Х ор в Ню Йорк използва музиката, за да помогне на хората с деменция да възстановят връзката си със семейството, приятелите и самите себе си. От 2011 г. насам хорът е фар на надеждата, предлагайки място, където хората, живеещи с деменция, могат да пеят, да участват и да бъдат част от общност, предава Voice of America (VOA).
В дома си в Ню Йорк Джери Фластър пее - гласът му все още е силен, дори когато болестта на Алцхаймер краде спомените му. За Фластър и съпругата му Рита Полиди музиката е единствената нишка, която ги държи свързани с живота, който са изградили заедно.
„Женени сме от 15 години и имаме прекрасни отношения”, казва Рита Полиди.
Фластър е член на хор „Незабравима“. От 2011 г. насам, благодарение на усилията на Мери Мителман, той преобразява животи, включително този на Фластър и Полиди. Тя използва музиката, за да помогне на хората със загуба на паметта да се свържат отново с близките си и със света около тях.
„Музиката пробужда нещо в хората. Те все още могат да пеят или да свирят на инструмент. И така, това е възможност да не бъдат заклеймявани и да не бъдат омаловажавани, а да бъдат смятани за част от общността и за пълноценни“, обяснява Мери Мителман. Тя е част от Медицинския факултет на Нюйоркския университет „Гросман“.
Вдъхновена от борбата на собствената си майка с деменцията, Мителман проучва как музиката може да помогне на хората със загуба на паметта.
„По онова време нямаше лекарство, което да спре или обърне хода на болестта на Алцхаймер. Сега започват да се появяват медикаменти, които могат да забавят хода на заболяването, така че нефармакологичните или психосоциалните интервенции, както обичаме да ги наричаме, са наистина от съществено значение за хората с деменция и членовете на техните семейства”, казва Мителман.
Хорът предлага емоционален отдушник, а изследванията на Мителман показват, че той подобрява живота както на пациентите, така и на грижещите се за тях.
„Важно е да можем да покажем, че сме създали нещо, което е ефективно“, посочва Мителман.
Хорът се е превърнал в светилище. Място, където Фластър все още може да пее, да придобива увереност и да се усмихва.
Спомените на Фластър може и да избледняват, но едно нещо остава: радостта, която музиката му носи. А за Полиди това е всичко, което има значение.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
