Я дрените оръжия бяха символът на Студената война, която се смяташе за отминала, но заплахите от Кремъл я върнаха на дневен ред, пише Deutsche Welle. Кои държави с какви арсенали разполагат, кой взима решенията и какви са стратегиите?
Русия обяви кога ще използва ядрени оръжия
Решението на руския президент Владимир Путин да приведе ядрения арсенал на страната в “специален режим на готовност” създаде сериозна тревога в Европа.
Kremlin: Russia would only use nuclear weapons if its existence were threatened https://t.co/VhB7xERQjf pic.twitter.com/so3POdjb6Z
— Reuters (@Reuters) March 22, 2022
Предупрежденията на Запада предшестваха втората стъпка: в началото на март Русия започна учение с ядрени подводници и ракети. Заплашва ли Путин наистина Запада с ядрен удар?
Русия е държавата с най-много ядрени бойни глави
С над 6300 бойни глави Русия поддържа най-големия ядрен арсенал в света. Втори са САЩ с 5800 бойни глави. Франция разполага с около 300, а Великобритания - с около 215. По-точна информация няма. Данните за ядрените програми са засекретени. Дори “ядреният щит” на НАТО не може да предотврати ядрен удар в Европа. Той по принцип трябва да гарантира, че никой противник няма да изстреля ядрени ракети срещу Стария континент, защото ще последва ответен удар от трите ядрени сили в Алианса - САЩ, Великобритания и Франция.
Трите ядрени сили следват различни концепции за възпиране. Франция и Великобритания например не приемат, че е възможно размяната на ядрените удари да продължи няколко дни. Според тях достатъчна е способността за ответен удар или за „финален предупредителен изстрел“ (Франция), за да спрат противника.
Nuclear weapons analysts estimate that the world’s nine nuclear states—China, France, India, Israel, North Korea, Pakistan, Russia, the United Kingdom and the United States—have around 13,000 nuclear warheads in total. https://t.co/DmAZsUPz84
— Scientific American (@sciam) March 22, 2022
САЩ, от друга страна, разчитат на по-широко възпиране, което включва и ядрени оръжия с намалена мощност. Американската военна стратегия очевидно, поне на теория, включва възможността за “ограничена ядрена война”. От правна гледна точка почти всяка употреба на ядрено оръжие с неговите сериозни ефекти върху цивилното население би представлявала нарушение на международното хуманитарно право. Едно от теоретично възможните изключения може да бъде ограничена ядрена атака срещу военен кораб в открито море.
Редица европейски държави участват в системата за възпиране с изтребители
Германия участва в европейската система за ядрено възпиране с изтребителите „Торнадо“. При спешни случаи самолетите с германски екипаж ще докарат до целта американските ядрени оръжия. Поне веднъж годишно пилотите на Бундесвера упражняват пускането на американски атомни бомби с помощта на макети. Нидерландия, Белгия и Италия също участват в ядрената защита на НАТО.
„Бомбите са остатък от минали времена, които днес имат малко военно значение“, казва Петер Рудолф, политолог от фондацията „Наука и политика“ в Берлин, който изследва ядреното възпиране. За да бъдат използвани обаче, първо трябва да се елиминира противовъздушната отбрана на противника.
Въпреки наличието на някои критики срещу участието на Германия в ядрената програма на НАТО, правителството на Олаф Шолц уверено продължава ангажимента си. Непосредствено след руската инвазия в Украйна Шолц поръча закупуването на изтребители F-35 от САЩ, които да заменят вече амортизираните „Торнадо“. F-35 се смятат за най-модерните изтребители в света. Поради специалната форма и външното им покритие, самолетите са невидими за противниковите радари.
Три центъра за взимане на решения
От 1966 година в НАТО работи Групата за ядрено планиране, която дискутира сценариите за използване на ядрени оръжия. Днес всички държави членки участват в групата с изключение на Франция и се срещат веднъж годишно на ниво военни министри. Не е публично известно скоро да са издавани нови указания за използването на ядрени оръжия. Последният документ е от 1980-те години.
За употребата на ядрените оръжия, които се съхраняват в Германия, Италия, Белгия и Нидерландия, последната дума има американският президент. Той трябва да даде зелена светлина за използването на бомбите, а държавата, в която са разположени, да одобри превозването им със собствени бойни самолети. Преди подобна операция вероятно ще бъдат проведени консултации и с другите страни от Алианса.
"We've got a world superpower threatening to use nuclear weapons; that alone is enough to be scary," the manager of a residential bunker builder said. https://t.co/2HJFIgY6ay
— CBS News (@CBSNews) March 18, 2022
За използването на френските ядрени глави решава френският президент, за тези във Великобритания - премиерът в Лондон. Наличието на три центъра за вземане на решения се смята за важен елемент от ядреното възпиране на НАТО, тъй като това утежнява възможността на противника да предвиди точната реакция на страните членки.
"Верига, която завършва с взаимно унищожение"
За руската военна доктрина използването на тактически ядрени оръжия на бойното поле не е съвсем непознато. Русия има такива оръжия, както и САЩ. Възможна употреба на подобно тактическо ядрено оръжие над Черно море беше обсъждана в медиите след руската инвазия в Украйна, но засега западните военни наблюдатели не виждат индикации, че руските военни обмислят или подготвят използването на тактически или субстратегически ядрени оръжия.
“Руските заплахи имат основно политическа функция”, казва Рудолф. “Това е съобщение към САЩ да не се месят в Украйна отвъд определени граници.” Подобни заплахи с ядрени оръжия имаше и преди осем години – по време на анексията на Крим.
След Хирошима и Нагасаки в Япония, друг ядрен удар не е осъществяван. Петер Рудолф обяснява: “Вземащите политически решения са развили голяма сдържаност. Тя вероятно е резултат от морални задръжки, но се дължи и на страх от последствията, защото използването на ядрени оръжия може да отключи верига, която завършва с взаимно унищожение”.
