Б ългарският лев си отиде мирно и тихо в първата минута на неделния ден, само няколко месеца преди той да навърши 146 години. През целия януари левът все още можеше да се ползва наравно с еврото за плащания в брой, но престава да бъде законно платежно средство от 1 февруари, точно месец след като България въведе еврото като официална валута на 1 януари 2026 година.
Вместо да оплаква края му, този ретроспективен обзор се връща към дългата и наситена със събития история на лева в деня, в който той отстъпва място на своя наследник - еврото.
- Създаден със закон
Левът е „роден“ на 4 юни (нов стил 16 юни) 1880 г. - датата на която княз Александър I обнародва Закона за правото на рязане на монети в Княжество България. Това става само две години след възстановяването на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г., сложила край на близо петвековното османско владичество.
Законът установява лева, който се подразделя на 100 стотинки, като „монетната единица в България“. Наименованието на валутата, предложено от министър-председателя Петко Каравелов, предизвиква оживени дебати в Народното събрание. Поддръжниците му настояват, че думата – сега остаряла и диалектна форма за „лъв“, който е националния символ – отразява българската идентичност. Противниците, сред които твърдият проевропеец и бъдещ премиер Стефан Стамболов, предпочитат по-универсални названия като „франк“ и „сантим“ по западноевропейски образец. В крайна сметка надделява националното название, следващо примери като румънската лея, чието име носи същото значение. Името на дробната монета „стотинка“ (т.е. „стотна част“) е калкирана от френското „centime“.
Левът е създаден по образец на френския франк, тогава една от най-стабилните европейски валути. Българската пара възприема структурата, номиналите и златното съдържание на франка, а курсът е фиксиран едно към едно към френската валута. Макар България никога да не се присъединява официално към Латинския паричен съюз (ЛПС), тази система – често смятана за предшественик на днешната еврозона – оформя първоначалната ѝ парична политика.
От „лъвъ“ до еврото: 145 години от създаването на българския лев
- Символи и значение
Националната символика играе ключова роля в художествения проект на лева. Девизът „Съединението прави силата“, вероятно заимстван от Белгия, е добавен на лицевата страна като отражение на стремежа за довършване на националното освобождение и обединение на всички територии, населени с българи в единна национална държава. Той присъства на повечето български монети до Втората световна война, с промяна само през 1937 г. („В единението е силата“).
Предложените флорални мотиви на обратната страна на монетите също са променени при гласуването на закона, за да представят и трите историческите области Мизия, Тракия и Македония – символ на националното единство на територии, останали под османска власт. Тези елементи остават характерни за българските дребни монети до 1990 година.
Според закона от 1880 г. правото на сечене на монети принадлежи изключително на държавата, а Българската народна банка (БНБ) е натоварена със задачата да ги пуска в обращение. До към средата на 80-те години на 19 век левът напълно измества чуждестранните валути, използвани дотогава в България, и се утвърждава като единственото законно платежно средство.
- Монети
Първоначално българското монетосечене следва правилата на ЛВС - златни, сребърни и бронзови монети при двоен или биметален (златен и сребърен) еталон. На практика предимство се дава на бронзовите и сребърните, за да се преодолее недостигът на дребни купюри, затрудняващ всекидневната търговия, докато пускането на златните е отложено за по-късно с цел да се избегне инфлация.
Първите съвременни български монети - 2, 5 и 10 стотинки - са отсечени от бронз през 1881 г. от английската фирма „Ралф Хийтън и синове“ в Бирмингам. Сребърните левови монети (1 и 2 лева) следват през 1882 г., произведени от Санктпетербургския монетен двор, заедно с други сребърни и медни емисии. До 2025 г. са пуснати в обращение всичко 456 типа монети (включително разновидности) с номинал от 1 стотинка до 20 000 лева. Те са изработени от най-различни метали и сплави: злато, сребро, платина, бронз, медно-никелови сплави, мед, мед-никел-цинк, цинк, алуминий-цинк-мед, мед-алуминий, алуминий и дори желязо. Тиражите варират от 800 броя за две златни колекционерски монети до над 160 милиона за разменна монета от 1 лев.
