За първи път: Учените се докоснаха до обект извън нашата Слънчева система

И звестно е, че търсенето на игла в купа сено е доста трудна задача. Представете си какво е, когато тази купа сено се намира на дъното на Тихия океан. И все пак точно това се случило на астрофизика Ави Льоб и екип от водолази, когато през януари 2014 г. мистериозен метеорит се устреми към Земята.

Льоб, професор по естествени науки в Харвардския университет, бил убеден, че огненото кълбо с размерите на баскетболна топка, която се разби край бреговете на Папуа Нова Гвинея, е дошла извън нашата Слънчева система. Решен да го докаже, той се впуснал в експедиция за 1,5 млн. долара, подкрепена от правителството на САЩ, за да претърси морското дъно и да го открие. И сега, най-накрая, мисията му е изпълнена.

"Имаме го - материал от първия разпознат междузвезден метеор. Това е първият път, в който хората се докосват до обект извън нашата Слънчева система", казва той пред The Times.

A team including Harvard astronomer Avi Loeb may have just found a trace of an interstellar object, which Loeb believes could be alien in origin. https://t.co/HqE3lo16em

— Motherboard (@motherboard) June 26, 2023

Всъщност, отбелязва той, тази първа в света находка има потенциала да се превърне в едно от най-значимите и вълнуващи открития, правени някога.

"Ще я анализираме, ще разберем от какво е направена и ще определим дали е естествена, или е реликва от сонда или космически кораб. Ако е естествена, ще научим нещо ново за околната среда отвъд нашия космически "заден двор". По принцип има вероятност да е изкуствена, като в този случай въздействието върху човечеството ще бъде много по-голямо", обясни той.

61-годишният Льоб, един от най-известните и понякога спорни експерти в света в областта на търсенето на извънземен живот, още през 2019 г. е съавтор на статия, в която се изказва тезата, че метеорът (наречен IM1) не би могъл да дойде от нашата Слънчева система въз основа на неговата траектория и скорост.

The meteor that Amir Siraj and Avi Loeb discovered had entered Earth’s atmosphere with the energy equivalent to about 110 metric tons of TNT https://t.co/3cPNUfTluA

— Harvard University (@Harvard) May 7, 2022

Миналата година Космическото командване на САЩ подкрепило заключението им, а Льоб се обединил с океанския изследовател Роб Маккалъм, за да започне търсене на разтопените му останки.

Никой човек досега не е полагал ръце върху материал извън нашата Слънчева система. Въпреки че на повърхността на Земята са открити повече от 70 000 метеорита, всички космически отпадъци, които сме събрали, идват от нашето собствено космическо съседство, както отбелязва Би Би Си.

Екипът на Льоб и McCallum от EYOS Expeditions използвал първата в света "междузвездна кука" - нещо като гигантска подводна шейна, снабдена с мощни магнити, за да събере проби от потенциални метеоритни отломки. В продължение на две седмици те изминали повече от 175 км от линиите за търсене на дълбочина около 2 км под повърхността, докато накрая, на 21 юни, открили първата си "метална перла".

Physicist Avi Loeb is planning an expedition to retrieve the fragments of the first interstellar meteor from the sea https://t.co/9JmJ0EnCuH

— New Scientist (@newscientist) February 12, 2023

Льоб разказва пред "Индипендънт", че изследователите са открили общо 50 малки разтопени капчици или сферички с размер около половин милиметър. Той казва, че те били толкова малки, че му било трудно да ги вземе дори с пинсета. Според него под микроскоп те изглеждат "красиви".

"Една от тях приличаше на Земята, а много от тях - на злато. Дъщеря ми попита дали може да си вземе една от тях за огърлица. А аз отговорих, че са твърде малки, за да се промушат с конец", добавя Льоб.

Опитният астроном казва, че екипът му е изследвал сферичките под флуоресцентен рентген и е установил, че те най-вероятно са направени от сплав от стомана и титан, която е много по-здрава от желязото, срещано в обикновените метеори.

Звездна светлина от квазарни галактики е открита в зората на Вселената

Льоб описва двуседмичната експедиция като "най-вълнуващата в научната му кариера". Подчертавайки влиянието на работата на екипа си, той добавя: "Съществува тази нова възможност да се търсят междузвездни отломки на дъното на океана. А океанът е нещо като музей. Ако беше паднал в пустинята Сахара, досега щеше да е покрит с пясък. Тези малки капчици са паднали на океанското дъно, чакали са девет години и половина, докато нашият магнит не ги е привлякъл. Цялата тази история е просто невероятна."