П ървият супермаркет с генно редактирани храни във Великобритания няма да изглежда много като от бъдещето. Няма да има хромирани рафтове, нито лабораторни банани, светещи под луминесцентни лампи, нито щанд с надпис „Франкенщайн храни“. Най-вероятно, за разочарование на мнозина, той ще изглежда досущ като обикновен супермаркет.
В количката за пазаруване обаче могат да попаднат банани, които остават жълти много по-дълго, домати с много по-високо съдържание на витамин D, картофи, устойчиви на едни от най-лошите заболявания по картофите, и хляб, направен от пшеница, разработена така, че да произвежда по-малко от химикала, който никой не иска в препечената си филийка, пише The Independent.
Нищо от това все още не може да се продава като храна в Англия. Но голяма част от тези продукти вече преминаха важна регулаторна бариера: Министерството на околната среда, храните и провинцията (Defra) потвърди техния статут на прецизно селектирани (precision-bred), поставяйки ги сред първите растения, преминали през новия режим за генно редактиране в Англия. Агенцията за хранителни стандарти (FSA) все още трябва да ги одобри за консумация или за фураж, като към момента нейният регистър не съдържа разрешени прецизно селектирани продукти.
Тук си струва да се отбележи, че генното редактиране се различава леко от генетичната модификация (ГМО), последната включва въвеждане на изцяло чужда ДНК в даден вид, докато първата се фокусира върху много по-специфични промени в рамките на собствения геном на организма.
Все пак, можете да си представите как в някакъв момент от бъдещето рафтовете започват да се пълнят с тези нови вариации. И най-странното е колко нормално изглеждат те.
Супермаркетите вече са пълни с храна, която природосъобразно не ни е била предоставена точно в сегашната си форма. Цветното зеле, броколите, кейлът, обикновеното зеле и брюкселското зеле са все култивирани сортове от един и същи вид - Brassica oleracea, подлагани на селекция с поколения, за да правят съвсем различни неща.
Харесахме листата, затова създадохме кейла и зелето. Харесахме цветните пъпки, затова създадохме броколите и цветното зеле. Харесахме малки зелчици върху стъбла, по причини, известни само на нашите (най-вероятно безумни) предци, затова създадохме брюкселското зеле.
По-големи, по-сладки, без семки, по-малко горчиви, по-лесни за прибиране и по-малко склонни към гниене. Голяма част от това, което изпълва щандовете за плодове и зеленчуци, е резултат от това, че хората са забелязали нещо полезно в дадено растение и са го стимулирали многократно в продължение на векове.
Бананите са особено добър пример. Техните диви предци са съдържали твърди семена и съвсем малко мека част. В продължение на векове хората са подбирали мутации и хибриди, които са произвеждали плодове без семки и с повече мекота, след което са продължили да размножават предпочитаните растения. Модерният банан от сорта Cavendish едва ли е недокоснат подарък от джунглата.
Но сега, вместо да създават хиляди мутации и да ровят из резултатите в търсене на нещо полезно, учените отиват директно до частта от ДНК, която искат да променят. Правилата в Англия са доста строги относно това какво се случва след това: за да се счита за прецизно селектиран, резултатът трябва да бъде нещо, което би могло, поне на теория, да възникне естествено или чрез конвенционална селекция. С други думи, не можете да заемете удобен ген от несвързан вид и да го вкарате в домат. Лабораторията просто ви отвежда до същата цел по-бързо и със значително по-малко губене на време на полето.
Ако сме напълно спокойни за яденето на цветно зеле, брюкселско зеле и банан, които вече са променени до неузнаваемост от хилядолетните човешки предпочитания, защо тогава домат с повече витамин D или банан, който се забавя при покафеняване, изведнъж да ни карат да хващаме вилите и да протестираме?
Великобритания вече е минавала по този път. През 1996 г. Sainsbury’s и Safeway започнаха да продават доматено пюре, направено от генетично модифицирани домати. Нямаше опит то да бъде промъкнато скришом. Консервите бяха брандирани и се продаваха редом до обикновените. По-късно Sainsbury’s заяви пред парламента, че продуктът е приет с „минимален шум и с максимално одобрение от потребителите“. Safeway пък съобщи, че е продала над 600 000 консерви, като в някои магазини ГМО версията е изпреварила по продажби конвенционалната.
Опитайте се да обявите такова пускане на пазара днес, когато думата „обработен“ е почти обида, а протеинът се е превърнал в определящ фактор за личността.
Доброто отношение тогава също не траеше дълго. Общественото мнение се обърна рязко срещу ГМО храните и до края на десетилетието големите супермаркети премахнаха ГМО съставките от собствените си серии продукти.
Тридесет години по-късно технологията е по-прецизна. Странно, но етикетирането може да се окаже по-малко прецизно.