До 1951 г. българските монети се произвеждат в чужбина - в Англия, Русия, Франция, Германия, Австро-Унгария, Унгария, Белгия, Чехословакия и Югославия. Българският монетен двор е създаден през 1952 г. и пуска първите си монети в края на същата година със съветска технология. Оттогава всички емисии български разменни монети се изработват в него, както и всички възпоменателни емисии (от 1965 г.). Днес монетният двор в София е сред 12-те най-добри в света.
Сбогом, левче! България се разделя с националната си валута – какво следва от утре?
- Възпоменателни и разменни емисии
Първите две златни възпоменателни монети са пуснати през 1912 г. по повод провъзгласяването на независимостта през 1908 г. Заедно със серията от три златни монети от 1894 г., това са единствените златни емисии при монархията. През 2001 г. БНБ реализира официални пренасичания на комплекта от 1912 г., направени през 1967-1968 г. При републиката между 1965 и 2025 г. са произведени 52 златни монети.
Сребърните възпоменателни емисии са 143 за 60 години, а още 109 са отсечени от мед или медно-никелова сплав. Двадесет и пет от сребърните са с частично позлатяване.
Разменните монети се изработват от злато, сребро, бронз, мед-никел, мед, мед-никел-цинк, цинк, алуминий-цинк-мед, мед-алуминий, алуминий и желязо. Те най-често изобразяват държавния герб, портрет на царстващия монарх или флорални мотиви.
Възпоменателните монети отбелязват ключови моменти от българската история, включително 1300-годишнината от основаването на българската държава през 681 г. - с една златна, пет сребърни и 17 медно-никелови емисии от 1981 г. Почит е отдадена и на борци за свобода, политически и духовни водачи, просветители, писатели, поети, художници, композитори, певци и актьори, както и на държавни, образователни, културни и религиозни институции. Стогодишнината на БТА е отбелязана с монета от 1000 лева през 1998 година. Специални поредици са посветени на българските православни манастири и средновековни владетели.
Спортът също е широко представен - най-вече със зимните и летните олимпийски игри и световните първенства по футбол. Сред тях се откроява номерираната серия от десет златни монети по 5 лева с различни олимпийски спортове и Пиер дьо Кубертен, емитирана за игрите в Атина през 2002 година.
- Първокласно изкуство
Докато повечето автори на редовните монети остават неизвестни, близо 70 художници участват в създаването на възпоменателни емисии, сред които Иван Лазаров, Александър Поплилов, Иван Мандов, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Любомир Прахов, Георги Чапкънов, Стефан Ненов и Петър Стойков. Техните произведения превръщат монетите в миниатюрни платна на българската история и култура.
Парите са свобода, а свободата е живот!
- Европейската връзка
Европейският съюз присъства осезаемо в българската нумизматика. През 1993 г. комплект от три юбилейни монети (сребърна, златна и платинена - първата и единствена българска монета от този метал) отбелязва Споразумението за асоцииране с ЕС и за първи път включва „ECU“ (ЕКЮ - европейска валутна единица) и 12-те златни звезди от европейското знаме. По-късно монетни емисии се пускат във връзка с подписването на Договора за присъединяване през 2005 г. и влизането на България в ЕС през 2007 г., включително сребърна монета от 1,95583 лева - точно отражение на фиксирания курс към еврото. Европейските звезди се появяват на всички стотинки от 1992 г. насетне, а българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. е посрещнато с възпоменателни монети от 10 и 20 лева.
- Евро монети с „левов“ дизайн
Три дизайна, които бяха част от последните левови и стотинкови разменни монети в обращение преди преминаването към еврото, се „преселиха“ върху националната страна на българските евромонети, свързвайки старата и новата валута. Мадарският конник, скален релеф от 8-ми век и обект на световното наследство на ЮНЕСКО, се появява за първи път върху желязна монета от 5 лева през 1930 г., а сега е върху монетите от 1 до 50 евроцента. Изображението, дело на Любомир Прахов, Петър Стойков и Владимир Йосифов, е използвано първоначално на разменните монети от 1992 до 2002 година.
