В търсенето на начин да свалят Ислямската република САЩ и Израел може да видят възможност в това да се възползват от евентуално етническо напрежение в Иран, стратегия, която е привлекателна за военните плановици, но която може да се окаже изпълнена с рискове, отбелязва Франс прес.
Персите представляват едва около половината от населението на Иран, но въпреки това междуобщностното напрежение в тази 90-милионна страна винаги е било много по-ниско, отколкото в съседните страни. Това положение се запази и в последните седмици и месеци, въпреки широкото недоволство от репресиите на управлението на шиитските духовници срещу протестната вълна.
След като миналата събота САЩ и Израел атакуваха Иран, премахвайки физически върховния лидер аятолах Али Хаменей, Техеран предприе удари с ракети и дронове по съседите, като една от мишените му бяха групировките на иранските кюрди, приютили се в пограничните райони на съседен Ирак.
При едно такова нападение срещу лагер на кюрдски бойци в сряда беше убит охранител, каза пред АФП Халил Санани, говорител на действащата в изгнание Кюрдска партия на свободата.
Във вторник Си Ен Ен съобщи, че ЦРУ е започнало да работи по въоръжаването на силите на иранските кюрди с надеждата да предизвика въстание.
Говорителят на Белия дом Каролайн Левит определи тиражираните твърдения като „пълна измислица“, но потвърди, че президентът Доналд Тръмп е разговарял с кюрдски лидери.
Бойците на иранските кюрди са привлекателни за САЩ, защото „те са наистина най-организираният елемент от цялото иранско опозиционно движение“, каза Мохамед Салих от програмата за национална сигурност към Института за изследване на международните отношения, американски мозъчен тръст.
Реза Пахлави, синът на покойния шах, свален от революцията през 1979 г., „действително се ползва с авторитет сред широки кръгове“ от населението, но той не разполага с въоръжена фракция на терен, посочи експертът.
„Предвид развоя на събитията в Иран става все по очевидно, че САЩ и Израел се нуждаят от въоръжени сили на място, при положение че те самите не искат да разполагат свои войски“, каза Салих.
Друга опция представляват „Муджахидините на народа“ (МЕК), лява опозиционна организация, която е военизирана и е известна с това, че организира митинги по целия свят и ухажва настойчиво западните политици, за да спечели подкрепата им.
Но МЕК още преди много години са обявени за терористична групировка от Вашингтон и не се ползват с особена подкрепа вътре в Иран, където са презирани за това, че се съюзяват с Ирак на Саддам Хюсейн по време на кръвопролитната Иранско-иракска война (1980 – 1988).
Кюрдските бойци биха могли да изиграят подобна роля на тази на Северния алианс в Афганистан през 2001 г., като обособят зона, в която да действат американските специални сили, каза Стефано Ритондале, бивш експерт от военното разузнаване.
Наред с това успешна кюрдска офанзива би могла да „предизвика (обществено) негодувание“, срещу което Ислямската република да се окаже безсилна, добави Ритондале, който сега работи за консултантската компания в частния сектор „Арториас“.
„За администрацията във Вашингтон интерес би могъл да предизвика вариантът да използва кюрдите като въоръжена опозиция, която да създаде реално предизвикателство за властта. Това, от своя страна, би могло да задейства каскада от събития, които да вдъхнат нова енергия на протестите и да върнат хората на улицата“, посочи Ритондале.
- КЮРДСКО-АМЕРИКАНСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО Е С ТРАДИЦИИ
Кюрдите от десетилетия са съюзници на САЩ, но резултатите от това са противоречиви, отбелязва АФП.
От една страна, с американска подкрепа те успяха да си извоюват фактическа автономия в Ирак и Сирия. Но в последно време Вашингтон оттегли благоволението си към кюрдското самоуправление в Северна Сирия, а причината бе, че след падането на режима на Башар Асад Тръмп започна да подкрепя новата власт в Дамаск, след като допреди това фаворитът на САЩ бяха кюрдските бойци, които се сражаваха с групировката „Ислямска държава“.
Макар и сунити, кюрдите се родеят езиково и културно с персите и исторически са имали по-малко проблеми с иранската държава, отколкото събратята си в Ирак и Турция.
Кюрдите формират около 9% от населението на Иран, но най-голямото етническо малцинство там са азерите, тюркска народност, обитаваща районите по границата с Азербайджан, за която обаче може да се каже, че е доста добре интегрирана в иранското общество.
Например самият Хаменей беше азер, а президентът Масуд Пезешкиан е от смесен азерско-кюрдски произход.
- ЮГОСЛАВСКИЯТ СЦЕНАРИЙ – КОШМАРНИЯТ ВАРИАНТ
Историята обаче познава мрачни примери на мултиетнически държави, които наглед са изглеждали плуралистични, със стабилни вътреобщностни отношения. Такава беше и бивша Югославия, където част от населението дори бе започнало да развива югославска национална идентичност, но през 90-те години изведнъж сякаш само за нощ дълго потисканите противоречия между сърби, хървати и бошняци прераснаха в ожесточено политическо противопоставяне, а после и във въоръжен конфликт, отбелязва „Вашингтон пост“.
В Югославия сърбите, които бяха етническият хегемон, бяха около 36% от населението, а в Иран персите са 47%, според официални данни от 2010 г.
Персите преобладават в централното плато около Техеран и Исфахан, а малцинствата са съсредоточени по границите със съседните държави – азерите живеят компактно в северозападния пограничен район с Азербайджан и Турция; кюрдите по границата с Ирак и Турция; арабите в богатия на петрол съседен на Ирак Югозапад; на югоизток са белуджите, обитаващи историко-географската област Белуджистан, простираща се и на територията на съседните Пакистан и Афганистан; по северната граница с Туркменистан живеят туркмените.
Затова съседите на Иран със сигурност ще следят много внимателно какво се случва в Иран, като от всички може би най-заинтересован е Азербайджан, чиито сънародници формират близо 23% от иранското население. Макар и добре интегрирани в иранското общество, има все повече признаци за растящо безпокойство сред тях, коментира „Вашингтон пост“. Те все повече консумират турски и азербайджански медии, показват засилен интерес към тюркските и азерските си корени и искат в училищата да се преподава на майчин език. Турция и Азербайджан са страни с европейско равнище на развитие, докато Ислямската република се намира в състояние на икономически криза и изолация, отбелязва вестникът.
- ДИЛЕМА ЗА АМЕРИКАНСКИТЕ СТРАТЕЗИ
Всички тези фактори изправят пред дилема американските стратези дали да заложат на централизиран или на фрагментиран Иран. Например макар и синът на шаха да се ползва с подкрепата на широки кръгове от диаспората, за мнозина представители на малцинствата той е символ на персийския национализъм и не би бил обединителна фигура. Главното им опасение е да не би с цел да се хареса на по-големи групи от народа, евентуално следвоенно правителство да се заиграе с националистическата карта и да се окаже потисническо.
Самият Иран съдържа сложно противоречие в себе си – мултиетническа държава ли е той или Персийска империя? Затова при подкрепата за всяка нова власт и при формирането на политиката си към нея Вашингтон и Тръмп би трябвало непременно да се консултират с етническите малцинства и регионалните лидери и да вземат предвид тяхната гледна точка. Само така би могла да се постигне стабилност вместо несигурност, каквато би била нужна предвид задаващите се неспокойни времена, коментира „Вашингтон пост“.
