В ъвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г.
Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи. Това е само един от изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта, одобрен на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Променят втората пенсия, натрупани са 16 млрд. евро
Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.
За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът – балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд, пише Pariteni.bg
Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.
НСТС обсъжда промените в Кодекса за социално осигуряване
Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.
Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.
Как да получаваме по-висока втора и трета пенсия
Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества – плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.
Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.
Кабинетът редактира пенсионните промени
Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.
Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.
Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.
Жълт код за студено време: Температурите падат до -11°">
