Д али наистина са взети всички елементи под внимание, да не се окаже, че отново се допуска нещо, което не е добре изчислено – това запита социалният министър в оставка Борислав Гуцанов относно предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с въвеждането на мултифондове в допълнителното пенсионно осигуряване. Въпросът се обсъжда на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Предложеният законопроект е внесен от Министерството на финансите. В началото на заседанието аргументите бяха представени от заместник-финансовия министър Кирил Ананиев.
Как да получаваме по-висока втора и трета пенсия
Заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев представи законопроекта, като отбеляза, че основната цел е въвеждането на мултифондовия модел на допълнителното пенсионно осигуряване.
"Очаква се приемането на този модел да доведе до по-висока доходност", добави той.
"Независимо от различния начин, по който се определят размерите на пенсиите от държавното обществено осигуряване и от универсалните пенсионни фондове, смятаме за странно и неприемливо две пенсии да са по-малки от една", коментира Гуцанов.
По думите му, това е факт, пред който са поставени голяма част от лицата, които се пенсионират. Той каза, че е обсъдил въпроса със заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев.
Гуцанов изтъкна, че темата за пенсионна реформа е чувствителна и трябва да се подхожда внимателно. "От друга страна, разбирам напълно, че Министерството на финансите се стреми да направи така, че да бъде усъвършенствана системата и по някакъв начин да има по-голяма доходност", добави Гуцанов.
Три вида пенсионни продукти реши НСТС
"Предложената промяна относно размера на таксите и удръжките не е достатъчно аргументирана", смята също министърът в оставка. "Искаме да сме сигурни, че всичко се прави в полза на хората", настоя Гуцанов.
Министърът в оставка цитира данни на Комисията за финансов надзор (КНФ), според които общата стойност на нетните активи в универсалните пенсионни фондове е малко над 26 млрд. лв. Броят на осигурените лица в тях е 4 128 949, а средният размер на месечната жизнена пенсия от тези фондове е 236,12 лв., информира Гуцанов.
Законопроектът предвижда осигурените във втория и третия стълб да могат да избират колко рисково да се управляват спестяванията им в частните фондове с цел постигане на по-висока доходност.
Пенсионно-осигурителните дружества ще създадат подфондове с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Парите в динамичния ще се инвестират най-рисково – относителният дял на инвестициите в инструменти с променлив доход ще бъде до 90%. Това, обаче, означава и потенциал за най-висока доходност, като този фонд е идеален за хората под 50 г., тъй като при тях ще има достатъчно време да се неутрализират евентуални колебания на пазара.
Три вида пенсии ще изплащат универсалните пенсионни фондове
В балансирания фонд до 55% от парите ще се инвестират по-рисково, като той е подходящ за хората, навършили 50 г., на които им остават повече от 3 г. до пенсионна възраст.
В консервативния фонд само до 25% от средствата ще се инвестират рисково, като в него задължително ще се прехвърлят хората, на които им остават по-малко от 3 г. до възраст за пенсиониране.
Сега дружествата събират 3,75% удръжка от всяка внесена осигуровка, а законопроектът предвижда тази такса да се намали на 3,59 на сто от 2027 г. и да продължи да намалява, докато достигне 2,10 на сто от 2036 г.
Кабинетът редактира пенсионните промени
Другата такса е до 0,75 на сто годишно инвестиционна такса. Тя се разделя на две – процент от управляваните активи и от постигнатия инвестиционен резултат. Първият компонент ще е върху стойността на нетните активи и също ще намалява плавно в рамките на 10 г., докато процентът върху постигнатата доходност обратно – ще се увеличава. Така, през 2027 г., таксата за балансиран подфонд в универсален фонд ще е до 0,65 на сто годишно от нетните активи и до 1 на сто годишно от дохода, реализиран от инвестирането на средствата. През 2036 г. ще е до 0,38 на сто годишно от нетните активи и до 3,25 на сто годишно от дохода, реализиран от инвестирането на средствата.
При динамичните подфондове таксата върху доходността ще е по-висока, а в консервативните няма да я има.
