С корошно проучване установи, че стресовите събития в живота, като смъртта на близък човек или разводът, повишават риска от развитие на деменция в по-късна възраст. Но само ако стресовото събитие се е случило в детството или в средата на живота.
(Във видеото може да научите повече за: Предупредителни признаци за болестта на Алцхаймер)
Проучването, публикувано в Annals of Neurology, включва 1290 души с повишен риск от развитие на болестта на Алцхаймер. Изследователите са разгледали 18 стресиращи житейски събития и кога в живота на хората са се случили.
Взели са проби от гръбначно-мозъчната течност на част от групата (393 души), за да открият анормални протеини, наречени амилоид и тау, които се свързват с болестта на Алцхаймер.
Търсили са и признаци на мозъчно възпаление, за което се смята, че допринася за заболяването, и са изследвали обема на сивото вещество. Сивото вещество е от решаващо значение за мисленето и обработката на информация и има тенденция да намалява при хората с Алцхаймер.
Въпреки че изследователите са установили, че стресовите събития в детството и в средната възраст са свързани с "биологичните маркери" на болестта на Алцхаймер (анормален амилоид и тау), те не са открили връзка между стресовите събития в живота и намаляването на сивото вещество.
Наличието на маркери за болестта на Алцхаймер може да означава, че детството и средната възраст са периоди, в които въздействието на стреса по отношение на химичните вещества и реакциите в мозъка е особено силно.
Детството е период на значително развитие на мозъка и изследователите смятат, че стресът в този период може да има дълготрайни последици, включително да увеличи риска от болестта на Алцхаймер.
Средната възраст е времето, когато в мозъка започват да се натрупват биомаркери на болестта на Алцхаймер, така че това може да е причината, поради която този период също е уязвим.
Общите стресови събития в живота също са свързани с амилоидни биомаркери, мозъчно възпаление и намаляване на сивото вещество, но само при хората с анамнеза за психични разстройства.
Това може да се дължи на факта, че хората с психични разстройства са по-податливи на негативните ефекти на стреса. Или пък тези, които преживяват определени стресови събития в живота, е по-вероятно да са имали психични разстройства. Така или иначе, съществува потенциален повишен риск за тези, които са преживели и двете. Общият брой на стресовите събития в живота не е свързан с маркерите на болестта на Алцхаймер при всички.
Изследователите са разгледали и разликите между мъжете и жените във връзките между стресовите житейски събития и биомаркерите на болестта на Алцхаймер. Общият брой на стресовите събития в живота е свързан с намаляване на сивото вещество при жените, но не и при мъжете. За разлика от тях, общият брой стресови събития в живота е свързан с биомаркерите на тау при мъжете, но не и при жените.
Тези разлики може да са свързани с разликите в начина, по който мъжете и жените реагират на стреса. Мъжете и жените реагират по различен начин както от психологическа, така и от биологична гледна точка. Например, докато мъжете са склонни да реагират на стреса по метода "бий се или бягай", при жените е доказано, че те реагират по метода "грижи се за децата и разчитат на социалните мрежи".
Тези резултати предполагат, че има определени периоди или условия, които увеличават ефекта на стресовите житейски събития върху развитието на мозъчните промени, свързани с болестта на Алцхаймер - поне при тези, които са изложени на по-голям риск от заболяването.
Проучването осигурява достатъчно голяма извадка, за да може да се разгледат стресовите събития в различни периоди от живота, както и разликите между групите, например по пол. Ранното идентифициране на хората с по-висок риск би могло да даде възможност за превенция чрез ранни интервенции, като например промени в начина на живот.
Констатациите имат някои ограничения. Изследователите са разчитали на това, че хората ще си спомнят кога и какви стресови събития са се случили - понякога много години по-късно. Освен това не е измерена степента на стрес, която хората са намирали за тези събития. Възможно е някои хора да са засегнати от стресови събития по различен начин от други.
Освен това не можем да сме сигурни кой е развил симптомите на Алцхаймер. Проучването отчита само ранните физически маркери на болестта, но не и диагнозата.
Намаляване на вредното въздействие на стресовите събития в живота
За съжаление, не можем да гарантираме, че никой няма да бъде изложен на стресови житейски събития, но можем да се съсредоточим върху това как да намалим отрицателните последици от тези преживявания. Това може да се направи по различни начини.
Един от вариантите е да помогнем на хората, които преживяват стресови житейски събития, да развият стратегии за справяне, като например физически упражнения, медитация или търсене на помощ от терапевт.
Другият вариант е да се обмисли как факторите на начина на живот, които са свързани с намаляване на риска от развитие на деменция, могат да помогнат за намаляване на ефекта от неизбежните стресови събития, може би дори много години по-късно.
Продължаването на изграждането на профили на различните преживявания, свързани с негативните промени в мозъка, би могло да помогне да се определи кой би имал най-голяма полза от интервенции или дори ранно лечение. Новото поколение лекарства за премахване на амилоида - като леканемаб и донанемаб - са най-ефективни в началото на болестния процес.
Продължаването на тази работа за разбиране на връзките между стресовите събития в живота и развитието на деменция ще помогне да се намерят ефективни начини за ранна намеса и евентуално дори да се намали броят на хората, които развиват деменция.
Статията е с информационна цел. Ако имате притеснение за здравословното си състояние-потърсете специалист!
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
