- Предварителната скръб е състояние, при което човек преживява бъдеща загуба още преди тя да се е случила. Психолозите го свързват с тревожност, минали травми и страх от изоставяне, а при някои хора то вече се проявява и в началото на романтични отношения.
- Съвременната култура на срещите може да засилва усещането за несигурност - приложенията за запознанства, непоследователното поведение, ghosting-ът и неясните „ситуационни връзки“ могат да карат хората да очакват разочарование и раздяла още преди да е изградена истинска близост.
- Терапевтите препоръчват фокус върху настоящето: човек да различава реалните сигнали в момента от страховете за бъдещето, вместо предварително да се подготвя за края. При силна тревожност могат да помогнат разговор с близък или специалист, водене на дневник, дихателни и заземяващи практики.
Когато 31-годишната Алекса В. усети първата искра на романтична връзка, тя започва да скърби за това, което би могло да бъде, още преди отношенията да са получили шанс да започнат.
„Вече не се вълнувам, когато се запознавам с мъже, защото в крайна сметка знам, че това ще приключи, или поне така ми казва мозъкът ми“, разказва пред Newsweek жителката на Илинойс, която е пожелала фамилията ѝ да не бъде разкривана. „Това е усещането, че предварително скърбиш за загуба, която още не се е случила. Мога да се привържа към възможността да бъда с някого и едновременно с това да очаквам, че в крайна сметка ще го загубя“, посочва жителката на Илиной.
- Още за отношенията
Алекса е млада, привлекателна и има над 100 000 последователи в TikTok, но за нея не е лесно да повярва, че е достойна за партньор и че една бъдеща връзка ще продължи. Съдейки по коментарите, които получава онлайн, когато говори за чувствата си, тя далеч не е единствената.
Алекса е сред все по-големия брой хора, които назовават явление, за което терапевти казват, че тихо променя начина, по който едно поколение обича, среща се и се привързва. То се нарича предварителна скръб. Това е емоционално състояние, което традиционно се свързва с терминални заболявания или бавната загуба на близък човек, но сега се проявява и във връзки, които още не са приключили и може никога да не приключат.
„Предварителната скръб се появява, когато предварително си представяме болката или загубата“, казва пред Newsweek Джеф Уилямс, базиран в Калифорния терапевт, специализиран в областта на скръбта, загубата и тревожността. „Това е защитен механизъм, който ни предупреждава за бъдеща болка, която може да се случи или със сигурност ще се случи, макар и без надеждна времева рамка. Реагираме, като приемаме болката за неизбежна, очакваме я, дори се подготвяме за нея, или губим настоящия момент, докато сме обзети от мисълта за възможната трагедия“, обяснява Уилямс.
- Какво представлява предварителната скръб и как влияе на връзките?
Традиционно предварителната скръб описва процеса на траур, който започва още преди смъртта, например когато семейство се подготвя за загубата на близък с неизлечимо заболяване. Според специалисти обаче същият механизъм вече се проявява и в романтичните отношения, подхранван от културата на срещите през XXI век, която се характеризира с неяснота и несигурност.
Д-р Каролина Естевес, психолог от Ню Джърси, казва пред Newsweek, че срещите „предоставят възможности да загубим онова, което сме си представяли, че ще направим заедно в бъдеще, като например загубата на усещането за сигурно или стабилно място“.
Тя допълва: „Вярвам, че съвременната среда за срещи води до предварителна скръб, защото създава толкова много неяснота във всеки разговор с хората, които срещате.“
По думите на Уилямс резултатът е предварително преживяване на скръбта, което завладява отношенията, още преди да е успяла да се изгради истинска близост. Той обаче подчертава, че състоянието може да бъде овладяно и лекувано.
„Във връзките това може да означава да скърбиш за раздяла, от която се страхуваш, че предстои. Това прави срещите по-трудни, защото може вече да се подготвяте за края, още преди връзката да е започнала, което пречи на свързването и на естествения ход на отношенията в настоящия момент“, казва той.
По думите му рискът е по-голям при хора, които носят със себе си „минали травми като изоставяне във връзки“ и затова още в началото започват да търсят признаци, че новият партньор губи интерес.
Естевес посочва, че приложенията за запознанства допълнително засилват този процес. В подобна среда човек може в един момент да е „изключително заинтересован“, а в следващия да изглежда „напълно незаинтересован“, без никакво обяснение.
„С времето някои хора започват да очакват, че ще бъдат разочаровани“, казва тя.
Уилямс обаче предупреждава да не се обвинява изцяло културата на прекарването на пръст по екрана.
„Прекъсването на комуникацията без обяснение, непоследователното поведение и безкрайният избор могат да създадат условия, при които хората научават, че връзките са мимолетни. Но вместо да обвиняваме единствено бързо развиващия се свят на срещите, трябва да признаем, че предварителната скръб е свързана и с предишния ни опит във връзките, стиловете на привързване и семейната история“, казва той.
Алекса също смята, че съвременната култура на срещите има роля.
„Мисля, че „ситуационните връзки“ и отношенията без ясни граници може да допринасят за това явление да става все по-разпространено сред младите хора. Когато връзките често са неясни или краткотрайни, може да е по-трудно да се чувствате сигурни в това какво е мястото ви в живота на някого“, казва тя.
- Как да разберете дали изпитвате предварителна скръб и как да се справите
По думите на Уилямс признаците често са трудно забележими.
„Може да си представяте края отново и отново или да изпитвате тревожност, дори когато нищо не се е случило, или да се отдръпвате, за да се предпазите от болка. Проблемът с предварителната скръб е, че подготовката за загубата често ни отнема възможността да живеем в настоящето“, казва той.
Алекса описва същия модел във видео в TikTok, публикувано в профила ѝ @lifewithlex444, което е събрало 41 000 харесвания и множество коментари от хора, които казват, че са се почувствали разбрани.
„Това, което ме изненада най-много, беше колко много хора разбраха какво описвам. Това ме накара да осъзная колко много хора тихо носят тези чувства“, казва тя.
За да се справи с това, Уилямс препоръчва човек да започне с прост въпрос към себе си.
„Едно от най-важните неща е да разграничите това, което се случва в настоящето, от това, от което се страхувате, че може да се случи в бъдеще. Реагирате ли на настоящето или на въображаем край?“, казва той.
Ако тревожността стане неуправляема, той препоръчва професионална помощ или дихателни упражнения, както и практики за заземяване като водене на дневник, почивка и физическа активност. Важно е и да се говори за преживяното.
„Говорете за тази скръб с човек, на когото имате доверие. Можете да признаете тревогата, без да приемате скръбта като доказателство, че краят наближава. Това е нещо обичайно, човешко е и не сте сами“, казва Уилямс.
