- Около 2,3 млн. нови случая на рак през 2024 г. (12%) вероятно са свързани с инфекции, сочи проучване на IARC.
- Най-голям принос имат H. pylori, HPV, хепатит B и C и вирусът Epstein–Barr, като H. pylori и HPV са свързани с най-много случаи.
- Много от тези ракови заболявания могат да бъдат предотвратени чрез ваксинация, скрининг, лечение на инфекциите и по-добър достъп до здравеопазване.
Един от всеки осем случая на рак в света през 2024 г. вероятно е бил причинен от инфекции, установи ново проучване на Международната агенция за изследване на рака (IARC).
Това се равнява на 2,3 милиона, или 12%, от новодиагностицираните случаи на рак през тази година, като пет инфекции са причинили значителна част от тях. Поради това изследователите от IARC заявяват, че резултатите показват, че „значителна част от глобалната тежест на рака може да бъде предотвратена чрез по-добър контрол на инфекциите“.
Проучването е публикувано на 28 септември в списание Lancet Oncology.
- Още за здравето
„Този дял, един от всеки осем пациенти с рак – е същият като дела на рака на белия дроб от всички видове рак в САЩ. Това не е рядък или незначителен проблем“, заяви пред Newsweek д-р Патрик Мур, ръководител на катедрата по иновативни изследвания на рака в Университета на Питсбърг.
Той добави, че оценките на IARC може да са и „твърде консервативни“, което означава, че „реалният дял на случаите на рак, причинени от инфекции, вероятно е още по-голям“.
По думите му инфекциите са „много по-важен фактор за рака, отколкото повечето хора осъзнават“, а значението на всяка конкретна инфекция е тясно свързано с географския регион.
Той добави, че съкращаването на лечението на ХИВ вследствие на закриването на USAID „ще доведе до увеличаване на случаите на рак, свързани с инфекции, в Африка на юг от Сахара, докато в Азия разширяването на неонаталната ваксинация срещу хепатит B може драстично да намали случаите на рак на черния дроб, причинени от този вирус“.
Карл Мънгър, професор по биология на развитието, молекулярна и химична биология в университета „Тъфтс“, заяви пред Newsweek, че оценката на IARC е „по-ниска, отколкото бих очаквал“.
„Други анализи показват, че ракът, свързан с инфекции, представлява между 15 и 20 процента от случаите на рак в световен мащаб, въпреки че делът е значително по-нисък в САЩ и други държави с високи доходи“, каза той.
По думите му резултатите са „значими, защото инфекциите често се пренебрегват и подценяват като причина за рак. Важно е, че много от случаите на рак, свързани с инфекции, могат да бъдат предотвратени“.
Инфекциите, причинили най-много случаи на рак
Според резултатите от проучването водещите инфекциозни причинители на рак през 2024 г. са Helicobacter pylori (или H. pylori), човешкият папиломен вирус (HPV), вирусът на хепатит B (HBV), вирусът на Epstein–Barr (EBV) и вирусът на хепатит C (HCV).
- H. pylori е свързан с най-големия брой случаи - около 760 000 случая на рак в световен мащаб през същата година. Те са били предимно случаи на рак на стомаха.
- HPV е свързан с около 750 000 случая на рак в световен мащаб, като преобладават случаите на рак на маточната шийка, както и рак на ануса, вулвата, влагалището и пениса и някои видове рак на главата и шията.
- HBV е свързан с около 360 000 случая на рак през 2024 г., като повечето са били рак на черния дроб.
- EBV е свързан с около 260 000 случая на рак в световен мащаб през същата година, предимно рак на назофаринкса, някои видове рак на стомаха и лимфом на Ходжкин.
- HCV е свързан с около 160 000 случая на рак, като повечето са били случаи на рак на черния дроб.
Изследователите са установили също, че тежестта на случаите на рак е най-висока в Източна Азия, Африка на юг от Сахара, Централна и Източна Европа и Югоизточна Азия.
По-конкретно, в Източна Азия особено голям е делът на случаите, свързани с H. pylori и HBV, докато в Африка на юг от Сахара са регистрирани много високи нива на свързаните с HPV ракови заболявания, както и значителна тежест от инфекциите с ХИВ и херпесвируса, свързан със саркома на Капоши (KSHV).
