Д нес Унгария е една дълбоко разделена държава, разкъсвана между привърженици и противници на премиера Виктор Орбан. Неговите критици го определят за „диктатор“, който следва модела на руския президент Владимир Путин. Според тях съдебната система в страната е компрометирана, а гражданските права са постоянно нарушавани. Редица доклади оценяват нивото на корупция и свободата на медиите в страната за съпоставимо с това в България. Несъгласието на Орбан да следва политиката на ЕС, най-вече по отношение на Русия, изолира Унгария в Съюза и страната често е смятана за „черната овца“. Противниците му не пропускат да отбележат и икономическите проблеми през последните години, а именно – стойността на форинта спада, а инфлацията нараства значително (с пик от над 25% през 2023 г.).
(Във видеото: Унгария получава отсрочка от една година да продължи да купува руски петрол без санкции от САЩ)
В същото време в Унгария Орбан се радва на подкрепата на множество сънародници. Те го описват като велик лидер, който отстоява интересите на държавата на международно ниво. Като пример за това често се дава политиката му при кризата с мигрантите и по отношение на войната в Украйна. Неговите поддръжници смятат, че тези негови позиции, както и приятелството му с американския президент Доналд Тръмп, позиционират Унгария на световната карта. През годините на управлението му правителството развива различни социални програми – увеличава пенсиите, социалните помощи за традиционните семейства, въвежда мерки за стимулиране на раждаемостта. А от началото на неговото управление данъците и безработицата спадат драстично.
Патриот, популист или авторитарен лидер: Истината за Виктор Орбан
Въпреки противоречивата репутация на Орбан, едно е сигурно – той не остава незабелязан не само заради своята политика, но и за своята устойчивост. Той управлява Унгария последните почти 16 години без нито една пауза. Но как Орбан успява да се задържи на власт толкова дълго и идва ли краят на неговата ера?
Началото на политическата кариера на Орбан
Виктор Орбан започва да се интересува от политика още по времето на управлението на Унгарската социалистическа работническа партия, като едва 25-годишен е сред основателите на либералната антикомунистическа партия „Фидес“. През 1989 г. Орбан изнася реч в унгарската столица, в която настоява за свободни избори и за оттеглянето на съветските войски от страната. „Фидес“ играе ключова роля в демократичния преход на Унгария и печели 8.95% на първите демократични избори в страната през 1990 г., а през 1993 г. Виктор Орбан става президент на партията.
„Фидес“ не съумява да се превърне веднага във важен политически играч и Орбан не се поколебава да реформира партията и да я препозиционира като дясна консервативна партия. Тези промени се оказват успешни и на изборите през 1998 г. „Фидес“ става първа политическа сила и успява да сформира коалиционно правителство. По време на мандата му Унгария влиза в НАТО, икономиката се либерализира и правителството прави ключови реформи по пътя на европейската интеграция. Инфлацията, както и фискалният дефицит спадат, а брутният вътрешен продукт нараства с между 3.8% и 5.2% средно годишно. Въпреки икономическите успехи, това управление е оценявано като противоречиво. Пример за това е и корупционният скандал, който разтърсва един от коалиционните партньори на правителството. Виктор Орбан често отказва да си сътрудничи с опозицията, заявявайки, че „този парламент може да работи и без опозиция“. А националистическата политика на правителството води до конфликти със съседни държави, в които има унгарски малцинства. На изборите през 2002 г. делът на гласовете на „Фидес“ нараства до 41.07% и въпреки че остава първа политическа сила, останалите парламентарно представени партии отказват да се коалират с нея. Така социалистите идват на власт.
Задава ли се краят на ерата Орбан
Лидер на опозицията
Следващите 8 години Виктор Орбан е лидер на опозицията. През този период Унгария става член на ЕС (2004). Въпреки близкия резултат с управляващите социалисти на изборите през 2006 г., „Фидес“ не успява да спечели властта. След този неуспех мнозина смятат, че идва краят на политическата кариера на Орбан, но съвсем скоро съдбата му се усмихва. През септември 2006 г. „Маджарско радио“ публикува скрит запис от майското събрание на Социалистическата партия в Балатоньосюд, на който са присъствали само вътрешни лица. В речта си лидерът и тогавашен премиер Ференц Дюрчан описва как, за да спечелят изборите, са „лъгали сутрин и вечер“ и как са нямали избор, защото според него „ние се провалихме, не малко, а много“. Той също така заявява, че „не може да цитира нито една политика на правителството, от която да се гордеем“. Този запис унищожава репутацията на унгарската левица, но въпреки това премиерът отказва да се оттегли.
Орбан не изпуска шанса си да капитализира общественото недоверие, организирайки протести. Световната икономическа криза влошава допълнително положението и едва тогава, през 2009 г., Дюрчан подава оставка. Но е твърде късно за унгарската левица да се възстанови – тя вече е на „командно дишане“. На последвалите избори през 2010 г. унгарските гласоподаватели тежко наказват социалистите – от 43.21% резултатът им спада до едва 19.30%. „Фидес“ печели 52.73% от вота, както и парламентарно мнозинство от две трети. Именно този категоричен мандат от унгарския народ помага на новото правителство да създаде нова конституция.