Небесният покровител на България Св. Иван Рилски (876-946) се появява за първи път на сребърнa монета през 1996 г., а днес е изобразен на националната страна на монетата от 1 евро. Този образ на светеца е изработен от Петър Стойков за разменна монета от 1 лев, емисия 2002 година. Той възпроизвежда версията от банкнота със същия номинал. Когато тя е пусната в обращение през 1999 г., това изображение среща силна съпротива от Светия Синод, който твърди, че поставянето на аскет, безсребреник и нестяжател върху паричен знак е светотатство.
Така и Св. Паисий Хиландарски (1722-1773), „бащата на българската история“, е за първи път на възпоменателна монета от 1 лев през 1972 г., а сега украсява монетата от 2 евро. Тя повтаря дизайна на Ваня Димитрова за разменната монета от 2 лева, емисия 2015 година.
И в двата случая художниците са се позовали на исторически икони и въображаема реконструкция, тъй като не са запазени портретни изображения на светците.
Още една особеност на местните монети подчертава прехода от лева към еврото: надписът „Боже, пази България“, който се появява по ръба (гурта) на българските златни и сребърни монети (1882-1916), а по-късно и на монети от неблагороден метал (1930-1940), като буквален превод на съответните изрази, използвани на френските, белгийските и италианските емисии в съответствие с практиката на ЛПС. „Българската“ монета от 2 евро сега възстановява тази практика, включително и с местната особеност – вдлъбнати, а не изпъкнали букви.
Най-новата добавка в семейството на еврото ни връща към създаването на лева и дебата, който то предизвика тогава: думата „стотинки“ на кирилица на лицевата страна е обратен превод на „цента“ на обратната страна, което ни пренася назад във времето в пленарната зала на Народното събрание през 1880 година.
Парите са свобода, а свободата е живот!
- Странности
Някои български монети са отсечени в необичайни номинали, като 2½ и 3 стотинки, 125 лева (златна монета по повод 125-годишнината на БНБ) и 1,95583 лева (във връзка с асоциирането с ЕС). Девет възпоменателни емисии са ръчно оцветени, а пет възпроизвеждат други исторически монети в миниатюра. Два съвместни проекта от времето на социализма, със СССР и Унгария, довеждат до създаването на двойки монети (1 лев/1 рубла и 1 лев/100 форинта) по повод на „вечната дружба“ и общото историческо наследство. Само две монети пиефорт - двойно по-тежки и по-дебели в сравнение със стандартните им еквиваленти - са отсечени от сребро (през 1979 и 2004 г.), а две сребърни възпоменателни монети от 10 лева (за председателството на ЕС през 2018 г. и за 60-годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста през 2003 г.) не са разпространявани официално от търговските банки.
- Рядкости
Някои български монети са особено ценени от колекционерите. Златната монета от 100 лева от 1894 г., гравирана от Антон Шарф в Кремниц (тогава Австро-Унгария, днес Словакия), е най-скъпата, като на търг достига цена от 84 000 евро. От отсечените 2500 монети са останали най-много 1000. Сребърната монета от 2 лева от 1916 г., почти изцяло претопена за заплащане на репарации след Първата световна война, е също изключително рядка, като са известни само около 15 броя. Една от тях е продадена на търг за 36 000 долара. Други много търсени монети са пробите за Летните олимпийски игри през 1984 г. (самите монети така и не са пуснати в обращение заради бойкота на игрите от социалистическия лагер), желязната 10-левова монета от 1941 г. (50 000 лева на търг) и 2-стотинковата монета от 1981 г., на която погрешно е изписано „Народна република България“ вместо „Хиляда и триста години България“ (продава се за около 20 000 лева). Сред редките монети от 21-ви век са златният български лев от 2002 г. (тираж: 2000 броя) и златните 100 лева „Свети Георги“ от 2007 г. (1500 броя).
