенция. Важно е да се помни, че цунамито не е единична вълна, а поредица, като първата вълна често не е най-голямата, а периодът между отделните приливи може да варира от минути до няколко часа. Ето защо, връщането в крайбрежните зони е безопасно едва след изрично потвърждение от страна на компетентните органи, че опасността е преминала напълно.
