Резултатът е изумителен - неговата дясноцентристка партия "Фидес" спечели с 52,8 процента от гласовете, срещу 19,3% за управлявалите до днес социалисти и 16,7% за крайнодясната партия "Йобик", която за първи път влиза в парламента.
След болезнения изборен неуспех, претърпян през 2002 г, той проведе сега бърза и енергична кампания с акцент върху популистки теми.
Мъчителната агония на социалистите трая три години и половина. Тя започна с масовите протести срещу тях и почти пълното им поражение на местните избори през есента на 2006 г., само половин година, след като бяха спечелили параментарните.
Стремително губещата подкрепа правителствена коалиция се разпадна на 31 март 2008 г., когато Съюзът на свободните демократи - по-малкият партньор, напусна правителството, а премиерът Ференц Дюрчани подаде оставка.
На изборите за Европейски парламент миналата година "Фидес" спечели 67% от гласовете с огромна преднина пред управляващите социалисти, а крайната десница направи пробив с 8%.
Едва 35-годишен, през 1998 г. Виктор Орбан бе назначен за министър-председател. Днес, вече на 46, той управлява с желязна ръка своята партия "Фидес" и се завръща с нови сили на политическата арена - дори изслуша един по един всеки от 176-те кандидати в своята листа, преди да им даде зелена светлина.
Роден е на 31 май 1963 г. в промишления град Секешфехервар. Родителите му са протестанти-калвинисти.
Бъдещият политик завършва английската паралелка на елитната гимназия с преподаване на чужди езици в родния си град и се дипломира като юрист в будапещенския университет "Лоранд Йотвьош".
Той е един от основателите на политическа партия "Фидес" на 30 март 1988 г. През 1989 г. получава стипендия от фондацията "Сорос" и в продължение на година изучава политически науки в Оксфордския университет.
Политическата му кариера преминава през всички нива: от активист на радикално антикомунистическо студентско движение до председател на дясноцентристка либерална партия. Тесен кръг от бивши състуденти е около него и до днес.
Някогашният дисидент, либерал и антикомунист, Виктор Орбан обича да говори от името на "народа", "хората" или "нацията" и се представя за пламенен противник на глобализацията.
Герой от времето, когато се трансформираше посткомунистическият режим, той избра популисткия път, избягвайки всякакви дебати с опонентите си. Последният телевизионен двубой с негово участие датира от предизборната кампания през 2006 г., когато вотът бе спечелен от премиера на социалистическото правителство Ференц Дюрчани.
Десетки хиляди активисти го превъзнасят и се стичат на всички негови митинги.
Два дни преди гласуването - в петък, Виктор Орбан замина за Виена. В стремеж да запази добрите си отношения със съседите той разговаря с ръководството на австрийските консерватори, управляващи в състава на коалиция между леви и десни.
Там се срещна и с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс - като един от неговите заместници в партийното ръководство.
От месеци насам Орбан водеше с голяма преднина в социологическите проучвания. Той посети дори Москва и Пекин, за да поднови контактите си там.
Без да има ясна и подробна програма за бъдещата си политика начело на разяжданата от корупция Унгария, той възхвалява идеята за мощна, силна държава, която създава работни места, брани традиционните ценности, гарантира правото на труд и полага грижи за своите граждани.
Орбан критикува приватизационните сделки, капитализма - особено "спекулативния", и подчертава, че предпочита "истинския труд".
Семеен е, има пет деца и обича да играе футбол, при това е много добър с топката. Съпругата му Илдико току-що издаде книга с готварски рецепти.
Източник: Франс прес / БТА
Последвайте ни
