О казва се, че интензивността на космическите лъчи и земетресенията може да са свързани. Това може да изглежда малко пресилено - как разместването на тектоничните плочи и слънчевата светлина може да имат нещо общо? Но според нова статия има доста сериозни доказателства за тази връзка.
"На пръв поглед идеята, че съществува връзка между земетресенията и космическата радиация, в нейната първична форма, достигаща до нас главно от Слънцето и дълбокия космос, може да изглежда странна. Въпреки това физическите ѝ основи са напълно рационални", казва Пьотр Хомола, първи автор на изследването, в съобщение за пресата.
Огнени топки широки 250 километра валят върху Слънцето
Преди да преминем към това, което се случва, нека обсъдим какво не се случва. Дори да се смята, че се прави връзка между тези две явления, никой не твърди, че космическите лъчи причиняват земетресения. Те просто нямат тази сила.
Вместо да се прави причинно-следствена връзка между двете явления, в статията се изтъква идеята, че повишената интензивност на земетресенията и повишената вторична космическа радиация имат един и същ произход - ядрото на Земята.
За първи път: Учените се докоснаха до обект извън нашата Слънчева система
Ядрото на Земята е течно, а течността се променя и тече по често непредсказуеми модели. Ядрото на Земята също така създава така наречената магнитосфера - магнитното поле около Земята, което ни предпазва от голямо разнообразие от частици от космоса.
Заредените частици от космическите лъчи са част от тези частици, които магнитосферата помага на Земята да се предпази от тях. Те биват два вида: първични и вторични. Първичните частици на космическите лъчи са всички частици, които се сблъскват с магнитосферата, а вторичните частици на космическите лъчи са тези, които действително преминават през нея. Когато изследователският екип сравнява своите набори от данни, той забелязва, че особено интензивните земетресения изглежда са последователно предшествани от резки промени в количеството вторични частици космически лъчи, които си проправят път през магнитосферата.
Звездна светлина от квазарни галактики е открита в зората на Вселената
Това довежда до хипотезата за земното ядро. Ако ядрото се люлееше там долу, би имало всички шансове да увеличи сеизмичната активност на земната повърхност. То би имало и силно въздействие върху магнитосферата, което би могло да се открие чрез поведението на вторичните частици на космическите лъчи.
Това е откритие, което се основава на много математически и статистически данни, но изследователите се чувстват добре от него. "В научния свят е прието, че може да се каже, че едно откритие е направено, когато статистическото ниво на достоверност на потвърждаващите данни достигне пет сигма или стандартни отклонения. За наблюдаваната корелация получихме повече от шест сигма, което означава шанс по-малък от едно на милиард, че корелацията се дължи на случайност. Следователно имаме много добра статистическа основа да твърдим, че сме открили наистина съществуващо явление", казва Хомола в прессъобщение.
Астрономите "чуват" небесния хор за първи път
За съжаление, не изглежда, че тази зависимост - дори и да се потвърди - ще бъде полезен инструмент за прогнозиране на земетресения. Изглежда, че корелацията работи само в глобален мащаб, което означава, че ако открием промяна в поведението на вторичните частици космически лъчи, може да сме в състояние да кажем, че предстои силно земетресение, но не и къде ще се случи.
Но откритието не е напразно. Хомола добавя, че "най-важното на този етап от изследването е, че доказахме връзката между космическата радиация, регистрирана на повърхността на нашата планета, и нейната сеизмичност - и ако има нещо, в което можем да бъдем сигурни, то е, че нашето наблюдение насочва към изцяло нови и вълнуващи възможности за изследвания."