142 години от създаването на българския лев
- Банкноти
Първите български банкноти се появяват на 1/13 септември 1885 г. съгласно закон, който предоставя на БНБ изключителната привилегия да ги издава. Тази емисия, с номинал 20 и 50 лева, е отпечатана в Службата за изготвяне на държавни книжа в Санкт Петербург и се отличава с изящен дизайн и защита срещу фалшифициране, дело на Георги Яковлев Кирков, който по-рано е изготвил официалната ръкописна белова на първата българска конституция, като и дизайна на първите български пощенски марки.
България е една от много малкото държави в света, съхранили най-първата си банкнота. Светлокафявият уникат с размери 150 на 97 мм има сериен номер 000001, носи дата 1 август 1885 г. и подписите на управителя на БНБ Иван Ев. Гешов и касиера Йордан Д. Тропчиев. Понастоящем е изложен в Регионалния исторически музей в Габрово.
Първият собственик на банкнотата, търговецът Васил Тюлмяков, я е намерил в Румъния през 1897 г., а синът му я е продал на музея през 1961 г. в състоянието, в което се намира - с добро качесто, непрегъвана, но с липсващ десен горен ъгъл.
Най-голямата серия български банкноти, известна като „Орлов“ по името на руския автор на проекта Иван Орлов, е била в обращение от 1904 до 1924 г. с 14 различни вида банкноти. Това са и първите книжни пари в България с вертикално разположено печатно поле.
Въпреки, че имат златно, а по-късно и сребърно покритие и се обменят свободно за съответното количество монети, в края на 19 век банкнотите остават непопулярни, защото хората предпочитат сигурността на благородните метали. Книжните пари започват да се използват широко едва през 1903-1907 година.
От 1885 до 2020 г. БНБ е въвела в обращение 135 вида банкноти с купюри от 1 до 50 000 лева. До 1998 г. повечето от тях се печатат в чужбина: Санкт Петербург, Москва, Лондон, Берлин, Лайпциг, Мюнхен и Ню Йорк. Първата банкнота, произведена в България, излиза от Държавната печатница в София през 1924 г. Печатницата на БНБ, създадена през август 1994 г. и функционираща от 1996 г., произвежда всички български банкноти в периода 1999-2013 година. Последната серия банкноти от периода преди въвеждането на еврото (2018-2020 г.) е дело на „Обертюр Фидюсиер“ АД, София, съвместно предприятие на „Франсоа-Шарл Обертюр Интернешънъл“ АД и Печатницата на БНБ.
През 2005 г. в печатницата на БНБ е произведена първата българска възпоменателна банкнота от 20 лева, посветена на 120-годишнината от въвеждането на книжните пари в България. Заради съдържащия се в нея иновативен защитен елемент VARIFEYE®, тази банкнота е отличена като една от най-оригиналните в света.
- Изкуство и признание
В българските банкноти, подобно на монетите, са представени най-изявените национални художници, сред които Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Христо Лозев, Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Васил Захариев, Антоний Иванов и Кирил Гогов. Дизайнът се състои от пейзажи, исторически забележителности и сцени от селското стопанство и промишлеността: овчари пасящи овцете си, жънещи жътвари, орящи орачи, берачи на тютюн, рози и грозде, строящи строители, и копаещи миньори. Включват се и образи на царстващи особи и изтъкнати българи. Малък брой банкноти показват обикновени хора, като Евдокия Ковачева в народна носия на банкнотата от 500 лева от 1941 г. и две млади гроздоберачки: Софка Кочева на банкнотата от 100 лева от 1951 г. и най-известната от всички тях, Кина Гърбова на банкнотата от 2 лева от 1962 година.
Българските банкноти получават световно признание: през 2008 г. Международната финансова банка (IFB) със седалище в Берн класира лева като третата най-красива валута в света сред повече от 50 конкуренти, само след украинската гривна и австралийския долар и пред американския долар. През 2019 г. банкнотата от 100 лева от 2018 г. е избрана за регионална банкнота на годината на конференцията „Висока сигурност при печатните технологии EMEA (Европа, Близкия Изток и Африка)“ в Малта за нейните „блестящи, красиви и динамични защитни елементи“.
