Н а 12 февруари 2019 г. официално беше затворена една от най-дългите и сложни дипломатически глави в съвременната история на Балканите. С влизането в сила на Преспанския договор, Република Македония официално промени името си на Република Северна Македония.
Това не беше просто административна корекция, а геополитическо земетресение, което пренареди шахматната дъска в Югоизточна Европа.
Историческият компромис в Преспа
Пътят към тази промяна бе шепрокаран край бреговете на Преспанското езеро през юни 2018 г., където премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас подписаха споразумението, заложило основите на помирението.
За Атина името „Македония“ беше символ на изключително елинско историческо наследство и повод за териториални опасения. За Скопие промяната беше „горчивото хапче“, което трябваше да бъде преглътнато в името на европейското бъдеще.
Ключовите стълбове на промяната:
- Ерго омнес (Erga omnes): Новото име се прилага както в международните отношения, така и за вътрешна употреба.
- Идентичност и език: Гърция призна съществуването на „македонски език“ (с пояснението, че принадлежи към групата на южнославянските езици) и „македонско гражданство“ (граждани на Република Северна Македония).
- Край на антиквизацията: Скопие се съгласи да преразгледа статута на паметниците и публичните пространства, свързани с античната история на Гърция.
Цената на „Зелената светлина“ за НАТО и ЕС
Основният двигател на Преспанския договор беше желанието на Скопие да премахне гръцкото вето за членство в международните структури. Резултатите не закъсняха:
НАТО: Само година по-късно, през 2020 г., Северна Македония стана 30-ият член на Алианса.
Европейски съюз: Пътят към Брюксел беше формално разчистен от Гърция, но по-късно страната се сблъска с нови предизвикателства, този път свързани с историческите спорове с България.
Политическо оцеляване и обществено разделение
Процесът по промяна на името беше съпроводен от огромно напрежение и в двете страни. В Скопие опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ определи договора като „национално предателство“. В Атина правителството на Ципрас се сблъска с масови протести и обвинения, че е „продало историята“.
Въпреки референдума в Македония, който не успя да събере необходимата активност, но показа мнозинство „за“, парламентът в Скопие успя да прокара конституционните промени с крехко мнозинство, често обвинявано в политическо инженерство.
- Екзекуцията на Лейди Джейн
На този ден през1554 г. е екзекутирана лейди Джейн Грей, която е кралица на Англия от 10 до 19 юли 1553 г. Тя е съпруга на лорд Гилдфорд Дъдли и правнучка на Хенри VII.
Лейди Джейн наследява трона по силата на завещанието на крал Едуард VI, което е в разрез със законите на Англия по онова време – според тях, право върху трона има Мери, дъщерята на Хенри VIII.
Властите отхвърлят обявяването на Джейн за кралица и накрая тя бива екзекутирана на 12 февруари 1554 г. Остава известна като „кралица за девет дни“ – от обявяването ѝ за такава на 10 юли 1553 г. до 19 юли, когато бива свалена. Погребват лейди Джейн Грей в параклиса „Св. Петър“ заедно с двете бивши съпруги на Хенри – Ан Болейн и Катрин Хауърд.
Баща ѝ, херцогът на Съфолк, е екзекутиран на 24 февруари 1554 г. Майка ѝ, херцогинята на Съфолк, възстановява приятелството си с кралица Мери и се жени за Ейдриън Стокс.
- Процесът срещу Слободан Милошевич
На 12 февруари 2002 г. започва процесът срещу Милошевич. Той се разглежда на два етапа. Първият е по делото Косово, което продължава от 12 февруари до 11 септември 2002 г. На него се явяват 124 свидетели. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошаване на здравословното състояние на Милошевич. Вторият етап на процеса включва делото Босна и Хърватия, на което са призовани 171 свидетели.
Слободан Милошевич умира внезапно в затвора на 11 март 2006 г. Към този момент събирането на доказателства е до голяма степен завършено и присъдата се очаква през 2006 г. Главният прокурор на трибунала за военни престъпления Карла дел Понте казва, че ако процесът беше приключил, Милошевич щеше да бъде осъден. Представени са достатъчно доказателства. Тя съжалява за смъртта на Милошевич, „също и за жертвите, хилядите жертви, които чакаха справедливост“.
След смъртта на Милошевич производството е прекратено след четири години и половина без окончателен доклад. Като част от присъдата срещу Радован Караджич, Международният наказателен съд установява през 2016 г., че отговорността на Милошевич за обвиненията, свързани с войната в Босна, не може да бъде доказана. Това е неправилно интерпретирано от различни медии като последваща „оправдателна присъда“.
Още събития на 12 февруари:
- 1962 г – Изстрелян е съветският космически апарат Венера 1 – първият апарат, достигнал до друга планета – Венера
- 1997 г – Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски.
Родени:
- 1809 г. – роден е американският президент Ейбрахам Линкълн
- 1809 г. – роден е британският биолог Чарлз Дарвин
- 1854 г. – роден е българският министър-председател Стефан Стамболов
Починали:
- 1804 г. – умира немският философ Иманюел Кант
