О т 1945 г. до началото на 90-те години на ХХ век световният ред се основаваше на враждебността между САЩ и Съветския съюз, пише анализаторът Джордж Фридман в "Геополитикъл фючърс", предава БГНЕС.
Това беше ред, изпълнен с конфликти, опасности и идеологически разногласия, каквито са всички подобни, но съществуваше поне система на организация, базирана около двете сили. След разпадането на Съветския съюз Русия, макар и непокътната, беше в състояние на безпорядък, до голяма степен защото беше загубила сателитните държави, които я изолираха от враговете ѝ в Европа - НАТО и Съединените щати. Войната в Украйна беше започната до голяма степен, за да се възстановят тези буферни държави. Но тя беше предприета и за да възкреси руската държава и да се реабилитира като глобална сила.
Войната беше загубена. Москва завзе само около 20% от украинската територия, като по този начин не успя да възстанови решаващ буфер. Войната отслаби руската икономика. И застраши режима, като предизвика размирици и опити за преврат, които Москва успешно потуши. Русия направи това, което умее най-добре: Тя се провали, но оцеля. Сега тя трябва да разработи стратегия за бъдещето, която да е нещо повече от оцеляване.
Тръмп се сближава с Путин и предава Украйна и Европа?
Разговорите на президента на САЩ Доналд Тръмп с руския му колега Володимир Путин и след това с украинския държавен глава Володимир Зеленски са част от съвсем нормален процес на преговори: Едната страна заплашва да напусне масата, другата проявява търпение и в крайна сметка и двете страни постигат малки споразумения. За да разберем геополитическото значение на всичко това, трябва да разгледаме позициите и стратегиите на Русия и Съединените щати в тези преговори, посочва Фридман.
Русия е в процес на предефиниране на отношенията си с останалия свят, като същевременно запазва държавата си, изгражда здрава икономика и упражнява външно влияние. От стратегическа гледна точка проблемът на Русия е, че тя е огромна страна, уязвима за потенциални противници. Нацията не би могла да възстанови позициите си без единство, а единството изисква мощен военен и икономически център. В историята правителството е било стабилно, но е разполагало с ограничени възможности, което го е принуждавало да прилага стратегии, за чието изпълнение не е разполагало с ресурси.
Неуспехът на Русия да завладее Украйна създаде икономическа и дори военна заплаха от страна на Европа. На изток Русия е изправена пред Китай, който е исторически неин враг, с когото тя е водила гранични войни дори когато и двете са били комунистически държави. Китай не гласува в подкрепа на Русия при нахлуването ѝ в Украйна на първата среща на ООН по въпроса. Китай се интересуваше много повече от отношенията със Съединените щати и Европа, отколкото от всичко, което Русия можеше да предложи. От стратегическа гледна точка Русия трябваше да спечели войната категорично, за да демонстрира своята мощ. Тя не успя и сега няма стратегически съюзник, който да има интерес да я подкрепи. С други думи, Русия няма стратегическа противотежест.
Президентът на САЩ ще разговаря с Путин и Си за ядреното разоръжаване
Дългосрочният противник на Русия са Съединените щати, които осуетиха руската стратегия в Украйна. САЩ нямат екзистенциална заплаха пред себе си. Европа е разделена. Китай има значителни икономически и вътрешни проблеми, а военните му сили в момента не са в състояние да предизвикат САЩ. Следователно Русия трябва да приеме настоящата си отслабена позиция.
САЩ имат история на сключване на немислими съюзи с бивши врагове. Голямата стратегия на САЩ се основава на опортюнизъм и гъвкавост, а страстите са запазени за вътрешните борби. Тръмп демонстрира системна непредсказуемост, което означава, че си е осигурил максимална гъвкавост при преговорите с Русия. Това, че САЩ по принцип не са застрашени на световната сцена, им дава възможности за избор в преговорите. Като заяви - по време на предизборната си кампания - че войната в Украйна е европейска, а не американска, Тръмп каза на Русия, че тя може да се договори със САЩ. За Вашингтон страхът беше, че Русия под съветско управление ще доминира в Европа и по този начин радикално ще промени баланса на силите в глобалната система. Ако преди 2022 г. все още имаше такова опасение, то провалът на Русия го опроверга.
Тръмп иска мир, но на каква цена? Украйна се страхува от отговорa
Без достатъчна армия, която да е в състояние да нанесе пълно военно поражение на Украйна, на Русия ѝ остава да се съсредоточи върху икономическото развитие. Това е много дълъг и потенциално опасен път, тъй като оставя Русия военно уязвима. Другият вариант е да се постигне споразумение със Съединените щати. Вашингтон няма морални угризения да пренебрегва идеологията и поведението, за да формира стойностни отношения. Ако бъде постигнато разбирателство, САЩ ще бъдат освободени от отговорността си за европейската сигурност, което ще елиминира и без това напразната надежда на Китай да създаде съюз със силен съюзник. Националният интерес управлява всичко, а националният интерес се определя от силата, подчертава Фридман.
Прекратяването на една война е по-лесно, ако едната страна е спечелила, а другата е загубила. Много по-сложно е, ако целта е да се създаде дългосрочен мир, а не краткотрайно прекъсване, при липса на решителен резултат. Това е въпросът сега. Русия, подобно на Германия след Втората световна война, трябва да поиска икономически растеж, в който САЩ вероятно ще участват.
Военните разходи на Русия са по-големи от тези на целия ЕС
Разбира се, Русия си е Русия, така че трябва да се проявява предпазливост, докато се възстановява.
Преговорите ще бъдат болезнени и изпълнени с обиди, сривове и заплахи. И над всичко това виси заплахата от ядрени оръжия, които според Фридман нямат отношение - взаимното гарантирано унищожение означава, че който и да нападне, ще бъде мъртъв в рамките на час. Но с времето преговорите ще дадат плод, за който дипломатите ще си припишат заслуги, въпреки че именно силата е решила резултата, заключава Фридман.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