Какво ще се случи с левовете и стотинките след приемане на еврото
- За 70 години - четири парични реформи
След обявяването на Балканската война, БНБ престава да плаща злато срещу банкнотите си през октомври 1912 година. Съгласно изричен закон от януари 1919 г., централната банка преустановява обмяната на книжни пари за злато и сребро „до ново нареждане“. Такова нареждане така и не идва, и емитираните банкноти стават фидуциарни.
През 1919 г. българският лев е загубил почти 97 процента от стойността си в злато от 1912 година. Все пак, за разлика от други победени страни в Първата световна война като Германия, Австрия и Унгария, в България не се развива следвоенна хиперинфлация.
Първата парична реформа в България е проведена през ноември 1928 г., гарантирана със стабилизационен заем от Обществото на народите, с цел да се ограничи инфлацията, причинена от Балканската и Междусъюзническата война и Първата световна война.
След Втората световна война, през март 1947 г., следва нова реформа на лева. Старите банкноти над 100 лева са извадени от обращение и са заменени в съотношение 1:1 с нови банкноти от 1945 г., но паричните наличности над 15 000 лева са обложени с високи данъци. Парите в обращение намаляват до една трета, а левът се девалвира и се въвежда купонна система за основни стоки. Златното съдържание на лева, мащабът на цените и обменният курс (284,72 лева за долар) остават непроменени.
През май 1952 г., при поредната деноминация 100 стари лева се заменят за 4 нови, макар че на физическите лица се дават много по-неизгодни обменни курсове в зависимост от притежаваните от тях суми, което води до изземването на 857 милиона нови лева от домакинствата и частните предприятия. В съответствие със съветската рубла, златното съдържание на лева е фиксирано на 0,130687 г. Официалният обменен курс става 1,70 лева за рубла и 6,80 лева за долар.
Последната парична реформа от времето на социализма се провежда през януари 1962 г., като старите левове се заменят с нови в съотношение 10 към 1. Цените, заплатите, пенсиите и спестяванията се коригират пропорционално. Златното съдържание и обменните курсове се ревизират съответно на 0,759548 г., 1,30 лева за рубла и 1,17 лева за щатски долар.
След икономическата криза и хиперинфлацията от 234 процента през 1996 г., когато цените се повишават 21 пъти, а левът се обезценява 20-кратно спрямо твърдите валути през март 1997 г. в сравнение с предходната година, БНБ спешно емитира банкноти с висока номинална стойност, включително най-голямата банкнота - от 50 000 лева през май 1997 година. За възстановяне на стабилността през юли 1997 г. е въведен валутен борд, при който левът е фиксиран към германската марка в съотношение 1000 към 1. При деноминацията на лева през юли 1999 г. се премахват три нули от местната валута, като фиксингът се определя на 1 лев за 1 марка. В началото на 1999 г., когато еврото заменя германската валута, фиксираният обменен курс е установен на 1,95583 лева за 1 евро.
- Вместо епитафия
Залезът на лева може би ще натъжи някои българи. В отчян опит да го спасят или поне да отложат края му, партии, групи за натиск и политици, съпротивляващи се срещу еврото, организират протести, внасят законопроекти, провеждат кампании за референдуми, водят дела в Съда на Европейския съюз и подават петиции в Европейския парламент.
Въпреки отнемането на платежната й сила, българската валута ще продълги да живее в езика под формата на устойчиви изрази и словосъчетания, както и като носталгия и мърморене под нос при сравняване на цените. Някои монети и банкноти ще се търсят от колекционерите или ще станат музейни експонати, а други може да се запазят като семейни реликви, забравени между страниците на книги или скрити в чекмеджета.
Дори и след изтеглянето му от обръщение, наследството на лева ще пребъде. През октомври 2026 г. колекционерите отново ще се наредят на опашка пред БНБ - този път за златното българско евро със Св. Иван Рилски, което ще пренесе спомена за лева в новото време.
