М асирани проверки на вноса на плодове и зеленчуци започнаха по българските граници. Акцията е организирана от Министерството на земеделието и храните, а в нея участват инспектори от Българската агенция по безопасност на храните, Агенция „Митници“ и НАП.
Засилен контрол има по границите с Турция и Северна Македония, а допълнителни екипи са разположени и по направленията от Гърция и Румъния. Проверяват се произходът и качеството на продукцията, съответствието между товара и документите, както и фактурите на българските вносители.
Акцията започва след седмици на напрежение в сектора и сигнали от производители, че местната продукция остава непродадена, докато на пазара влиза евтина чужда стока.
Затягат контрола по границите за вносните плодове и зеленчуци
От протестите до границата
Началото беше поставено от зеленчукопроизводители в Хасковско, които излязоха на протест заради ниските изкупни цени.
Производителите се оплакаха, че краставици, пипер, дини и друга продукция се продават под себестойността, а част от реколтата остава по нивите. В района на Любимец земеделци посочиха, че дините се изкупуват за около 8 евроцента на килограм, но дори на тази цена купувачи почти няма.
Преди дни Vesti разказа историята на семейство производители от района на Свиленград, което отглежда дини от поколения, но вече обмисля дали да продължи. Вложените средства, щетите от градушка и пожар и ниските изкупни цени поставят под въпрос бъдещето не само на едно стопанство, а на цялото местно производство.
Дините се превърнаха в най-видимия символ на кризата, но проблемът не се ограничава до тях. Сигнали има и от производители на корнишони, пипер, домати и други плодове и зеленчуци.
Какво търсят проверяващите
Целта на акцията е да установи дали продукцията влиза в страната с редовни документи, дали обявеният произход е верен и дали декларираните стойности отговарят на реалните сделки.
Започват масови проверки на вноса на плодове и зеленчуци
Проверките трябва да обхванат както самия товар, така и:
- качеството и безопасността на продукцията;
- произхода на плодовете и зеленчуците;
- фактурите и декларираните стойности;
- съответствието между превозваните количества и документите;
- данните за вносителя и получателя.
При продукцията от държави извън ЕС основна роля имат митническите и фитосанитарните проверки. При стоки, които идват през Гърция и Румъния, контролът е различен, тъй като те се движат в рамките на европейския пазар и там по-съществена е ролята на НАП при проверката на фактурите и последващите продажби.
„Мярката е закъсняла“
Председателят на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков определи пред NOVA проверките като необходими, но закъснели.
По думите му подобен контрол отдавна е трябвало да бъде нормална и постоянна практика за България като външна граница на Европейския съюз, а не реакция след протести и непродадена реколта.
Цеков настоява проверките да не бъдат само по основните гранични пунктове. Според него част от продукцията се превозва с бусове и по-малки товарни автомобили под 3,5 тона, които могат да останат извън засиления контрол. Затова проверките трябва да се извършват и във вътрешността на страната.
От фермата до количката: Защо зеленчуците поскъпват тройно до крайния потребител?
Подобни съмнения изрази и Светлана Орманова от Камарата на производителите на плодове и зеленчуци. Тя постави въпроса какво се случва след проверката на границата и дали се проследяват фактурите, складовете и движението на стоката по цялата верига. По думите ѝ контролът трябва да обхваща както качеството, така и фактурираните стойности.
Може ли да вярваме на табелата „българско“
Граничната проверка може да покаже с какви документи е влязла продукцията, но не гарантира автоматично как ще бъде представена по-късно в склада, на борсата или в магазина.
За да бъде доказан българският произход, трябва да може да се проследи връзката между производителя, обработваните площи, възможния добив, фактурите, количествата и конкретната стока на щанда.
Именно затова браншът настоява проверките да не приключват с преминаването на камиона през границата. Необходимо е да се следи движението на продукцията до складовете, тържищата и търговските обекти.
Производители твърдят, че след предварителното обявяване на акцията част от вносната продукция внезапно е изчезнала от щандовете на големи магазини. Това твърдение засега не е потвърдено с официални данни и не доказва, че стока е била укрита.
Земеделският министър: Ще бъдем безкомпромисни към нелоялни търговски практики
То обаче поставя въпроса доколко ефективна е предварително обявена проверка и дали некоректни търговци не са получили време временно да променят доставките или наличностите си.
Проблемът не е само във вноса
Дори проверките да установят нарушения, те няма да решат всички проблеми на българските производители.
Цветан Цеков посочва и сериозната разлика между изкупната и крайната цена. По негови данни търговските надценки при плодовете и зеленчуците в България достигат между 100 и 150%, докато средните нива в Европа са между 20 и 25%.
Това означава, че евтината цена за производителя невинаги стига до потребителя. Между полето и магазина стоят посредници, транспорт, складове, брак и търговски надценки, а земеделците често остават с най-малката част от крайната цена.
Икономистът проф. Косьо Стойчев също определя мярката като реактивна. Според него контролът е можел да бъде планиран по-рано, а ограничаването на вноса в момент на повишено търсене крие и риск от допълнително поскъпване на плодовете и зеленчуците.
Българските дини: Защо трудът на три поколения е на прага да бъде захвърлен
Акция или постоянен контрол
Масовите проверки могат да дадат важна моментна картина – колко пратки са проверени, какви нарушения са открити и дали има проблеми с произхода, качеството или документите.
Но представителите на сектора настояват контролът да не приключи след няколко дни или след края на активния сезон.
Истинският резултат ще зависи от това дали проверките ще станат постоянни, внезапни и насочени към цялата верига – от границата и малките бусове до складовете, фактурите и етикета в магазина.
Иначе акцията може да отчете, че проверените товари са изрядни, без да даде отговор на основния въпрос на производителите: защо българската продукция остава по нивите, докато вносът продължава да намира път до пазара.
