Преди 30 години в една ловна хижа бе нанесен смъртоносният удар по СССР

К огато на 8 декември 1991 г. лидерите на трите славянски републики на Съветския съюз се срещнаха в уединена ловна хижа, съдбата на огромната страна виси на косъм.

С един замах на перото те нанесоха смъртоносен удар на СССР, предизвиквайки шокови вълни, които все още се отразяват три десетилетия по-късно в напрежението между Русия и Украйна.

В споразумението, което те подписаха в ловната хижа край Вискули, в Беловежката гора, близо до границата с Полша, се заявява, че

"СССР престава да съществува като субект на международното право и като геополитическа реалност".

С него се създава и Общността на независимите държави - хлабав съюз на бивши съветски републики, който все още съществува, но няма особено значение.

Две седмици по-късно осем други съветски републики се присъединиха към съюза, с което на практика се сложи край на властта на съветския президент Михаил Горбачов, който се оттегли на 25 декември 1991 г. , а знамето със сърпа и чука, което се вееше над Кремъл, беше свалено.

Станислав Шушкевич, ръководител на република Белорусия, както се наричаше Беларус по онова време, говори за подписването на споразумението с гордост.

Споразумението, постигнато между Борис Елцин от страна на Русия и Леонид Кравчук от името на Украйна, представляваше "дипломатически шедьовър", казва той.

"Една велика империя, ядрена суперсила, се раздели на независими държави, които можеха да си сътрудничат толкова тясно, колкото искаха, и не беше пролята нито една капка кръв", добави 86-годишният Шушкевич в интервю за Асошиейтед прес. Но тази кръв беше пролята по-късно - в множество конфликти в бившите съветски републики, които някога бяха под строгия контрол на Москва.

Един от най-смъртоносните конфликти започна в Източна Украйна малко след анексирането на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. Подкрепяните от Русия сепаратисти се сражават там с украинските войски в боеве, отнели досега живота на над 14 000 души.

Последното струпване на руски войски по границата с Украйна подсили опасенията на Запада за инвазия. По време на среща чрез видеоконферентна връзка вчера президентът на САЩ Джо Байдън заяви на руския президент Владимир Путин, че Москва ще бъде изправена пред разтърсващи икономиката й санкции, ако започне настъпление срещу съседката си.

В мемоарите си Горбачов изразява своето огорчение от споразумението от 1991 г., което проваля отчаяния му опит да спаси СССР от разпадане посредством усилия за договаряне на нов "съюзен договор" между републиките. Тези усилия той беше подел месеци по-рано.

"Това, което направиха така прибързано и скрито в Беловежката гора, приличаше на заговор за убийството на ранен, но все още жив човек чрез разчленяването му", пише Горбачов, който днес е на 90 години. "Стремежът към власт и личните интереси надделяха над всякакви юридически аргументи и съмнения", допълва той.

За Шушкевич обаче "Това изобщо не беше трагедия!".

"Ние решихме да закрием затвора на народите", добави той. "Нямаше за какво да се разкайваме", посочва той.

Шушкевич твърди, че той и останалите лидери не са виждали смисъл в усилията на Горбачов за това останалите 12 съветски републики да продължат да бъдат заедно. Балтийските републики Латвия, Литва и Естония вече се бяха отделили, а неуспешният преврат срещу Горбачов през август, извършен от твърдолинейни членове на Комунистическата партия, беше подкопал авторитета му и беше насърчил други републики да търсят независимост.

"Всички варианти на съюзния договор се свеждаха до възстановяване на старите порядки или до предложението на Горбачов за нова структура, в която той все още ще бъде шефът", казва Шушкевич.

На 7 декември Елцин, Кравчук и Шушкевич пристигнаха във вилата край Вискули, близо до границата с Полша, придружени от няколко висши помощници. По-късно участниците описват атмосферата като напрегната - всички осъзнаваха, че залогът е голям и всички са изправени пред риска да бъдат арестувани по обвинения в държавна измяна, ако Горбачов пожелае това.

Шушкевич отбеляза, че Едуард Ширковски, ръководителят на КГБ на републиката, който е бил в ловната хижа, го е уверил, че няма заплаха. Години по-късно обаче твърдолинейният Ширковски изразява съжаление, че не е наредил ареста им. В интервю за АП Шушкевич казва, че не е очаквал Горбачов, чиято власт бързо отслабва, да се опита да ги арестува.