Прецизно селектираният домат няма да носи ален етикет CRISPR (системата за генно редактиране, използвана за създаването му) върху опаковката си. FSA ще поддържа публичен регистър на разрешените продукти, но няма изискване методът да се рекламира на предната страна на опаковката.
Което е неловко, тъй като собствено проучване на агенцията установи, че 77% от хората смятат за важно да знаят дали дадена храна е била прецизно селектирана. Също така е трудно да изискваш информация за нещо, за което никога не си чувал: през март едва 13% от хората бяха чували за прецизна селекция, а едва 5% твърдяха, че знаят какво представлява тя.
Дали мястото му е на етикета е една битка. Налице е обаче по-непосредствен въпрос: какво точно правим с тази нова генетична суперсила? Защото докато учените учеха бананите да не покафеняват, британските фермери гледаха към небето и чакаха дъжд.
Ограничените валежи от пролетта насам оставиха добивите от зимна пшеница с около 11% под петгодишната средна стойност, а пролетният ечемик спадна с 17%. Англия навлезе в есента с 10 района, официално обявени в състояние на суша, с пресушени язовири и стотици ограничения, засягащи ползването на вода за селското стопанство. Корнеплодните бяха изваждани от твърда като камък земя. През септември Defra съобщи, че е твърде рано да се знае точно какво е направила сушата с реколтата от картофи, въпреки че не очакваше зимните доставки да приключат.
В тази светлина генното редактиране не е просто новост. То е нещо, от което наистина може да се нуждаем. Министрите вече обещаха, че прецизната селекция може да помогне за „защита на фермерите от климатични шокове“. Това поставя летвата доста по-високо от подобряването на външния вид на чашка с плодове в заведение.
Сортът картофи PiperPlus е най-близо до изпълнението на тази цел. Този картоф е същество от сорта Maris Piper, но с устойчивост към мана, картофен Y-вирус и вируса на свиването на листата. Маната е опустошителна и държането ѝ под контрол може да изисква многократно третиране с фунгициди. Дайте на фермерите картоф, който може да се справи с нея, и наистина сте направили нещо изключително полезно.
За съжаление, не сте направили така, че да завали. И това е проблемът.
PiperPlus може да спаси реколта от болест, но не би спестил на картофите летните горещини, сушата или ограниченията за напояване. Прецизно селектираната пшеница на института „Rothamsted“ също е умна разработка, но нейната задача е да съдържа по-малко свободен аспарагин, който може да се превърне в акриламид - химикал, който предизвиква притеснения относно риска от рак, когато нишестените храни се готвят при високи температури. Полезно за хляб и бисквити. И доста безполезно, ако пшеницата изобщо не поникне.
Доматът „Sunshine“ е фокусиран върху храненето. Бананът на „Tropic“ е насочен срещу покафеняването и разхищението. Ягодите на „Simplot“ са модифицирани така, че да цъфтят и да дават плодове за по-дълъг период от време. Все полезни неща. Но нито едно от тях не стига до същината на проблема, в който британските производители се взираха през тази година от все по-сухите си ниви.
Фермерите, разбира се, вече променят това, което отглеждат, докато климатът около тях се променя. Винарите правят това почти маниакално. Лозята изпитват различни сортове грозде, подложки и устойчиви на болести вариации, търсейки комбинации, които могат да се справят с по-топлите лета, по-влажните периоди, късните слани и гъбичния натиск. Грозде, което се е държало добре преди 20 години, може да се превърне в бреме; друго, което някога е изглеждало абсурдно за отглеждане във Великобритания, започва да изглежда разумно.
Това е селското стопанство. Адаптирай се или загуби реколтата.
Това кара първата партида от прецизно селектирани храни да изглежда малко недоразвита. Придобили сме инструмент, способен да прави изключително целенасочени промени в растенията точно когато сушата, жегата, болестите и намаляващите водни запаси правят някои от тези растения все по-трудни за отглеждане. Засега сред основните му постижения имаме ягода, която дава плодове по-дълго, и банан, който изглежда по-добре, след като някой го е нарязал.
Има добри причини и за двете. Разхищението на храна е скъпо и абсурдно, а и никой никога не е подобрил плодова салата чрез добавяне на сив банан. Но това лято значително вдигна залозите.
В продължение на хиляди години сме преобразявали растенията, за да отговарят на нашите нужди. Превърнахме дивите треви в пшеница, прародителя на зелето в половината чекмедже за зеленчуци, а един ненадежден плод със семки - в банана, който днес очакваме да струва около 15 пенса.
Сега условията се променят по-бързо от самите култури. Ако прецизната селекция наистина ще помага за осигуряването на хранителните доставки на Великобритания, най-умното нещо, което тя може да направи следващия път, не е да поддържа банана жълт. А да помогне на нещо изобщо да продължи да расте.
