П ътят на коприната, свързвал отдалечените краища на Евразия, не е единственият велик търговски път на древния свят. В Европа друга историческа търговска мрежа се простирала от Северно море до Средиземно море, утолявайки дивото търсене на „златото на севера“ – кехлибара.
Невъзможно е да се каже кога се е появил Пътят на кехлибара. Хората събират кехлибар от бреговете на Балтийско море повече от 13 000 години, а доказателствата за търговия с кехлибар из далечни земи се появяват някъде около 3000 г. пр.н.е. Редовната и по-организирана търговия с кехлибар изглежда е започнала преди около 3500 години.
Подобно на Пътя на коприната е представлявал множество преплитащи се търговски пътища - организирана мрежа от пътища и речни маршрути от Северна Европа и региона на Балтийско море, надолу през днешна Германия, Полша, Австрия, Унгария и Словения към Средиземно море, включително днешна Италия, Гърция, Сирия и Египет.
Химически анализ на орнаменти от кехлибар, намерени в Южна Европа, разкри, че голяма част от тях произхождат от Северна Европа или района на Балтийско море. Дори гробницата на най-известното момче цар на древен Египет - Тутанкамон, съдържа парчета балтийски кехлибар.
Има дори доказателства за балтийски кехлибар в Азия, което показва, че Пътят на кехлибара е бил дори по-обширен, отколкото се смяташе досега. През 1914 г. близо до западния бряг на Тигър в Ирак са открити две кехлибарени мъниста на 3800 години. Използвайки усъвършенствани техники за изображения, учените наскоро разкриха, че кехлибарът произхожда от Балтийския регион.
Кехлибарът не бил единствената търсена и търгувана стока по маршрута – изнасяли също животински кожи, мед и восък. В замяна „хората на Севера“ купуваали римско стъкло, месинг, злато и други метали от средиземноморския регион.
Ценен заради наситено оранжевото си оцветяване и полупрозрачност, кехлибарът е фосилизирана дървесна смола, която изтича от някои видове иглолистни дървета. Тези дървета растели в изобилие в южните части на Скандинавия и Балтийския регион преди повече от 45 милиона години, което вероятно е довело до огромното количество находища на кехлибар, открити там.
Тази част от Северна Европа е дом на най-големите известни находища на кехлибар в света, а по плажовете на Балтийско море все още не е необичайно да се намерят парчета кехлибар от него. Тези крайбрежни райони също създават така наречения „морски кехлибар“, който е изгладен от вълните на океана и понякога включва малки ракообразни раковини.
Красивият материал е бил широко използван в бижута и други украшения, както и днес, но е бил използван и като лечебно средство в народната медицина. Други използвали смеси, съдържащи кехлибар, за да се предпазят от зли духове, демонични създания и „лудост“.
Материалът е важна част от културата на Балтийския регион, което му печели прозвището „златото на севера“ или „славянското злато“. Легендата разказва, че Jūratė, подобна на русалка богиня в литовската културна трядиция, е живяла под Балтийско море в красив кехлибарен замък.
Необичайно големи находища на кехлибар има и в Средиземно море, най-вече в Сицилия в подножието на планините Кастроджовани и Калтанисета. Изглежда също, че хората са знаели за тези находища още от древни времена. Това кара мнозина да се чудят защо гърците и египтяните са получавали кехлибар от Северна Европа, когато са могли просто да го транспортират през Средиземно море.
И днес обаче балтийският кехлибар е много търсен заради добрия си външен вид и уникалния си химически състав.
