Д окато Китай затвърждава амбициите си, а световни лидери се борят за влияние, Доналд Тръмп предприема дипломатическо настъпление към Владимир Путин в опит да сложи край на войната в Украйна.
Карта, публикувана от Newsweek, очертава как може да изглежда тази глобална игра на шах.
Телефонен разговор между Тръмп и Путин през март и водената от САЩ дипломация в Саудитска Арабия показаха решимостта на американския президент, въпреки че войната продължава, независимо от преговорите, довели до предложение за 30-дневно примирие и до споразумение за прекратяване на ударите в Черно море.
Процесът по прекратяване на конфликта обаче напомня на конференцията в Ялта през 1945 г. между лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз, която предшества разделението на Европа в условията на Студената война, отбелязва Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ECFR).
„Това беше момент, в който великите сили решаваха бъдещето на Източна Европа“, заявява тя пред Newsweek и добавя: „Сега същото изглежда се случва и по отношение на Украйна.“
„Да се решава бъдещето на Украйна без самата Украйна означава и да се решава бъдещето на Европа без Европа“, допълва Чернева.
Обсъждането на съдбата на Украйна предизвиква и други исторически паралели, според професора по международна сигурност в Университета на Бирмингам Стефан Волф.
Той твърди, че отказът на Тръмп да предостави гаранции за сигурността на Украйна напомня за умиротворяването на нацисткия лидер Адолф Хитлер на Мюнхенската конференция през 1938 г. Според Волф, настоящият президент на САЩ възприема света като място, където великите сили си поделят сферите на влияние и не се намесват взаимно.
„Вероятно ще станем свидетели на това как суперсилите си поделят света — Китай и САЩ — и все още не е напълно ясно какво ще се случи с Русия — дали ще бъде самостоятелен играч или ще стане още по-зависима от Китай.“
Good article that correctly notes, as I have been arguing since 2019, that global peace and stability are best achieved by establishing sphere of influences with Russia and China with mutual agreements not to interfere in each other's spheres of influence. Recognizing the former… pic.twitter.com/o787PYGOs7
— David Pyne (@AmericaFirstCon) April 15, 2025
Руското влияние в Източна Европа
Мюнхен бе и мястото, където вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отправи остри критики към демокрациите в ЕС, обвинявайки ги, че потискат свободата на словото и не спират масовата миграция, като същевременно настоя за по-голяма отвореност към десни популисти — позиция, приветствана от съюзника на Путин, бившия руски президент Дмитрий Медведев.
Речта му последва изказване на секретаря по отбраната на САЩ Пийт Хегсет, според когото е нереалистично да се възстановят границите на Украйна от преди 2014 г.. Той призова европейските държави да поемат повече отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ трябва да се фокусират върху противодействие на Китай в Тихоокеанския регион.
Чернева посочва, че позицията на администрацията на Тръмп подсказва, че Източна Европа може да бъде оставена на произвола на съдбата — нещо тревожно, като се има предвид влиянието на Русия върху вътрешната политика в страни като Чехия, Словакия, България, Румъния и Полша.
Според нея Русия се опитва да подкопае демокрациите в Източна Европа и „работи за оформяне на нов обществен консенсус, който изглежда все по-комфортен в ерата на Тръмп“.
Сянката на Путин тегне и над протестите и изборите в няколко източноевропейски държави през последните месеци.
Москва е обвинявана от прозападни политици в намеса в референдума за членство в ЕС и в президентските избори в Молдова, а в съседна Румъния изборите бяха отменени от проевропейските лидери, след като крайнодесният кандидат Калин Джорджеску спечели първия тур на вота, на фона на подозрения за руска намеса.
В няколко европейски държави се провеждат протести срещу правителства, възприемани като все по-близки до Кремъл.
В Словакия протестиращи излязоха по улиците на Братислава срещу изменение в закона, ограничаващ неправителствените организации, действие, което беше сравнено с руското законодателство за чуждестранните агенти. Управляващият страната Роберт Фицо е критикуван заради връзки с Москва.
