- Свети Йеротей, първият Атински епископ, бил ареопагит, който приел християнството след проповедта на апостол Павел.
- Той бил учител и духовен наставник на много християни, сред които свети Дионисий Ареопагит, и според преданието присъствал на успението на Богородица.
- Светите мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон проповядвали християнството в Александрия и помагали на преследвани християни, преди да бъдат посечени по времето на император Деций Траян.
Честваме паметта на свети Йеротей, Атински епископ, и на светите мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон.
Свети Йеротей е роден в края на първи век преди Христос в Атина. Изучавал Платоновата философия в известна атинска философска школа. По-късно станал един от деветимата членове на Върховния съд на древна Атина - Ареопага. Като свети Дионисий Ареопагит и Йеротей заемал важен пост в обществения живот на прочутия град.
Проповедта на свети апостол Павел в Ареопага очаровала ареопагита Йеротей до такава степен, че той незабавно решил да последва Христос. По-късно бил ръкоположен за първи Атински епископ. Светецът духовно подкрепял своите съграждани и по-късно мъченици - свети Дионисий и Аристид, но бил учител и на множество други християни.
Свети Йеротей се изявил като виден светител на Църквата - не само в устното учение на спасителната вяра в Христос, но същевременно пишел химни и богословски съчинения. Според преданието той присъствал на успението и погребението на Пресвета Богородица в Йерусалим заедно с ученика си свети Дионисий Ареопагит.
Свети Йеротей починал спокойно в дълбока старост в края на първи век след Христос. Негови мощи се съхраняват в манастира "Свети Йеротей" до град Мегара, западно от Атина, където според преданието е било неговото любимо място за уединение в пост и молитва.
Християните Гай, Фавст, Евсевий и Херимон живели в първата половина на трети век в град Александрия, Египет. Успели да научат множество езичници на Христовата вяра и ги кръщавали в името на Светата Троица. Също така редовно посещавали затворените в тъмници християни, утешавали ги, превързвали раните им от изтезанията и погребвали телата на мъчениците. Заради изповядването на Христовата вяра и те самите претърпели жестоки мъчения, но останали непоколебими. Затова накрая били посечени с меч по времето на император Деций Траян.
