Б ългария може да е малка страна по територия, но е колосална що се отнася до история, култура, забележителности и несломим български дух. В нея всеки град, село или махала носят белезите на славни исторически времена, в които да си добър, честен и смел са били високо ценени качества.
Едно подобно място, на което може да се усетят всички тези неща, а и много повече, е Царевец - старата българска столица, крепост, носеща слава и болка, гордост и тъга.
Крепостта Царевец се намира във Велико Търново на едноименния хълм, където гордо стои и мълчаливо чака някой да разкаже нейната славна история.
История
Крепостта е разположена е в близост до стария град на Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по времето на Второто българско царство (1185 – 1396), когато Търново е бил столица на царството (Търновград е бил столица в продължение на цели две столетия).
Най-ранните следи от живот на хълма Царевец датират още от късния халколит (4200 г. пр. Хр.).
Хълмът е обитаван също и през бронзовата епоха, както и през желязната. Открити са множество останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.).
В края на V в., по времето на император Анастасий I (491 – 518 г.), на хълма Царевец е построена ранновизантийска крепост. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в тази част на Балканския полуостров. Именно от този период датира една базилика и сградите към нея.
Това укрепление оцелява до началото на VII век, когато е унищожено. През VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което постепенно се разраства. Към средата на XII век започва изграждането на крепостта и замъка към нея. Най-голямото развитие обаче градът претърпява по времето на Втората българска държава, когато става и нейна столица. Може да се каже, че точно в този период, хълмът Царевец е в своя разцвет.
Легендата за съкровището
И тук, както на много други места в България, не липсва легенда, която се предава от поколение на поколение.
Легендата разказва, че в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за Никополис ад Иструм. Варварите обсадили и разрушили града. В галериите под града римляните пренесли всички съкровища на Никополис. За да защитят ценностите, дори след отстъпването си, те направили смъртоносни капани, които само просветените знаели как да заобиколят, за да стигнат до съкровището. Ако някой недоброжелател дръзнел да влезе, никога нямало да излезе. Подземията били като лабиринт, като от всеки ъгъл дебнело различни смъртоносно препятствие.
Дворцов комплекс и Патриаршията
Дворцовият комплекс датира от 1360 г. и е построен от цар Иван Александър. Той има няколко прилежащи постройки, като включва дворцова църква, тронна зала и царски покои.
Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на хълма Царевец. Входът се намирал на западната страна, като е бил подсилен с две последователни врати. От юг и север са се издигали две бойни кули.
В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се е намирала патриаршеската църква „Възнесение Господне“. Тя е била построена върху основите на преди това съществуваща раннохристиянска църква, от края на V и началото на VI в. Тя е била трикорабна базилика с една апсида.
Патриаршията е много впечатляваща, както отвън така и отвътре. Вътрешното оформление е дело на художника Теофан Сокеров. В реализацията на стенописите участват и неговите помощници - художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов.
Шоуто звук и светлина
Това шоу е интересна атракция, която Царевец предлага. Светлинното и звуково шоу може да бъде наблюдавано непосредствено от входа на самата крепост, а също така може да му се насладите и на специално изградена площадка за това.
За първи път шоуто се пуска през 1985 г. по случай 800 години от обявяването на Велико Търново за столица на Втората българска държава. Проектът е дело на колектив от българи и чехи. Идеята му е била чрез изкуството на звука и светлината да се пресъздаде историята на върха и крепостта. Шоуто продължава около 20 минути. От тъмнината на нощта постепенно изниква град, обгърнат от цветна феерия. Светлините и музиката се сменят спрямо периода и историята, които разказват. Шоуто е много въздействащо и си заслужава да се види.
Прожекторите, които се използват за това грандиозно предтавление, са 2400 на брой, като те са групирани в четири цвята – червен, зелен, син и жълт. Прожекторите имат много голяма мощност – от 1000 до 2000 вата. На крепостта има разположени шест камбани, които се управляват от специален софтуер. Използва се и специализирана лазерна система с над 140 светкавици, което придава допълнително величие на този грандиозен спектакъл.
Пет интересни факта за Царевец
- Укрепителната система на крепостта е била много сложно устроена. Тя се състояла от стена, дълга близо 2 км., и широка от 2,4 м. на места до 3,6 м., която опасвала целия хълм.
- През Средновековието Царевец бил гъсто застроен. На него били изградени Дворецът на българските царе, Патриаршията, 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки.
- В най-северния край на Царевец се намира Лобната скала, от която през XI-XIV в. били хвърляни в реката предателите на родината.
- Освен царе, боляри и духовенство, на Царевец са живели и много обикновени хора, чиято роля била да обслужват представителите на висшата класа.
- В централната част на крепостта, на най-високото място, бил разположен патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне".
Още от автора:
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