През март имаше протести и в Сърбия, където президентът Александър Вучич поддържа тесни връзки с Кремъл. В Унгария, възприеманата намеса на Русия в политиката предизвика недоволство срещу премиера Виктор Орбан, един от най-близките съюзници на Путин в ЕС.
По на юг, напрежението в Грузия също ескалира, като протестите са насочени срещу управляващата партия „Грузинска мечта“, обвинявана в близки връзки с Москва и в стремеж към укрепване на властта си в стратегически важната заради достъпа си до Черно море страна от Южен Кавказ.
Китай и Централна Азия
Централна Азия може да се превърне в арена на съперничество между Русия и Китай.
Знак за дипломатическите амбиции бе топлото посрещане на Путин в Монголия през септември миналата година — първата му визита в страна, член на Международния наказателен съд, откакто съдът издаде заповед за ареста му за предполагаеми военни престъпления. Монголия разчита на Русия за горива и електричество, а на Китай — за инвестиции в минната си индустрия.
Волф отбелязва, че първото задгранично пътуване на китайския лидер Си Дзинпин след пандемията от COVID-19 беше именно до бившата съветска република Казахстан, чийто президент Касъм-Жомарт Токаев осъди руската инвазия в Украйна.
„В Астана винаги е имало тревога, че страната може да бъде следващата цел на руската експанзия“, казва Волф, посочвайки значителното руско население в страната.
„Казахстанците могат да си позволят повече скептицизъм по отношение на Русия и Украйна, защото знаят, че Китай ясно е заявил, че няма да позволи на Русия да се меси в Северен Казахстан.“
Map shows how Trump, Putin and Xi could carve up the globe https://t.co/GXWKwpbmlA
— Salsa Japonesa (@TokioSalsa) April 16, 2025
Китай, Тръмп и Западното полукълбо
Тръмп нееднократно е заявявал, че иска да придобие Гренландия и да поеме контрола над Панамския канал. Той разгневи Канада с твърдението, че тя би могла да стане 51-ви щат на САЩ. Тръмп дори преименува Мексиканския залив в духа на своята политика „Америка на първо място“.
Волф твърди, че Тръмп се оттегля в рамките на Западното полукълбо, но може да се сблъска с отпор от страна на Китай, особено в Латинска Америка.
„Това вероятно ще насърчи Тръмп още повече да се съсредоточи върху Западното полукълбо и да се откаже от онова, което смята за безполезни ангажименти другаде“, казва той.
Тръмп обаче все още не е получил това, което иска от Путин по отношение на споразумение за Украйна, и ако Москва не успее да постигне сделка със САЩ, зависимостта ѝ от Китай ще нарасне.
Заглавията, свързани с Украйна, вече отстъпват пред изострянето на търговската война на Тръмп с Китай, която сега включва мита от 145 процента. Това потенциално може да отслаби Путин, ако Си пренасочи икономическите си интереси към Европа.
„Китай тогава ще трябва да прецени отношенията си с Русия спрямо тези с Европейския съюз“, казва Волф.
Остава и въпросът дали ще има някакво споразумение между САЩ и Китай относно Тайван — автономния остров, който Пекин разглежда като отцепническа провинция, която трябва да бъде обединена с континентален Китай, при нужда със сила.
Последните военни учения на Източното командване на китайската армия около Тайван тази седмица отново изостриха въпроса какво би направил Тръмп, ако Пекин реши да нахлуе.
Волф смята, че Си може би все още не е готов да завземе Тайван със сила, тъй като има и други горещи точки в Южнокитайско море, където САЩ потенциално ще бъдат задължени да се намесят срещу китайската агресия, например във Филипините.
„Възможно е да има мълчаливи договорки, при които Китай натиска, а САЩ не отвръщат. И тогава става ясно, че всъщност има негласно признание, че Южнокитайско море е зона на влияние на Китай“, казва Волф.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Тръмп закрива посолства на САЩ по целия свят
Бившата съпруга на Майкъл Джексън изглежда неузнаваема (СНИМКИ)
