Л ев Толстой започва своята класика "Анна Каренина" по следния начин: "Всички щастливи семейства си приличат: всяко нещастно семейство е нещастно по свой начин."
Това любопитно въведение предполага различни тълкувания. Най-разпространеното от тях е, че всяко общество предлага утвърден, относително стандартен модел, който дава най-благоприятни резултати за хората, както като индивиди, така и като членове на семейства и общности. Придържането към тези общи принципи, по същество начини за взаимно доверие, уважение и подкрепа, дава най-добри перспективи за щастие. Хората, които се отклоняват от тези рамки, може би като търсят романтика или лично облагодетелстване, правят това на свой риск.
Обречените героини, като Анна, са основна част от романа на XIX век. Повечето от нас, съвременните читатели, се възхищаваме на опитите им да намерят щастието. Радваме се, че ограниченията, с които са се сблъсквали, върху собствеността, заетостта, образованието, политическото изразяване, са се изменили.
Кой би искал да се върне към 70-те години на XIX век, в царска Русия или където и да било другаде?
И все пак се чудим на предизвикателството на Толстой. Има ли наистина някаква идеална форма на взаимоотношения, към която всички трябва да се стремим? В нашето плуралистично, бързо променящо се общество не съществуват ли много еднакво легитимни форми на взаимоотношения? Не можем ли да намерим щастие по различни начини, дори в онези единични разклонения, за които ни предупреждава Толстой?
''За разлика от хората в традиционните общества, ние, американците се женим по любов'', пише професорът по социология Томас Хенрикс.
Според него, хората очакват да бъдат "влюбени" през по-голямата част от брака си. ''Ако се влюбим в съпруга си, се питаме: Защо трябва да остана с този човек?'', казва Хенрикс.
Общата стигма на "развода" до голяма степен е изчезнала, смята социологът. По думите му е по-лесно, човек да си намери работа и да живее самостоятелно. Той казва, че в днешно време да си намериш партньор е много по-лесно, поради наличието на интернет. В този контекст около 40% от американските бракове завършват с развод. При вторите бракове тази цифра надхвърля 60%. В този смисъл хората, много по-трудно решават да сключат брак, посочва Хенрикс.
Данни от проучване сочат, че през 2021 г. 25% от 40-годишните, никога не са сключвали брак. От друга страна, близо 80% от разведените хора се женят отново в някакъв момент. ''С други думи, повечето от нас изглежда са останали отдадени на брака'', посочва експертът.
Той обяснява, че затруднения в отношенията при двойките, настъпват след сключване на брак. Като причина, за нарушените взаимоотношения, Хенрикс отбелязва, късния етап от връзката, в който двойките решават да сключат брак. Според социологът 60% от двойките сключили брак, споделят, че са ''щастливи''. Той обяснява, че онези, които са доволни от самостоятелния си живот, са удовлетворени и от съвместния. Има различни начини да бъдеш "щастлив" - и различни стилове на живот, които насърчават оценката на човешкото щастие.
Професорът по социология Томас Хенрикс представя три вида съвременни бракове, ето кои са те:
Брак, основан на работа
Кой казва, че практическите основи на брака са се разпаднали? За мнозина бракът е труден ангажимент, предизвикателство, което се засилва с появата на децата.
Обикновено и двамата партньори работят извън дома, понякога само, за да "сложат храна на масата". Безброй часове се прекарват в приготвяне на храна, пране и изпълнение на домакински задължения. В идеалния случай, от семейните приходи се заделят средства, за образованието на децата, за пенсиониране и за внезапни инциденти. ''Подобен брак е предприятие или кариера'', смята Хенрикс.
Той обяснява, че опасността за такъв тип връзка настъпва, когато ''предприятието'' се разпадне или промени посоката си. ''Децата порастват и се изнасят. Икономическите трудности застрашават всичко, което е било изградено. Хората остаряват и се местят в по-малки помещения. Един от партньорите се уморява или просто губи ангажираност'', казва експертът.
Ритуален брак
''Бъдете наясно, че за повечето хора, бракът е ключов елемент от идентичността. Разбираме себе си като съпрузи, като съставни части на "двойка". Когато сключваме брак на публична церемония, ние заявяваме това пред общността'', обяснява Хенрикс. При появата на деца съпрузите могат да се пренебрегват един друг, но не трябва да изоставят децата си, смята социологът. Ако се изпълняват добре, ролите на баща и майка, те се превръщат в ''почетни статуси'', казва той и допълва, че мнозина ще разширят тази идентичност, на по-късен етап, като баби и дядовци.
Игрив брак
''Ами ако бяхме двойка, която ходи на места и прави неща, както когато се срещахме'', този въпрос си задават привържениците на игривия брак. ''Бракът не бива да бъде крайната точка на младежкото приключение. Той трябва да бъде негов трамплин'', категоричен е Хенрикс. "Забавните двойки" са тези, които се състезават, организират си дълги пътувания с кемпер. Те обичат шумните барове, ресторанти и концерти.
''Като изследовател на човешките игри подкрепям части от игривия брак'', коментира социологът. ''Опасността от него обаче се състои в това, че постоянното търсене на новости и удоволствие, често е повърхностно и саморазрушително'', смята той.
Според Хенрикс новите вълнения трудно надминават старите. Той съветва, двойките търсещи подобни емоции да си зададат въпросите: Колко пъти можем да отидем до Гърция, да сменим кухненските плотове и да си купим каяк?
