Р азсекретени снимки на Близкия изток, направени от шпионски сателити по време на Студената война, разкриват стотици неизвестни досега римски крепости в пустините на Сирия и Ирак - откритие, което подсказва, че древната граница между римляните и техните врагове на изток е била място на културен обмен, а не на постоянни военни действия, съобщи „National Geographic”.
What declassified Cold-War spy photos tell us about ancient Rome
— National Geographic (@NatGeo) October 25, 2023
https://t.co/FaKLRxnIvS
Досега изследователите знаеха за останките на едва около 100 крепости в региона, построени от римската армия главно през II и III в. сл.х., благодарение на данните от въздушни снимки, направени през 20-те и 30-те години на ХХ в. от Антоан Поадебард. Свещеникът, археолог-пионер и пилот забелязва, че останките от крепостите, които разглежда от своя двуплощник, образуват отбранителна линия, минаваща приблизително от север на юг, която според неговата теория е представлявала постоянна военна преграда срещу набезите на персите и номадските племена в региона.
За тази карта
Но разсекретените снимки, направени между 1960 и 1986 г. от американските сателити CORONA и HEXAGON, разкриват още близо 400 възможни крепости, разпределени по схема, която предполага, че те са били използвани за улесняване на керванната търговия, придвижването на войските и комуникацията в региона, а не просто като средство за отбрана.
"Представата за тези крепости като за граница между две места е очевидно погрешна", казва Джеси Касана, археолог в колежа "Дартмут" и водещ автор на изследване на Дартмут за откритията на шпионски сателити и тяхното значение за древната история, публикувано днес в списание Antiquity.
"Те не изглеждат като стена, предназначена да пази хората", отбелязва Касана. "Изглеждат така, сякаш са поставени, за да улесняват движението."
Шпионски сателити от Студената война
В своята забележителна книга от 1934 г. La trace de Rome dans le désert de Syrie ("Останките от Рим в сирийската пустиня") отец Пойдебард определя местата на 116 римски крепости, които според него се намират по границата с персийската държава, управлявана от партите до 224 г., а по-късно от сасанидите. Той предполага, че фортовете са следвали военен път, наречен Strata Diocletiana (Пътят на Диоклециан), който е бил построен през Сирия по време на управлението на този император в края на III век.
Но Касана казва, че това, което е изглеждало като отбранителна линия, всъщност е плод на пристрастие към откритията и въпреки че пионерската работа на Пойдебард е безценна за поколения археолози и историци, тя не отразява истинското състояние на границата.
Declassified Cold War Spy Satellite Images Reveal Roman Forts In Syria and Iraq https://t.co/EPT6io6cfU pic.twitter.com/cgAiSgSKJu
— Cult of Amon Ra (@Cultofamonra) October 27, 2023
"Ако беше летял навсякъде с биплана си, щеше да открие много повече крепости - но по онова време не е имал възможност или технология да го направи", отбелязва археологът.
Тази технология се появява едва през 1960 г., когато САЩ започват полетите на шпионския сателит CORONA. Програмата работи до 1972 г. и се състои от 130 спътника, внимателно синхронизирани, за да правят подробни снимки над обекти от военен интерес; още 19 спътника са изстреляни по програмата HEXAGON, която продължава до 1986 г. От спътниците се изхвърлят контейнери с филми, които падат обратно на Земята и се събират в Тихия океан от американските военни.
Някои от тях са били изгубени, но тези, които са били намерени от самолети на USAF, са включвали снимки на територията, покрита тридесет години по-рано от Поидебард - казва Касана. Снимките CORONA са разсекретени от САЩ през 1995 г., а HEXAGON - през 2019 г.
Изчезваща граница
Тези шпионски сателитни снимки, заснети в Близкия изток преди половин век, сега предоставят на археолозите уникален запис за това как някога е изглеждал теренът в региона. Много от археологическите останки, идентифицирани на снимките, оттогава са изчезнали с бързото разрастване на градовете, изграждането на водохранилища и бича на конфликтите.
