П ървите стъпки на американския президент Доналд Тръмп към постигането на сделка в Украйна бяха посрещнати с буря от емоции в Москва, предаде Politico в свой анализ.
Никога досега руските медии не са цитирали западните си колеги толкова широко. В продължение на последните три години руското общество бе насърчавано да се отвърне от коварния и упадъчен Запад и да насочи погледа си към Изтока — а именно към Китай и Северна Корея. Въпреки това дори най-влиятелният всекидневник в страната, Kommersant — обикновено известен със своя разумен и рационален тон — пусна заглавието “Триумфът” на Путин в своя преглед на международното отразяване на телефонния разговор между Тръмп и руския президент.
Но зад тази внезапна промяна има конкретна причина.
Посланията от Вашингтон сега съвпадат с мирогледа на Кремъл: Тръмп ще седи срещу Владимир Путин - и двамата ще решават какво да правят с Украйна.
Кремъл възприема този ход като потвърждение, че са равноправни партньори с Вашинтон, както и публично признание, че Украйна и Европа няма да играят ключова роля в преговорите, предаде Politico.
Москва вярва, че Европа трябва да се примири с реалното си място в този “смел нов свят”: ролята на поддържащ актьор в драмата на силните лидери.
В този примитивен разказ от XIX век няма място за международното право. Ролята на Украйна се свежда до тази на държава, зависима от заплатите на САЩ, принудена да изплати военната и икономическа подкрепа, получена по време на войната, и да предостави на САЩ права върху нейните природни ресурси, включително редкоземни метали — нещо, което Москва намира за напълно логично, допълни западната медия.
Практическият резултат, на който Кремъл се надява, е да спечели контрол върху украински територии — четирите региона, които вече е анексирал, както и онези части от Донецка и Луганска области, които все още не са окупирани. В допълнение към това Кремъл иска отстраняването на украинския президент Володимир Зеленски, което би представил пред руския народ като голяма победа.
Исканията са тактически подбрани : поста на Зеленски, признаване на руските териториални завоевания и пълно спиране на всякакви дискусии за членството на Украйна в НАТО.
Този сценарий обаче не означава нито пълен руски контрол над Украйна, нито значителна промяна в позицията на Русия в Европа.
Но истината е, че тази сделка не е предназначена да доведе до устойчив мир — и никога не е била.
Тръмп може да вярва в своята "втора американска революция", но неговите събеседници в Москва не споделят този възглед. Те са много по-убедени в неразрушимостта на "дълбоката държава", отколкото всеки конспиративен теоретик в САЩ. За тях Вашингтон винаги е бил и винаги ще бъде враждебен към Русия.
При липсата на каквато и да е реална идеология Кремъл е обединил гордост от бившата Руска империя — било то при царе или съветски комисари — и дълбоко чувство за несправедливост, насочено срещу коварния Запад, допълни Politico.
Както всяка идеология, и тази идва с ясен разказ за това "какво се е объркало и кой е виновен".
Неразделна част от този манталитет е дълбокото историческо чувство за враждебност, разбирано като колекция от векове на оплаквания, водещи до широко разпространеното убеждение, че Русия е обречена на постоянна борба със Запада, под една или друга форма, докато една от страните не постигне пълна победа. Кремъл е сигурен, че Западът винаги е преследвал пълното унищожение на Русия — започвайки още с кръстоносците, изпратени от папата да нахлуят в православна Русия през XIII век.
С други думи, истински мир със Запада е непостижим; възможни са само временни примирия.
А Русия, винаги представяна като "обсадена крепост", не може да има истински съюзници. Известната реплика, приписвана на цар Александър III в края на XIX век — че "Русия има само двама съюзници: въоръжените сили и флота" — е цитирана гордо и непрекъснато и резонира дълбоко с Путин.
Русия винаги се е определяла чрез отношенията си със Запада — а след края на Студената война, по-специално чрез отношенията си със САЩ.
И едно нещо остава непроменено: Русия винаги изисква уважение.
За да не забравяме, Путин започна своето президентство през 2000 г., търсейки точно това от тогавашния президент на САЩ Джордж Буш, предаде Politico.
Дълбоко в себе си той винаги е търсил признание от Вашингтон.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