16 годишно управление
С идването си на власт Орбан драстично реформира политическата и съдебната система. Новата конституция налага съществени промени в съдебната система, които според експерти отнемат независимостта ѝ и я правят зависима от политическата класа. Старата парламентарна избирателна система, считана от мнозина за твърде сложна, е опростена драстично. Според новите правила 93 от 199 депутати в парламента се избират с пропорционален вот при 5% бариера, а останалите 106 се определят с мажоритарен вот с относително мнозинство. Благодарение на твърдата подкрепа за Орбан в провинцията и разделената опозиция, тази система винаги работи в полза на управляващите.
Друго несправедливо предимство на „Фидес“ според критиците е липсата на медийна свобода, защото според тях основните медии в страната са под индиректен контрол на управляващите. Това е и причината мнозина наблюдатели да описват Унгария като „илиберална демокрация“ или „електорален авторитаризъм“ – система, в която има редовни избори с конкуренция, но правилата на играта са в полза на управляващите.
Орбан: Автократ или защитник на нацията?
На първите избори с новата конституция през 2014 г. унгарската левица създава предизборна коалиция в опит да се върне на власт, но присъствието на компрометирани лица, включително и Дюрчан, убива тези шансове. „Фидес“ печели с 44.87%, обединената левица има едва 25.57%, а крайнодясната „Йобик“ – 20.22%. Благодарение на това разделение на опозицията, „Фидес“ запазва макар и на косъм своето парламентарно мнозинство от две трети. Месеци по-късно, след предложението за данък върху интернета, както и няколко корупционни скандала, подкрепата на правителството спада драстично, водейки до протести. „Фидес“ губи два частични избора през февруари и април 2015 г. в райони, считани за техни бастиони, а рейтингът на партията спада под 40% на фона на покачващата се популярност на „Йобик“. Но съдбата отново се усмихва на Орбан – в Европа настъпва имиграционната криза.
През 2015 г. стотици хиляди имигранти нелегално преминават унгаро-сръбската граница. Виктор Орбан отговаря твърдо, като строи ограда на южната граница, отказва Унгария да приеме имигранти и заявява, че иска да предпази идентичността на страната си. Тази политика, макар и подложена на критики в Европа, печели симпатиите на голяма част от унгарския народ. Според социологическо проучване на Pew Research Center през 2016 г., 71% от унгарците заявяват подкрепа за бежанската политика на правителството. На изборите през 2018 г. опозицията е по-разделена от всякога и „Фидес“ лесно възвръща парламентарното си мнозинство от две трети.
На местните избори през 2019 г. либералната опозиция отново се опитва да създаде обединен фронт срещу Орбан, като този път има значителен успех. Те печелят кметските избори в 10 от 23 областни центъра, включително и в столицата, където „Фидес“ управлява от 2010 г. Именно тези победи възстановяват надеждата на опозицията и през 2020 г. се създава коалицията „Обединени за Унгария“, в която се включват леви и центристки партии. За да привлекат гласоподаватели от „Фидес“, опозицията включва и „Йобик“, които са се реформирали като умерено-дясна партия. Вътрешните избори излъчват консервативния Петер Марки-Зай като кандидат за премиер – така опозицията обединява критиците на Орбан от целия политически спектър в страната. Според проучванията в последните месеци преди изборите резултатите на „Фидес“ и опозиционната коалиция са почти изравнени, а според мнозина анализатори съществува реален шанс Виктор Орбан да е втори и той да загуби мнозинството си от две трети.
Късметът отново е на страната на Орбан – едва месец и малко преди изборите руската инвазия в Украйна разтърсва Европа. Опозицията се възползва от това събитие, както и от отказа на премиера да прати оръжия за Украйна, описвайки Орбан като симпатизант на Путин и наема билборди с надписа „Унгарски Путин или Европа“. Тази кампания не само не привлича нови избиратели, но има точно обратния ефект. В същото време позицията на Виктор Орбан е, че Унгария ще поеме риск, ако подкрепи Украйна, и това ще доведе страната до нова национална катастрофа. Той твърди, че ако опозицията спечели, Унгария ще бъде въвлечена във война с Русия. Именно тази реторика убеждава мнозина, че в този турбулентен период народът не трябва да сменя управляващите. На изборите опозицията преживява срамна загуба. Не само социолозите надценяват подкрепата ѝ, но тя се оказва и неспособна да привлече гласоподавателите. Партията на Орбан печели 2 нови депутатски места, а противниците му губят 6. Именно този пореден провал на опозицията кара мнозина да се замислят дали „Фидес“ някога ще бъде свалена от власт.