През няколкото десетилетия между въздушните проучвания на Пойдебард и снимките от Студената война също са настъпили значителни промени: От 116-те римски крепости, идентифицирани от биплана, само 38 могат да бъдат открити на сателитните снимки, казва Касана.
SCIENCE & TECH: Declassified Cold War Spy Satellite Images Reveal Roman Forts In Syria and Iraq https://t.co/x2aPpWuXZr pic.twitter.com/kTFnIXnumq
— U-S-NEWS.COM (@us_news_com) October 27, 2023
Тези 38 крепости обаче позволиха на изследователите от колежа "Дартмут" да фиксират изходните данни от проучването на Пойдебард. След това те сканират ръчно повече от 2000 снимки от сателитите и идентифицират повече от 10 000 възможни археологически обекта на площ от 300 000 квадратни мили; след това те са сведени до 396 обекта, които вероятно са римски крепости, въз основа на правилата за размер и форма, установени от Пойдебард. Много от тях са квадратни и дълги между 160 и 330 фута от всяка страна, но някои са много по-големи.
Новото разпределение на фортовете е много по-различно от това на Пойдебард, който описва линия от структури по протежение на Strata Diocletiana, простираща се от Дамаск и Босра в югозападната част на Сирия до Нисибис (съвременен Нусайбин) на турската граница.
Екипът на Касана е идентифицирал крепости далеч на изток от Strata Diocletiana, близо до иракския град Мосул на река Тигър; далеч на запад, около сирийския град Алепо; и особено в западната част на сирийския регион Джазира - изключително сух регион с малко източници на повърхностна вода. Вместо фиксирана граница, насочена на изток, много от крепостите изглежда образуват мрежи между Западна Сирия и река Тигър, което подсказва на Касана, че те са поддържали търговски кервани и комуникации в региона, както и отбранителни военни функции.
Cold war satellite images reveal hundreds of unknown Roman forts https://t.co/CFH3mIZbSL
— The Guardian (@guardian) October 26, 2023
"Разпределението беше истински шок", казва Касана. "Бях израснал с мисълта, че крепостите образуват линия на границата, но това не е така."
Край на една империя
Новооткритите крепости предоставят все повече доказателства в полза на теорията, че източната граница на Рим - някога разглеждана като статична, укрепена бариера срещу набезите на персите и номадите - вместо това е била динамичен регион с различни крепости, заемани по различно време, и търговски кервани, често пресичащи региона в двете посоки.
Археологът Роко Палермо от Bryn Mawr College, който не е участвал в проучването, казва, че шпионските сателитни снимки са се превърнали в жизненоважен ресурс за изследователите и тяхното подробно разглеждане е изключително важно постижение.
"Това изследване прилага нова техника за оценка на разпределението на крепостите и доказва, че то е следвало сложна динамика като търговията", казва той.
— Barbara A. Walters (@UgotBarb1949) October 28, 2023
Палермо обяснява, че източната граница на Рим е била различна от останалите, където империята се е сблъсквала само с "варварите" от другата страна. Но на изток Рим се сблъсква с персите - организирана империя с добре обучена армия. Граничният регион е бил допълнително "буфериран" от номадски племена, които често са действали като посредници на големите сили, казва той.
"Това е бил сложен и екологично уязвим регион, в който номадските племена са били неразделна част от търговията и културните срещи", добавя Палермо.
Някои от новооткритите обекти са предназначени за бъдещи археологически проучвания на място, но други се намират в активни военни зони, забранени за изследователи.
Археологът Лидевийде де Йонг от Университета в Гронинген, Нидерландия, който също не е участвал в проучването, казва, че изследването показва и огромния потенциал на въздушната фотография и сателитните изображения за изучаване на древните пейзажи.
Проучването "се фокусира върху регион, в който възможностите за археологически разкопки са ограничени", независимо дали поради политическа нестабилност, съвременно развитие на ландшафта или икономически кризи, отбелязва тя.
