С вободата и закона в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и религиозен курс. Това пред „Фигаро” Адриен Дезюен, експерт по международни отношения във фондация „Пон Ньоф”.
В тези трудни времена у нас остава ласкателното впечатление, че Франция спасява честта на Европа. Държавите в северната и в източната част на континента изглеждат невидими, обсебени от желанието да изтласкат Русия с помощта на САЩ. Турция ловко се промъкна в традиционното американско-руско съперничество. Благодарение на своята позиция тя си позволява да прави какво си иска в Средиземноморието, поглеждайки с безпрецедентно високомерие към Франция. Но на нея трябва да ѝ се напомни, че въпреки че обикновените ѝ въоръжени сили превъзхождат в количествено отношение френските, Франция е ядрена държава, която няма да допусне никаква агресия.
Турция откри най-голямото находище на природен газ в Черно море
Турция регулярно и системно нарушава суверенитета на Гърция и Кипър по море и суша, точно както Китай нарушава суверенитета на своите съседи в Източнокитайско море. Югоизточна Азия може да ни се струва далече и с основание, но Средиземно море ни засяга непосредствено. Ако Франция и средиземноморските ѝ съюзници не започнат да действат сега, на Турция постепенно ще ѝ бъде позволено да се самопровъзгласи за страж на морските ни граници. Свободата и закона в Средиземноморието не могат да бъдат предоставени в ръцете на ислямистки автократ, поел националистически и религиозен курс.
От 1945 г. Германия е пацифистка държава и това е добре. Няма да се опитваме да я ремилитаризираме. За съжаление, тя е заложник на своето силно турско малцинство. Ако внезапно реши да се присъедини към френската военна дипломация, Ангела Меркел би си навредила. Берлин председателства Европейския съюз в близките шест месеца, а Европейската комисия е оглавявана от министъра на отбраната на Германия, която е от близкото обкръжение на Меркел.
Ердоган преди разговора с Путин: Целият свят гледа нас
Това е още един елемент, който трябва да бъде взет предвид. Германия се опитва да стане арбитър, който е абсолютно безполезен във време на изключително напрежение, когато на карта е поставено оцеляването на Европа и нейният авторитет. От друга страна, директен сблъсък между Франция и Турция би бил лош ход от гледна точка на нашите германски съюзници. Но в крайна сметка тази криза ще ни помогне да разберем кои са истинските ни приятели и на кого можем да разчитаме в случай на нанасяне на тежък удар. Това със сигурност не е НАТО, чийто член е Турция.
Европейската дипломация като такава никога не е съществувала. И не може да съществува. Възможни и желателни са отделни коалиции по конкретна тематика или програма, каквато беше френска инициатива за провеждане на среща на върха на държавите от Южна Европа в Корсика. Но не трябва да забравяме, че европейският проект още в самото начало се отказа от всички стратегически амбиции. Неговата цел от края на 40-те години е да задържи американската сила на своя територия, за да не се наложи никога повече да преживее или да води война.
Освен Франция на генерал дьо Гол, всички европейски държави се съгласяват да предадат своето външнополитическо и военно ръководство на САЩ. Европейският съюз не се замисля върху факта, че Съединените щати могат да го оставят на произвола на съдбата, както през 1914 и 1940 г. Сега американците се измориха от осигуряването в продължение на десетилетия на скъпоструващата опека над Европа. Въпреки че САЩ се възползваха от възможността да потиснат руската военна мощ, те искаха повече пари и по-малко дискусии със съюзниците.
Ердоган обеща още мигранти през границите с Европа
Ердоган е чист популист. Той винаги прибягва до обиди и публични скандални действия, за да поддържа популярността си сред масите. Но 20 години след идването си на власт вече се сблъсква с трудности практически на всички фронтове. Завоеванията му в Сирия и операциите в Либия са повече или по-малко успешни, насочени към това да се отвлече общественото внимание от икономическите и политическите неуспехи. Между другото, Ердоган е избрал грандиозна съдба за народа си – да му върне тази тежест, която е имал в апогея на Османската империя през XVI век. Но засега турската лира се намира на своето на дъно, Ердоган изгуби Истанбул, а бившият му министър-председател и дипломатически съветник Ахмет Давутоглу осъжда резултатите от неговата политика и стремежа към хегемония.
По този начин турският президент става все по-зависим от най-националистическата и екстремистка фракция в Турция – Партията на националистическото действие, зад която стоят много влиятелните „Сиви вълци”.
Този турски ислямски национализъм, който възхвалява както величието на Османския султанат, така и единството и военната централизация, създадени по времето на Мустафа Кемал, трябва да се приема сериозно. Не трябва да се подценяват действията на турския президент по отношение на катедралата „Света София” и църквата „Христос Спасител”. Неговата програма е ислямизацията на Европа. Етническото и религиозно прочистване в Турция имаше своите прецеденти с арменци, гърци и кюрди. Ако позволим на Ердоган да напредне дори с няколко километра, цялото Средиземноморие и Балканите ще потънат в хаос.
