В ъвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи. Това е само един от изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта, одобрен днес на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.
НСТС обсъжда промените в Кодекса за социално осигуряване
За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът - балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд.
Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.
Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.
Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.
Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества - плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.
Как да получаваме по-висока втора и трета пенсия
Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.
Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.
Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.
Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.
КНСБ подкрепя въвеждането на мултифондовете в пенсионния модел на страната, от КТ "Подкрепа" смятат, че сега не е моментът за тях. Тези позиции изразиха ръководствата на двата най-големи синдиката в България по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Общо активите на пенсионните фондове във втория и третия стълб към края на 2025 г. надхвърлят 31,2 млрд. лева (близо 16 млрд. евро), по предварителни данни на пенсионноосигурителните дружества, информират от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Само за последните три години - 2023, 2024 и 2025 г., натрупаната инвестиционна доходност по всички пенсионни фондове е над 5,5 млрд. лева (над 2,8 млрд. евро).
През 2025 г. универсалните пенсионни фондове реализират средна годишна доходност от 6,26 процента спрямо 5,22 процента през 2024 г. и 8,15 процента през 2023 г.
Доброволните пенсионни фондове постигат още по-висока доходност - 8,07 процента средно за 2025 г., при 6,41 процента през 2024 г. и 7,87 процента през 2023 г.
Данните показват, че пенсионните фондове продължават да създават реална дългосрочна стойност за осигурените лица, въпреки динамичната икономическа и пазарна среда, отбелязват от БАДДПО.