Началото на „Тиса“
През февруари 2024 г. управлението на Орбан е разтърсено от огромен скандал. След медийно разследване става ясно, че предходната година президентът Каталин Новак и министърът на правосъдието Юдит Варга са помилвали мъж, осъден за прикриване на престъпление за малтретиране на деца. Тази новина разтърсва консервативна Унгария, а Варга и Новак са принудени да подадат оставка. И тогава на сцената неочаквано се появява Петер Маджар – бивш държавен чиновник на „Фидес“ и бивш съпруг на Юдит Варга. Той разобличава корупцията във властта на Орбан и критикува традиционната лява опозиция. Маджар се присъединява към малко известната партия „Тиса“. На изборите за Европейски парламент новата партия печели 29.60% от вота, а „Фидес“ получава едва 44.87% – най-ниският ѝ резултат на национални избори от години. Популярността на новата партия бързо расте и през октомври „Тиса“ надминава „Фидес“ в анкетите. Така партията на Маджар бързо завоюва позицията на основна опозиция в Унгария.
Виктор Орбан по стъпките на Доналд Тръмп
Днес политически наблюдатели вярват, че изборите през 2026 г. ще бъдат най-голямото предизвикателство за Виктор Орбан, откакто печели властта през 2010 г. Този път основният му опонент в лицето на „Тиса“, вместо да се разграничи напълно от политиката на „Фидес“, поддържа популярните политики на Орбан като социалните помощи за семействата и позициите му спрямо миграционната политика на Брюксел. В същото време партията се възползва от непопулярните политики на Орбан, като се позиционира като проевропейска, срещу корупцията и за приемането на еврото – идея, която се подкрепя от 75% от унгарския народ. Така Маджар се превръща в център-дясна алтернатива на Орбан. За разлика от 2014 г. и 2022 г., опозицията на Орбан е по-единна от всякога, дори част от останалите опозиционни партии се оттеглят от надпреварата през последните месеци, за да не разделят вота. По този начин Маджар се надява да спечели вота и с подкрепата на традиционни гласоподаватели за други политически сили. Очаква се привържениците на либералната опозиция в Будапеща да подкрепят „Тиса“ с една единствена цел – Орбан да бъде свален. Маджар може да привлече и гласовете на бивши консервативни гласоподаватели на „Фидес“ в провинцията.
Въпреки оптимистичната кампания на „Тиса“, мнозина остават скептични. Либералните унгарци в Будапеща не са големи почитатели на политиката на Маджар и смятат, че той е твърде консервативен. Те биха гласували за него само защото виждат в негово лице единствения човек, който може да свали Орбан. От своя страна Маджар не приема либералните ценности, но когато през 2025 г. правителството забранява прайд парадите в страната, той критикува това решение като атака срещу правото за събиране. Други избиратели описват Маджар като популист с неясна политика. Някои наблюдатели правят паралели с бившия премиер на съседна Словакия Игор Матович. Той идва на власт след период на политическа нестабилност, предизвикана от убийството на журналиста Ян Куциак, водейки до оставката на Роберт Фицо. През 2020 г. партията на Матович побеждава, представяйки се като алтернатива, но неговият начин на управление е считан от мнозина за егоцентричен. Правителството му е разтърсено от скандали, които водят до оставката му. Две години по-късно Роберт Фицо и „Смер“ се връщат на власт. Мнозина се опасяват, че ако Маджар спечели, той ще поеме по пътя на Матович и може да върне Орбан на власт, по-силен от всякога.
Виктор Орбан - млад консерватор и популист
Несигурност и страх
Бърз поглед на социологическите проучвания показва една неясна картина. Едната половина от сондажите – тази близка до управляващите, дава преднина от около 10 процентни пункта на „Фидес“, а другата половина прогнозира същия резултат, но за „Тиса“. Това кара мнозина да вярват, че социолозите изкуствено завишават числата или че част от проучванията са фалшифицирани. Разликата е толкова голяма, че в официалната страница на Уикипедия за изборите през 2026 г. анкетите са разделени в две различни категории.
В тази ситуация и двете основни сили изглеждат неуверени и постоянно атакуват опонентите си. Парламентът, доминиран от „Фидес“, направи конституционни промени през декември, в които нужният брой гласове за отстраняването на президента нараства от 50%+ до две трети. Поради факта, че мандатът на настоящия държавен глава изтича през 2030 г., мнозина наблюдатели определят това като начин Орбан да има влияние след потенциална загуба. С промените в конституцията, за да бъдат осъществени голяма част от реформите на Маджар, той се нуждае от мнозинство от две трети – нещо, в което дори най-оптимистичните социолози не вярват. Пред същото предизвикателство е изправен и Орбан – все по-трудно ще бъде за него да продължи да управлява по същия начин. Поради специфичната избирателна система някои вярват, че „Фидес“ има предимство, но историята показва, че резултатите в Унгария често са непредсказуеми.
Изборите са насрочени за 12 април, а унгарските гласоподаватели ще станат свидетели на една ожесточена кампания. Както ни демонстрира съвременната история на страната, изборите често са изненадващи. Въпросът е дали унгарците ще сложат край на 16-годишното управление на Виктор Орбан като изберат Петер Маджар, или съдбата отново ще се усмихне на унгарския премиер и той ще успее да продължи дългогодишното си управление. Само резултатът от урните може да отговори категорично на този въпрос.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
