М иналия месец учени обявиха, че са извлекли РНК от останките на тилацин, известен още като тасманийски тигър.
РНК може и да е малка, дори микроскопична, но последиците от този изключителен успех са значителни за усилията за "намаляване на изчезването".
Възстановяването на изчезнали видове отдавна вълнува учените, но напредъкът е бавен, отчасти защото ДНК е само част от историята.
Преди почти 40 години, през юни 1984 г., изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли обявиха, че са извлекли ДНК от "парче изсушена мускулна тъкан" от останките на квага - изчезнал подвид на съвременната зебра.
"Не ни остава време": Императорските пингвини са застрашени от изчезване
През изминалите десетилетия тези жизненоважни градивни елементи на живота бяха извлечени от безброй отдавна изчезнали видове - от мамути и зубри до най-големия феномен на изчезването - додо - и дори от нашите роднини, денисовците, въпреки че никой не предлага да се възкресяват древни хора.
Въпреки това, за да се върне наистина едно изчезнало животно, ДНК не е достатъчна.
ДНК, или дезоксирибонуклеиновата киселина, е проектът на тялото. ДНК в клетките съдържа цялата информация, необходима за изграждането на целия индивид, кодирана в хромозомите. Но за да го направят, те трябва да се специализират и да образуват определени видове клетки - процес, известен като генна експресия - и тук се намесва РНК или рибонуклеинова киселина.
Тя е архитектът, който превръща тези планове в живо същество.
Екзотичната менажерия: Дивите животни, избити в гладиаторските битки
Сега д-р Емилио Мармол Санчес и колегите му са извлекли, секвенирали и анализирали РНК от 130-годишни останки на тасманийски тигър. Подвигът не е лесен, като се има предвид, че молекулите на РНК са много по-крехки от ДНК и понякога се смята, че започват да се разпадат в рамките на часове след смъртта.
Сега е доказано, че е възможно възстановената древна РНК да даде тласък на усилията за намаляване на изчезването. Но - и това е голямо "но" - все още има въпроси, на които трябва да се отговори, преди да се върне един вид от мъртвите, освен многото други важни научни стъпки, които са необходими.
Изненада! Учени с ново откритие: Хората и динозаврите са живели заедно
На първо място, един философски въпрос. Ако мамут се роди на съвременен слон, ще знае ли той как да се държи като мамут? Или ще се държи като космат слон? Без други представители на вида, от които да се учат, и родени в свят, много различен от този, в който са се развивали и живели, всички възкръснали видове едва ли ще бъдат точни копия на тези, които са ги предшествали, дори и да изглеждат по същия начин. Това не означава, че те със сигурност няма да продължат да изпълняват екологичната ниша, която някога са изпълнявали, помагайки за формирането и евентуалното възстановяване на екосистемите - ключов аргумент за връщането на мамута, гълъба пътник и други.
Съществува обаче възможността конкретната ниша на вида вече да е била запълнена от други през десетилетията, вековете или хилядолетията, откакто е изчезнал. В резултат на това възстановеният вид попада в категорията "инвазивен", въпреки че технически е бил там първи.
Бинго! Дино ДНК! Можем ли да възкресим динозаврите
Инвазивните видове са сред най-големите заплахи за екосистемите по целия свят и в миналото, когато хората са се намесвали, премествайки животни там, където те не биха могли да бъдат, нещата не са се развивали добре.
Като се има предвид опасното положение на хиляди живи видове на всичките седем континента, мнозина твърдят, че парите, похарчени за опити да се възкресят изчезнали животни, биха били по-добре похарчени за защита на тези, които са застрашени да се присъединят към тях.
Въпреки това все още не сме достигнали нивото на Джурасик парк, а някои учени не вярват, че изчезването някога ще бъде възможно. Но засега ето още три от животните, които учените се опитват буквално да върнат от мъртвите.
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
Птицата Додо
Фразата "мъртъв като додо" обобщава трагичната и бърза смърт на този вид. Без да се страхува от хората, след като еволюира в пищния рай на Мавриций, голямото нелетящо животно лесно става жертва на холандските войници, които пристигат на острова около 1600 г. Освен това изсичането на горите и унищожаването на гнездата им от други хищници, доведени от заселниците, означава, че додо е изчезнал около 80 години след пристигането на европейците.
Възстановяването на птици от мъртвите обаче създава допълнителни научни усложнения поради естеството на птичето размножаване. Понастоящем процесът на изчезване изисква достъп до яйцеклетка или женска гамета, която е готова за оплождане. При бозайниците това е сравнително лесно, а при птиците - не толкова.
Вместо това учените от Colossal Biosciences, които ръководят проекта, трябва да се върнат още една стъпка назад. Яйцата се образуват от първични зародишни клетки и именно тях учените се опитват да манипулират, използвайки генома на додо, за да възпроизведат един ден известната птица.
Квага
Видът, с който започна всичко, всъщност не е вид, а подвид, въпреки че някои оспорват това. Подобно на додо, те са унищожени от европейските заселници, а последната квага умира в зоологическата градина в Амстердам на 12 август 1883 г.
Усилията за възраждане на това загадъчно конче с характерна окраска, наполовина зебра, наполовина кон, продължават в Южна Африка вече почти 40 години в рамките на проекта "Квага". Екип от учени, които работят на базата на това, че квагата е подвид на равнинната зебра, използва селективно развъждане на индивиди, за да се опита ефективно да концентрира гените на тези, които имат най-много сходни с квагата характеристики, като в крайна сметка се получават индивиди, които приличат на квага и носят характерната за нея шарка на козината.
Но дали това ще бъде квага, или необичайна зебра?
Can't remember if I posted about him here before but he was Judas's partner in the late 30s he got drafted at the start of the second world war Judas enlisted himself to keep him safe but wasn't able to he got killed about a year and a half into the war
— ✦ Adam ✦ (@WanderingWastes) September 28, 2023
He's a thylacine/quagga pic.twitter.com/1IezFK9Y0A
Тасманийски тигър
Въпреки името си тасманийският тигър не е котка и въпреки външния си вид не е куче. Той е - или е бил - месоядно торбесто животно.
Подобно на квагата, последният представител на този велик вид е умрял в зоологическа градина. В случая с тилацина, или тасманийския тигър, краят е особено злополучен - персоналът е заключил животното в приюта и два месеца след като видът получава статут на защитен, то умира от излагане на въздействието на светлина на 7 септември 1936 г.
Подобно на додо, прекомерният лов и унищожаването на местообитанията от европейските заселници, както и въвеждането на болести, довеждат до бързото изчезване на тилакина.
Но сега Colossal Biosciences, фирмата, която стои зад възкресяването на додо, се надява да възстанови тилакина и има за цел до десетилетие да има "изчезнал тилакиноподобен екземпляр".
Фирмата работи и по възстановяването на вълнестия мамут - в рамките на следващите пет години.
