- Франция е изправена пред задълбочаващи се бюджетна и социална кризи, високо държавно задлъжняване и масови протести срещу ниските заплати и растящите разходи за живот.
- Доходността по френските държавни облигации достига най-високото си равнище от 2002 г., а правителството трудно съчетава бюджетните икономии с натиска за повече социални разходи.
- Общественото недоволство и песимизмът засилват подкрепата за крайните политически сили, пораждайки опасения от финансова криза с последици за цялата еврозона.
Франция на ръба на катастрофа: Има ли изход от задълбочаващата се криза
Франция се превърна в новия „болен човек на Европа“ точно навреме за следващите президентски избори в страната.
След два поредни уикенда, белязани от протести на стотици хиляди души, които настояват правителството да повиши учителските заплати, да ремонтира амортизираните училища и да помогне за компенсирането на бързо нарастващите разходи за живот, втората по големина икономика в Европейския съюз се оказва въвлечена в порочен кръг от две взаимно подхранващи се кризи - бюджетна и социална.
„Франция е на ръба на финансова криза. Трябва да изпратим сигнал към пазарите“, заяви бившият премиер Мишел Барние пред POLITICO.
Властите успяха да предотвратят безредиците и грабежите, белязали първия кръг от демонстрации на 17 и 18 октомври, през изминалия уикенд. Финансовите пазари обаче са разтревожени. Още преди началото на протестите инвеститорите разпродаваха френски държавни облигации или изискваха рекордно висока доходност за тях заради неспособността на правителството съществено да намали упорито високия бюджетен дефицит, да овладее държавния дълг от 3,5 трилиона евро, да съживи икономическия растеж и да реформира неустойчивата пенсионна система.
Перспективата през пролетта на следващата година да се стигне до балотаж на президентските избори между лидерката на крайната десница Марин льо Пен, която води в проучванията, и нейния крайноляв съперник Жан-Люк Меланшон, който според повечето анкети се бори за второто място, допълнително плаши инвеститорите. И двамата кандидати искат да изразходват милиарди евро за понижаване на пенсионната възраст.
Засега щетите от безредиците се оценяват на десетки милиони евро, като по-голямата част от сумата ще бъде покрита от застрахователите. Хаосът обаче налива масло в огъня на вече взривоопасната ситуация, изпращайки тревожни сигнали към инвеститорите, особено ако гражданските вълнения продължат. Протестите на „жълтите жилетки“ от 2018 до 2020 г., избухнали в началото на президентския мандат на Еманюел Макрон, струваха на френската икономика 0,1% от брутния вътрешен продукт, а търговските обекти отчетоха загуби от 2 милиарда евро.
„Ясно е, че протестите оказват влияние върху пазарите“, заяви пред POLITICO Ерик Ломбар, който миналата година заемаше поста министър на икономиката и финансите.
Тъй като предложеният от настоящия премиер Себастиен Льокорню бюджет за 2027 г. вече предвижда икономии в размер на 43 милиарда евро, възможностите за допълнителни съкращения са силно ограничени. Така правителството е изправено пред почти невъзможен избор: да заеме още пари и да натовари следващото поколение с милиарди евро лихвени плащания или да се надява, че протестите ще затихнат от само себе си.
„Ножът е опрял до гърлото ни и усещаме капките кръв по сънната си артерия“, заяви правителствен министър, пожелал анонимност, за да коментира настоящата ситуация.
„Трябва да покажем, че сме чули възмущението на хората. Но предвид ситуацията на пазарите възможностите ни за маневриране са ограничени“, допълни той.
Net als in 2010… https://t.co/9nEvQ7UMFT
— Jean Wanningen (@trias_politica) October 26, 2026
- Игра с огъня
Марио Монти, който се сблъска с подобна ситуация като министър-председател на Италия и успя да предотврати финансова криза през 2011 г. чрез съкращаване на разходите и пенсионна реформа, заяви пред POLITICO, че „нещата могат да се развият много бързо“.
Тогава разликата между доходността на 10-годишните италиански и германски държавни облигации, показател за възприемания риск по дълга на дадена страна спрямо исторически смятаната за сигурна Германия, нарасна от около 150 базисни пункта до над 500 в рамките на няколко месеца, припомни Монти.