"Не мисля, че е имало такава заплаха, като се има предвид малодушието на Горбачов; поне аз не съм усетил", казва той.

Горбачов заяви, че е решил да не го прави от страх да не предизвика кръвопролитие в една нестабилна ситуация, когато лоялността на съветската армия и правоохранителните органи е била раздвоена.

"Ако бях решил да разчитам на някои въоръжени структури, това неизбежно щеше да доведе до остър политически конфликт, изпълнен с кръвопролития", пише той.

Горбачов обвинява Елцин, своя съперник, че е застанал начело на организирането на съветския колапс в опит да завладее Кремъл. Елцин, който почина през 2007 г. на 76-годишна възраст, защити действията си, като заяви, че СССР е бил обречен. Според него Беловежкото споразумение е било единственият начин да се избегне конфликт между централното правителство и независимите републики.

Някои участници в историческата среща посочват, че Кравчук е изиграл ключова роля за разпадането на Съветския съюз.

Украйна обяви своя суверенитет след августовския преврат, който драстично отслаби властта на Горбачов. Седмица преди Беловежкото споразумение Кравчук беше избран за президент на Украйна при вот, по време на който също бе одобрена с огромно мнозинство нейната независимост от Москва.

По време на разговорите в ловната хижа Кравчук заема категорична позиция, отхвърляйки всякакъв вид обновена версия на Съветския съюз.

"Кравчук беше съсредоточен върху независимостта на Украйна", каза Шушкевич. "Той се гордееше с това, че Украйна обяви своята независимост на референдум и той беше избран за президент на 1 декември 1991 г.", допълва той.

Сергей Шахрай, високопоставен помощник на Елцин, също заяви, че вотът в Украйна е изиграл решаваща роля.

"Референдумът за независимост на Украйна и последвалото решение на украинския Върховен съвет да се откаже от Договора за създаване на СССР от 1922 г. сложиха политически и юридически завършек на процеса на дезинтеграция", казва Шахрай. "Елцин и Шушкевич първо се опитаха да убедят Кравчук да се запази някаква форма на съюз, но след референдума той дори не искаше да чуе тази дума", добавя той. След подписването на споразумението Елцин и Кравчук помолили Шушкевич да каже на Горбачов за сделката.

Елцин се обадил и на съветския министър на отбраната Евгений Шапошников, за да го разубеди да използва каквато и да е сила, ако Горбачов му нареди да го направи, а по-късно се обадил и на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш.

Шушкевич си спомня, че Горбачов е бил вбесен от новината, обявяваща Съветския съюз за мъртъв.

"Горбачов ми каза с наставнически тон: "Знаеш ли какво ще каже международната общност?", спомня си Шушкевич. "А аз отговорих, че знам. По това време разговорът с Буш вече беше започнал и аз го чувах. Казах, че Елцин е разказал на Буш за това и той (Буш) е реагирал положително", добавя той.

Докато се съсредоточавали върху свалянето на Горбачов, тримата лидери оставили настрана споровете помежду си, но по-късно тези разправии отново се появиха. Путин, който описва разпадането на Съветския съюз като "най-голямата геополитическа катастрофа на двадесети век", непрекъснато твърди, че Украйна несправедливо е наследила исторически части от Русия при разпадането на СССР. Когато през 2014 г. приятелски настроеният към Кремъл президент на Украйна беше свален от власт в резултат на протести, Русия отговори, като анексира Крим и подкрепи сепаратисткия бунт в Източна Украйна.

На фона на неотдавнашното струпване на руски войски, за което съобщават Вашингтон и Киев, Путин поиска гаранции от Байдън, че военният съюз НАТО никога няма да се разшири, за да включи Украйна, която отдавна се стреми към членство. Американците и техните съюзници от НАТО заявиха, че това искане не може да бъде удовлетворено. "Съвременна Украйна е изцяло продукт на съветската епоха", заяви Путин в статия, публикувана през юли. "Ние знаем и помним добре, че тя се е формирала - в значителна степен - върху земите на историческа Русия. Кристално ясно е, че Русия беше фактически ограбена".