Порасналите деца от днешната ера на дехуманизация ще са адаптивни с изградена система за оцеляване и приспособяване към високотехнологичните изисквания на обществото.
Те ще бъдат индивидуалисти, прагматични хора и ще се ориентират към професии, които ще им носят повече пари и много добре ще се оправят с техниката.
Ще им липсва обаче човешката близост,
интимността и топлотата на отношенията, коментира за БТА психологът Красимира Костадинова от Националния център по опазване на общественото здраве.
"Бабо, дай огънче", "прочети ми за Пипи дългото чорапче" и "направи ми кораб от орехова черупка или дървено конче" вече все по-малко ще присъстват в света на децата ни.
Ще потърси ли компания с Карлсон детето, което има нужда да оживи фантазиите си, ще се срещне ли с Томи и Аника, за да сподели сутрешните курабийки? Малко вероятно.
Защото според съвременните родители и общество Пипи ще заведе децата най-вероятно в редицата на срамуващите се на изпита на госпожица Розенблум.
Големите бъдещи хора дори
няма да имат време да общуват помежду си, нито пък ще имат нужните умения за това,
смята психологът.
Според експерта съпричастността към чуждото страдание вероятно ще е по-малко позната за бъдещите пораснали деца. Това обаче ще се случи само, ако не настъпи сериозна промяна в обществения живот. Защото, според психолога, процесът на дехуманизация не е характерен за човешката природа, поради което, както и цикличността на обществения живот, няма да продължи дълго.
По-интересен ще е феноменът как вече порасналите днешни деца ще възпитават своите деца, каза Костадинова.
За двадесет години в България са изчезнали традиционните за българската култура игри - "пускам - пускам кърпичка", "народна топка", "прескочи кобила", "стражари и апаши", които поколения наред българи са свързвали със своята национална идентичност, посочи Костадинова.
Не се практикуват дори модифицирани техни съвременни варианти, коментира психологът.
Изключение е играта на "дама", но дори и тя се среща все по-рядко. Изчезването на игрите на двора и улицата ("игра на ластик", напр.) се дължи до известна степен
и на криминализацията на обществото
Интересът към игрите с елемент на социално взаимодействие намалява и заради това, че за съвременните деца игри като "развален телефон", "царю честити", "бабо дай огънче" са твърде елементарни.
Причината за тези игрови загуби според психолога се дължи на промяната в характера на междуличностните отношения - отчуждаването и индивидуализирането им.
Съвременното дете се учи преди всичко да бъде самостоятелно, да се справя само, което води до отминаване на модата на груповите и колективни игри, коментира Костадинова.
Състезателните настолни игри ("черен Петър", "не се сърди човече"), които учат децата на толерантност, умение да се приеме загубата и поражението, на взаимопомощ, се заменят с игри, които развиват прагматизъм, комерсиалност, каза специалистът.
За сметка на изчезването на традиционните за българите детски игри, в живота на детето се появяват нови персонажи - героите от филми, които присъстват в новите игри на децата ни.
Тази тенденция се поддържа от индустрията за играчки,
базирана на възпроизвеждане на персонажи от популярни филми, коментира експертът.
Електронизацията на игрите на децата замени игрите с физически елемент - "гоненица", "криеница". Застанало пред екрана, детето е само с някаква игра или най-много в он-лайн връзка с друго дете.
Промени претърпя и най-старата игра - играта с кукли. Механизираните бебета, които правят всичко и детето трябва просто да стои и да ги гледа, изместиха обикновената кукла.
Куклата, която се храни, приспива и извежда на разходка, се замени от куклата Барби. Тя обаче води светски начин на живот и няма как да се храни, приспива и вози в количка, защото се вози в лъскава кола, специално за нея произведена, има си гадже Кен, дрехи по последна мода и огромна триетажна къща.
Днешното момиченце вече се идентифицира с куклата Барби
и мечтае за бъдеще на дама от хай-лайфа.
Момченцата, за които имаше комплекти с инструменти за майсторене на дървени неща, сега играят с механизирани и електронни игри.
Възпитателите в детските градини отчитат известни промени в сюжетната игра на децата - по-трудно започват такава игра, в която се изисква разпределяне на роли и отстъпване на позиции, не могат да играят съвместно продължително време, бързо прекъсват играта.
Друга промяна за годините на прехода е свързана с неизползването на предмети - заместители на реални такива от бита, каза психологът. Например кубче, което се използва вместо сапун. Причината е, че вече има играчки, възпроизвеждащи едно към едно битовите предмети, а освен това и децата отрано знаят, че кубчето не може да бъде сапун дори "наужким".
Това според психолога е сигнал, че
детският наивитет, стимулиращ въображението, вече отстъпва на твърдите знания
и ранен опит, базирани на информираността от разнообразни информационни източници, достъпни за всяко дете.
Освен че някои игри изчезват, времето за игра става все по-малко за сметка на ученето. Интелектуализацията на живота на детето измества фантазирането.
В България се набляга особено на интелектуалното развитие на децата, като възрастовата граница за учене непрекъснато се смъква, което става за сметка на свободата на децата да творят, каза Костадинова.