В петък разликата между доходността на френските и германските облигации беше 169 базисни пункта, а доходността на референтните 10-годишни френски държавни облигации достигна 5,14% предишния ден, най-високото равнище от 2002 г. насам.
Франция отдавна е възприемана като „разглезеното дете“ на ЕС, заяви Монти, като използва политическата и икономическата си тежест, за да заобикаля или нарушава фискалните правила на съюза. Малцина обаче са очаквали, че толкова голяма и влиятелна държава може да се озове на предната линия на европейска дългова криза.
Възможността Европейската централна банка при определени условия да изкупува държавни облигации на вторичния пазар ѝ осигурява мощен инструмент за предотвратяване на криза в еврозоната. Според Монти обаче френските избиратели трябва да осъзнаят, че опасността от криза на държавния дълг в собствената им страна вече не е просто хипотетичен сценарий.
„Основният проблем е, че обществото не е достатъчно обезпокоено от този риск.Франция все още не е психологически готова да се възприема като мишена на криза или дори като отправна точка на криза, която може да се разпространи и в други страни“, заяви Монти.
Неразположението на страната обаче не е само икономическо. Множество показатели сочат, че Франция е загубила увереността в собствените си сили.
Според социологическо проучване от миналия месец девет от всеки десет французи гледат песимистично на бъдещето и смятат, че децата им ще живеят по-зле от тях. Общоевропейско изследване, проведено по-рано тази година, установи, че едва половината от анкетираните французи изпитват гордост от демократичната система на страната си. За сравнение, сред германците този дял е две трети, а сред британците близо 70%.
Този песимизъм тласка избирателите към по-крайни кандидати като Льо Пен, чиято икономическа програма някои икономисти определят като нереалистична и несериозна, и Меланшон, който иска да „подпали“ френския държавен дълг.
Според обобщените данни от социологическите проучвания на POLITICO от началото на този месец Льо Пен се ползва с подкрепата на 34% от избирателите, а Меланшон на 15%. Това означава, че близо половината от електората възнамерява да гласува за кандидат, противопоставящ се на установения политически ред.
Дясноцентристкият кандидат Едуар Филип, смятан за може би най-добре позиционираната фигура от основните политически сили, която може да се противопостави на Льо Пен, се опитва да спечели избирателите с образа на кандидат, отстояващ бюджетната дисциплина и готов да говори открито за трудните истини. Кампанията му обаче все още не успява да намери ясна посока.
Вижте повече в нашата галерия:
- Порочен кръг
Всички представители на властите, законодателите и дипломатите, с които POLITICO разговаря, са съгласни, че Франция не е изправена пред риск от сценарий като гръцкия, при който правителството би било принудено да спре да плаща заплатите на държавните служители и задълженията си към кредиторите. Страната обаче напълно реалистично може да преживее криза, подобна на тази в Италия през 2011 г., когато Марио Монти замени Силвио Берлускони на премиерския пост.
„Все още не сме бананова република, която е заплашена от обявяване на фалит“, заяви ветераният центристки депутат и експерт по бюджета Шарл дьо Курсон.
По време на безредиците по-рано този месец обаче, пред разбитата витрина на вече разграбен супермаркет в модерния 11-и район на Париж, мъж без видима връзка с магазина насърчавал минувачите да влизат и да вземат каквото им е необходимо. На няколко метра оттам собственикът на китайски ресторант заключвал вратата след всеки клиент, за да не допусне вътре участници в безредиците.
Това са сцени, които човек би очаквал в страна на прага на криза с държавния дълг, а не в държава от Г-7.
Наблюдавайки ситуацията от Брюксел, Вашингтон или Ню Йорк, дипломати и икономисти смятат, че Париж вероятно няма да успее да сведе бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2029 г., както по-рано обеща на ЕС.
Според Дьо Курсон Франция е „загубила всякаква достоверност“ пред европейските си партньори по фискалните въпроси. Бившият финансов министър Ломбар заяви, че „не сме изпълнили ангажиментите си“, но изрази надежда, че ситуацията може да се промени.
„От името на френския народ поехме ангажименти да върнем публичните финанси в правилната посока, но не ги спазихме. Аз бях твърдо за изпълнението на поетите ангажименти. Като цяло обаче не го направихме. Така сами се поставихме в слаба позиция“, заяви Ломбар.
Вижте повече в нашата галерия:
