Сюжетите с щастлив край могат да повлияят върху политическата ни нагласа

Само до преди седмица милиони трескаво очакваха последния епизод на един феномен в киното, а именно „Игра на тронове“.

Някои вече знаят как приключва историята, а други не искат тя да приключи и затова са си запазили последния сезон за „по-късно“, когато зимата дойде и имат нужда от една песен за огън и лед, която да стопли сърцата им и да утоли жаждата за серийни филми.

Втори сериал като „Игра на тронове“ никога няма да има

Независимо дали сте гледали последния епизод, дали сте си го оставили за по-късно, или изобщо не следите „Игра на тронове“, със сигурност е имало или все още има поне една история, чийто край ви е вълнувал и с трепет сте очаквали.

Ще бъдат ли заедно Джак и Роуз в „Титаник“? Ще надделее ли злото в „Междузвездни войни“? Какво ще се случи с Шерлок Холмс в последния епизод от “Шерлок”? И още безброй подобни въпроси са ни тормозели, докато гледаме филми и сериали.

Естествено е да искаме доброто да победи, всички да заживеят щастливо, принцът да целуне принцесата и Джейми Съливън от „Незабравимата“ да оздравее, но скорошно проучване  върху „Игра на тронове“ установява, че може би имаме нужда от повече истории с нещастен край.

Добри неща ли се случват на добрите хора?

Тъй като масово се предпочитат сюжети с щастлив край, историите, произведени за масовата аудитория най-често са такива.

Всички тези щастливи развръзки обаче повлияват политическите ни нагласи.

В проучване от 2007 г. комуникационният психолог Маркъс Аппел открива, че колкото повече художествени истории с щастлив край познаваме, толкова по-вероятно е да започнем да вярваме в справедливия свят.

Какво общо има това с политиката? 

Когато сме убедени в справедливостта, е доста по-вероятно да вярваме, че на добрите хора трябва да се случват добри неща, а на лошите – лоши.

Тези идеи водят до усвояването на определени политически възгледи. Ако вярвате в справедливостта, то може би бихте смятали, че бедните хора са заслужили да бъдат бедни, а богатите са заслужили да бъдат богати – едните са работили здраво, докато другите са взели грешни решения в живота си и трябва да търпят последствията. Нали така работи справедливостта?

Този начин на мислене неслучайно се свързва с подкрепа на авторитарно управление, както и отхвърляне на програмите за подпомагане на бедните и негативни нагласи към тях.

Вярата в справедливостта се превръща в един щит на емоциите и емпатията. Защо да се опитваме да се поставим на мястото на отсрещния и да съпреживеем болката му, след като той е заслужил това, което му се случва...

Могат ли филми като „Игра на тронове“ да разширят мирогледа ни?

Още от самото начало серийният филм се различава от другите.

Той не само захвърля идеята, че героите ще бъдат възнаградени, когато вършат добро и наказани, когато вършат нещо лошо, но и показва на зрителите поредица от нещастия, жестокости и брутална несправедливост.

Това навежда Антони Гиерзински, професор и декан на Факултета по политически науки към Университета Вермонт в САЩ, на мисълта: „Ако Аппел е открил, че художествените истории с щастлив край ни карат да вярваме в справедливия свят, то тогава е възможно истории като „Игра на тронове“, изобразяващи несправедливостта, да ни разубедят, че светът е справедлив“ .

Така той провежда експеримент със свои студенти в продължение на два семестъра, който е последван от още един мини-експеримент.

С помощта на социалните мрежи екипът набира участници и на случаен принцип ги разпределя в три групи.

Едната група получава задачата да изгледа шест епизода на „Игра на тронове“, другата шест епизода на „Истинска кръв“ (сериал, който изобразява един по-справедлив свят), а третата просто трябва да попълни въпросник.

В последвалия експеримент професорът на случаен принцип раздава задачи на студентите от голям курс или да гледат „Игра на тронове“, или „Хобит: Битката на петте армии“.

Гледането на „Игра на тронове“ се свързва с по-слаба вяра в справедливия свят

До това заключение достига проф. Гиерзински от проучванията си. Гледането на този сериал се регистрира от участниците по-скоро като гледане на новини, отколкото на художествени истории.

За съжаление нещастните развръзки са част от живота, който е колкото розов, толкова и сив.

Според проф. Гиерзински хората имат нужда от истории с нещастен край, за да може днес, във време, в което забавлението е превзело екраните ни, да ни се напомня, че нещата в живота невинаги се развиват така, както в приказките и трябва да се замислим, преди да съдим кое е справедливо и кое не.

„Това качество видях в първите пет сезона на „Игра на тронове“ и затова толкова много ми се иска да свърши“, споделя професорът.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.