П резидентът на САЩ Доналд Тръмп не спря войната в Украйна в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност, както обеща по време на предизборната си кампания миналата година. Но три седмици след началото на неговото управление събитията започнаха да се развиват с главоломна скорост в тази посока.
Това пише Леонид Рагозин за Al Jazeera.
На 12 февруари Тръмп се обади на руския президент Владимир Путин, след което публикува в Truth Social, че двамата са се съгласили да работят заедно, за да спрат „милионите смъртни случаи“ в руско-украинската война. Последва и съобщение за възможна среща на върха между двамата в Саудитска Арабия.
На 13 февруари министърът на отбраната Пийт Хегсет представи някои от конкретните предложения на САЩ за прекратяване на войната по време на реч в централата на НАТО в Брюксел.
В рязък разрив с ключовите позиции на предишната администрация на САЩ той заяви, че Украйна не може да се надява да възстанови суверенитета си върху цялата си територия и че членството ѝ в НАТО трябва да бъде изключено от дневния ред, за да започнат преговорите, припомня Рагозин.
Ключов разговор между Зеленски и Макрон, какво се разбраха
С тези изявления администрацията на Тръмп на практика анулира Хартата за стратегическо партньорство между САЩ и Украйна, която предвиждаше взаимна ангажираност с териториалната цялост на Украйна и нейната интеграция в евроатлантическите институции (НАТО и Европейския съюз) като приоритет, пише той.
Някои западни медии побързаха да обявят „предателството на Украйна“ след изявленията на Тръмп и Хегсет. Вашингтон наистина изоставя Киев, но това не е изненадващо развитие. Изоставянето винаги е било вероятен изход от американския подход към отношенията с Украйна, посочва авторът Al Jazeera.
И не Тръмп е този, който е подготвил почвата за това. Киев беше предаден от онези, които му обещаваха членство в НАТО и ЕС, за да го използват като инструмент срещу Русия, като същевременно отхвърлят всякакъв компромис във война, която Украйна не може да спечели, допълва Леонид Рагозин.
Защо САЩ и Русия се срещат в Саудитска Арабия
През последните три години Западът достигна горната граница на възможностите си за доставка на оръжие и налагане на икономически санкции, без да предизвика Трета световна война или да нанесе тежки щети на световната икономика. Продължаването на тази скъпоструваща подкрепа не би променило факта, че Русия е по-голяма и по-богата от Украйна и може да поддържа армия, която се е адаптирала към съвременната война и не може да бъде победена само с модерни западни военни технологии. Най-важното е, че като основна ядрена сила Русия винаги ще има последната дума във всеки регионален конфликт – фактор, който ограничава западната намеса във войната, смята Рагозин.
Рано или късно някоя американска администрация щеше да прекрати подкрепата за Украйна, защото тя беше несъстоятелна. Просто така се случи, че решението беше взето от републиканска администрация. Демократите имат късмет, че не им се наложи да го направят, и сега могат да използват това в своята вътрешнополитическа битка срещу Републиканската партия, посочва той.
Междувременно, въпреки няколко гневни реакции през последните дни, европейските партньори на Украйна може да започнат да се съобразяват с позицията на САЩ относно украинското членство в НАТО. На 14 февруари генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че никога не е имало гаранция Украйна да стане част от алианса като част от мирно споразумение с Русия, припомня авторът на Al Jazeera.
Ще прати ли Европа войски в Украйна
Това твърдение противоречи на някои от предишните му обещания. През декември 2024 г. новоназначеният Рюте каза на съвместна пресконференция с украинския президент Володимир Зеленски, че „пътят на Украйна към членство е необратим“ и че тя е „по-близо до НАТО от всякога“.
Докато членството на Украйна в НАТО вече изглежда напълно изключено, администрацията на Тръмп не изглежда напълно да пренебрегва Украйна. В отговор на украинските искания за западни гаранции за сигурност, Хегсет спомена възможността за разполагане на европейски и неевропейски миротворци, които да наблюдават и прилагат примирието. Той обаче категорично изключи участието на американски войски и заяви, че мироопазващите сили от страни членки на НАТО не трябва да попадат под закрилата на член 5 от Северноатлантическия договор, който предвижда колективен отговор на атака срещу който и да е член на алианса, коментира Леонид Рагозин.
Това предложение едва ли ще успокои украинците. Зеленски многократно е заявявал, че западните гаранции за сигурност нямат стойност без американско участие. В същото време Кремъл вероятно ще възприеме присъствието на всякакви войски на НАТО в Украйна като „троянски кон“, така че идеята едва ли ще се реализира в рамките на предстоящите преговори, категоричен е Рагозин.
Неевропейските войски от държави извън НАТО не би трябвало да представляват проблем за Москва, но страни като Австрия и Сърбия могат да осигурят само няколко хиляди войници. Основният контингент, следователно, ще трябва да дойде от държави от Глобалния юг, пише авторът на Al Jazeera.
Същевременно въпросът с миротворците е преувеличен. Единственият начин да се гарантира стабилен мир е да се утвърди истинският неутралитет на Украйна и да се насърчи сближаването между Русия и Запада, смята още той.
It is not Trump that betrayed Ukraine https://t.co/YL1IkK1Bge via @AJEnglish
— Mcares (@mamuscares) February 18, 2025
Означава ли това победа за Кремъл?
Да, но това беше единственият реалистичен изход от момента, в който Украйна беше хвърлена под „булдозера на Путин“ от западните ястреби, посочва Леонид Рагозин.
Въпреки множеството прогнози на Запад, че руската икономика ще се срине и режимът ще падне под натиска на войната, Русия успя да се справи сравнително добре. Икономиката ѝ процъфтява благодарение на огромните разходи за отбрана, а – за разлика от украинците – руското население е ефективно изолирано от войната, която не се е превърнала в значим фактор в ежедневния им живот, посочва авторът на Al Jazeera.
Путин не може да бъде победен на бойното поле. Той може да бъде свален само ако руският народ застане срещу него. Но Западът и Украйна направиха всичко възможно да отблъснат дори най-яростните антипутински руснаци чрез ксенофобска реторика и дискриминационни политики. Изглежда, че ястребите на Запад винаги са искали война, а не по-добро бъдеще за Украйна и Русия, посочва журналистът.
Висши представители на САЩ и Русия преговарят в Рияд
Изборите пред Украйна са мрачни. Това беше очевидно в речта на Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността, която трябваше да демонстрира решителност, но вместо това излъчваше отчаяние, смята Рагозин.
Той предложи на ЕС украинската армия да стане основата на нови европейски въоръжени сили – идея, която е малко вероятно да бъде осъществена, тъй като ще въвлече ЕС в пряк конфликт с Русия. Зеленски също се опита да привлече вниманието на Тръмп с богатствата на Украйна от минерали, само за да получи ултиматум от администрацията му, който на практика представляваше империалистическа конфискация на украинските ресурси, посочва още Леонид Рагозин за Al Jazeera.
Зеленски трябва да покаже, че е опитал всичко – дори най-малко вероятните варианти – и че Западът все пак го е предал. След това ще може да приеме неизбежното, категоричен е Рагозин.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg като цяло.
* Във видеото: Срещата в Рияд: Какво могат да постигнат на разговорите представителите на САЩ и Русия
Най-четеното от Vesti.bg:
Сделката на Тръмп превръща Украйна в колония на САЩ
Анализатори: Какво иска Путин?
Защо САЩ и Русия се срещат в Саудитска Арабия
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