Според учените регионалните различия вероятно отразяват „различията в разпространението на инфекциите, достъпа до профилактика и лечение, както и по-широките социални и икономически условия“.
Д-р Шан-Лу Лиу, съдиректор на Програмата за вируси и нововъзникващи патогени в Държавния университет на Охайо, заяви пред Newsweek, че намира резултатите за „едновременно впечатляващи и обнадеждаващи“.
„Обнадеждаващото е, че много от тези видове рак потенциално могат да бъдат предотвратени чрез ваксинация, контрол на инфекциите, скрининг и лечение. Големите географски различия също показват, че това е важен въпрос, свързан с равнопоставеността в глобалното здравеопазване“, каза той.
Под микроскоп в кръвта могат да се видят клетки на хронична миелоидна левкемия.
- Как инфекциите причиняват рак?
Д-р Гари Клифърд, учен от IARC и водещ автор на проучването, заяви пред Newsweek, че много от тези инфекции „завладяват клетъчния механизъм, който контролира нормалния клетъчен цикъл, за да подпомогнат собственото си размножаване, но това включва и завладяване на механизмите, които обикновено поправят мутиралите гени или дават инструкции на мутиралите клетки да умрат, като по този начин увеличават риска мутиралите клетки да се превърнат в безсмъртни, тоест в ракови клетки“.
Лиу заяви, че действат и редица други механизми, като хронично възпаление и многократно увреждане на тъканите, които могат да увеличат увреждането на ДНК и анормалния клетъчен растеж, както и множество други процеси.
За всяка от инфекциите с най-голям принос механизмът, по който тя може да доведе до развитие на рак, е много специфичен, каза Лиу, поради което те са свързани с различни видове рак.
Мур заяви, че при поне пет от седемте инфекциозни заболявания „самият вирус носи онкогени („гени, причиняващи рак“), които директно причиняват рак, когато бъдат вкарани в здрави клетки“.
По думите му това „кара клетката да се размножава при подходящи условия, като например потисната имунна система“.
- Означава ли това, че някои случаи на рак могат да бъдат предотвратени?
Клифърд заяви, че резултатите „показват, че голяма част от случаите на рак са причинени от известни инфекциозни причинители и следователно могат да бъдат предотвратени“.
Той добави, че раковите заболявания, „причинени от инфекциозни агенти, са се оказали особено подходящи за превенция в сравнение с раковите заболявания, причинени от други рискови фактори, свързани с начина на живот“, тъй като съществува възможност за ваксиниране, изследване и лечение на основните инфекции. Това ги превръща в „цели, при които могат да бъдат предприети конкретни действия“.
Изследователите от IARC обаче отбелязват, че въпреки че вече съществуват много ефективни средства за предотвратяване на тези инфекции, включително ваксинация срещу HPV и HBV, изследване и лечение на инфекции като H. pylori, HBV, HCV и ХИВ, както и мерки за предотвратяване на предаването им, тези интервенции „често не се използват достатъчно или са недостъпни, особено в държавите с ниски и средни доходи, поради финансови, социални и политически бариери“.
Сред основните предизвикателства, които остават, са „ограниченият достъп и ниският обхват на ваксинацията, скрининга и диагностиката и лечението на инфекциите, както и социалната стигма, свързана с инфекции като HPV и ХИВ“.
„В някои условия програмите за превенция също са засегнати от финансови ограничения, недостатъчен политически ангажимент и неравнопоставен достъп до здравни грижи“, посочват учените.
- Какво трябва да се направи оттук нататък?
Учените от IARC заявяват, че с оглед на резултатите политиците и здравните системи трябва да дадат приоритет на разширяването на доказано ефективните мерки.
Сред тях са ваксинацията срещу HPV и HBV; изследването и лечението на H. pylori, HBV, HCV и ХИВ; мерки за предотвратяване на предаването на инфекциите, като безопасни практики при инжектиране, достъп до презервативи и профилактика на ХИВ преди експозиция; както и скрининг за рак на маточната шийка.
Лиу също заяви, че според него „трябва да разширим ваксинацията и да направим изследването и лечението на персистиращите инфекции по-достъпни“, както и да укрепим скрининга за рак сред високорисковите групи и да подобрим достъпа до здравеопазване в страните с ниски и средни доходи, където се наблюдава по-голямата част от тежестта на рака, свързан с инфекции.
