Ф изическото насилие може да нанесе сериозни щети върху човека, но думите също могат да нараняват не по-жестоко.
Изострената реторика от двете страни на конфликта между Израел и Газа е пример за това. Обиди и остри думи се изказват с цел да омаловажат цели групи от хора.
Тези, които наблюдават настоящия конфликт в Израел и Газа, със сигурност са чували гражданите да се определят едни други като „животни“ и „зверове“. Подобни думи, изречени от политически лидери и телевизионни водещи, на пръв поглед изглеждат като нещо, търсещо силен ефект. Редица изследвания показват, че има причини, поради които всички ние трябва да сме свръхбдителни относно думите, които използваме, пише BBC.
Прокуратурата ще е безкомпромисна срещу призиви за радикални действия
„Мразените, презираните и изпитващи недоверие групи често се описват по дехуманизиращ начин – както очевидно чрез животински метафори, така и по-фино“, казва Ник Хаслам, професор по психология в университета в Мелбърн в Австралия.
„Има изненадващо малко доказателства, че дехуманизиращият език причинява насилствено поведение, но много доказателства сочат, че го придружава. Хората, които дехуманизират другите, със сигурност са по-склонни да се отнасят зле с тях и физически“, обяснява експертът.
Флорънс Енок, старши научен сътрудник в екипа за онлайн безопасност на Института Алън Тюринг, и Хариет Овър, от Университета на Йорк във Великобритания, провеждат експеримент. Те си поставят за цел да установят, как използването на анималистични обиди влияе на човека. Психолозите са създали набор от хипотетични политически групи и са ги описали по различни начини на участниците в изследването. Някои описания са включвали думи като "змии" или "хлебарки", докато други са включвали отрицателни човешки дескриптори.
“Участниците посочиха, че са по-склонни да навредят на хипотетичните политически групи, описани с животински термини“, казва Енок.
The harm caused by dehumanising language https://t.co/pFh0P0HEdt via @BBC_Future
— Louis B. Shalako (@louisbshalako) October 31, 2023
След Втората световна война редица психолози са се опитали да проучат, как населението може да бъде въведено във война и геноцид. Мемоарите, написани от химика Примо Леви за престоя му в Аушвиц, са точно такъв пример. Адриен де Рютер, професор по философия в Университета за хуманистични изследвания в Утрехт, Холандия, разглежда и изследва бележките на Леви. Вместо да бъдат буквално смятани за животни или чудовища от техните пазачи, те са били разглеждани като хора, които нямат право да живеят достойно, като всяко човешко същество. Това установява Рютер за дехуманизацията, с която Примо Леви се е сблъскал в нацистките лагери на смъртта
Психолозите използват терминът „ефектът на външната/вътрешната група“, за да опишат пространството, в което се появява дехуманизиращият език.
Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България
Проучване от 2013 г., проведено от психолози от университета в Кент в Обединеното кралство, е установило, че колкото повече християни свързват дехуманизирани думи във връзка с мюсюлманите, толкова по-висока е тяхната готовност да подкрепят изтезанията на мюсюлмански военнопленници. Интересното е, че когато изследователите са предоставили на християните текст за мюсюлманската култура, който съдържа думи, които описват уникални човешки качества като „страст“ и „амбиция“, те са били по-малко склонни да подкрепят изтезанията на мюсюлмански военнопленници.
Колкото по-често чувате една група да се описва по дехуманизиран начин, толкова по-вероятно е вие самите да ги дехуманизирате. Това води до реципрочен, порочен кръг, пише BBC.
Анализът на Де Руйтер на мемоарите на Примо Леви показа как група хора могат да бъдат едновременно дехуманизирани и хуманизирани. „Учените отбелязват, че масови жестокости, като кланета и геноцид, могат да се случат само след като жертвите първо са били дехуманизирани“, казва експертът.
“The dehumanising language is shocking coming from the descendants of those who themselves were victims of the Holocaust “ https://t.co/00Y0KitfIB
— Shahin Nazer (@Shahin91) October 31, 2023
Според Руйтер дехуманизацията трябва да се разбира „фундаментално морално, погрешно признание“.
Ема Брайънт, доцент по политическа комуникация в университета Монаш в Мелбърн, Австралия, изследва реториката, използвана в конфликта между Израел и Газа. “Цивилните са дехуманизирани и убивани както от “Хамас”, така и от Израел. Проблемът са твърденията, че цивилните всъщност не са цивилни. “Хамас” твърди, че заселниците в окупираните територии всъщност не са цивилни. В пропагандата създаването на лагери „ние“ и „те“ базирани на основните ценности предшестват дехуманизиращата реторика”, каза тя.
Изучаването на ефекта от дехуманизирането на езика има въздействие върху всички. Проучване, проведено в САЩ през 2023 г. е установило, че онези, които проявяват расови предразсъдъци към латиноамериканците, могат да бъдат насърчени да подкрепят центрове за задържане на имигранти с печалба, ако се използва дехуманизиращ език.
Агресия в интернет: Транссексуалната „Мис Нидерландия“ - жертва на езика на омразата
Проучвания са разкрили, че фокусирането върху сексуалните черти или функции на жените води до обезличаването им, и че сравняването на жените с животински хищници може да направи някой по-склонен да се съгласи с враждебните сексистки нагласи, отколкото ако са описани чрез животински метафори.
Насърчаването на положителни контактни и преживявания между различни групи хора е едно от решенията да бъде спряна дехуманизацията, обясняват експерти.
'To my mind there is only one way to describe those marches: they are hate marches'@SuellaBraverman labels the huge pro-Palestinian rallies which have taken place in London as 'hate marches' pic.twitter.com/08QfGmZ8L5
— ITV News Politics (@ITVNewsPolitics) October 30, 2023
