В сичко започва през август 2009 г. в един град в Източна България, разказва швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Малолетната тогава Мила (чието истинско име е друго) имала проблем със семейството си. Ромката-мюсюлманка прекъснала една нежелана бременност, а единственият човек, който тогава не се отвърнал от нея, бил мъж, с когото се запознала на рожден ден и с когото малко по-късно заживяла, пишат от "Дойче веле".
Приятелят на Мила, заедно с братовчед му, убедили момичето, което тогава тъкмо станало на 18 години, да тръгне с тях за Германия. Така тя, без да уведоми родителите си, без пари и без телефон, потеглила с бус за чужбина - за първи път в живота си.
Насилвана и унижавана
В продължение на девет години младата жена задоволявала сексуалните прищевки на непознати мъже - не по собствено желание, а защото нейният приятел Борис Иванов (истинското му име е друго) я принуждавал. Първо в Германия, после във Франция, а след това и в Швейцария. Девет години той я прехвърлял от един град в друг, от една улична пиаца на друга, подчинявайки я чрез признания в любов, унижения и грубо насилие.
Пред швейцарски съд обвиняемият днес сутеньор впоследствие твърди в показанията си, че Мила била съгласна да проституира. "В продължение на близо 10 години той ми набиваше в главата, че без него аз съм едно нищо", казва Мила пред съда. Той взимал решенията от нейно име, отправял закани към семейството ѝ в България, поставял всички под натиск и я заплашвал, че ще я убие, ако не се подчинява.
В един момент обаче насилието, униженията и психотерорът станали непоносими. През 2018 г. Мила успяла да избяга от мъчителя си. Сега тя е свидетел срещу сутеньора пред швейцарския съд. В навечерието на процеса бащата на Мила в България бил нападнат от четирима мъже и пребит. Младата жена е сигурна, че това е станало по поръчка на Борис, който е искал да я сплаши, за да не свидетелства. "Аз обаче дойдох", казва тя.
Пред швейцарските органи тя разказва ужасяващи неща за тормоза, на който е била подложена. Веднъж сутеньорът я оставил да стои в снега пред вратата - без връхна дреха и без обувки, докато той се наспи. В бордеите в Швейцария била заставяна на работи дотогава, докато събере изисквана от нея сума - по 600 франка дневно през делнични дни, а през уикенда по 1000 франка. Затова била длъжна да работи без прекъсване - често по 16-18 часа в денонощието.
Истории като тази на Мила от България има твърде много. Търговията с хора и принудителната проституция са модерна форма на робство, а извършителите твърде рядко биват осъдени, констатира друга статия на швейцарския ежедневник. Трафикът на хора дори се е засилил допълнително по време на пандемията, установява швейцарската служба "Търговия с жени и миграция" (FIZ).
Шефката на тази служба Доро Винклер разказва, че това се дължи на влошените условия на живот и затрудненията на хората в бедните европейски държави да си намират прехрана. А това ги прави податливи на изнудване и измами.
България - сред страните с най-много жертви на трафик
Повечето жертви, според НЦЦ, са от страни, сътрудничеството с чиито органи нерядко е затруднено, включително поради наличието на корупция или поради това, че местните държавни органи не успяват да се преборят ефективно срещу организираната престъпност. Федералната полиция на Швейцария назовава България, Румъния, Унгария и Тайланд като страните, от които пристигат най-много жертви на трафик.
Организаторите на трафика са криминални банди, които използват няколко обичайни метода, за да примамват жертвите. Повечето жени разказват за т.нар. Loverboy (любовник), който ги е уверявал в обич и желание за помощ. Почти винаги жертвите са от онези части на обществото, които живеят в бедност.
Доро Винклер твърди, че мъжете, които примамват подобни жертви, са интелигентни и добри познавачи на човешката психика, които бързо надушват кой би могъл да се хване на въдицата.
Има и друга клопка, която те използват - обещават на лековерните си жертви доходна работа в чужбина, а след като ги закарат там, ги принуждават към робски труд или проституция, за да можели уж да изплатят финансовите си задължения към "загрижения" благодетел. Тези дългове обаче така и не намаляват. Нерядко насилниците принуждават жени към консумация на наркотици - обикновено кокаин или кристал мет, което ги прави зависими от сводниците. Оттам нататък тяхната игра е лесна.
НЦЦ съобщава, че Швейцария има специална програма в помощ на жертвите, в рамките на която им осигурява подслон и финансова подкрепа, за да съдействат при разследването на престъпленията. Някои от особено тежките случаи получават възможност и трайно да останат в Швейцария. Една част от жените обаче желаят да се завърнат в родните си страни, а там нерядко отново се сблъскват с житейските ситуации, принудили ги навремето да избягат в чужбина. Заключението на швейцарското издание гласи, че който иска да спре трафика на хора, трябва да се бори срещу бедността, а не срещу проституцията.
Как един нещастен брак спаси хиляди животи
