Н а световноизвестния изследовател Марко Поло се приписват много неща, но може би най-великото е съставянето на един от първите най-продавани пътеписи в света. Публикувана около 1300 г., книгата описва преживяванията му по време на 24-годишното му пътуване от Венеция до Азия и обратно.
Марко Поло обаче не записал приключенията си сам. Малко след завръщането си във Венеция през 1295 г. той бил затворен от генуезците, тогава врагове на венецианците и тогава срещнал затворника Рустичано, писател от Пиза. Поло разказал историите си на новия си приятел, който ги записал и публикувал на средновековен език, сега известен като френско-италиански.
In mosaic portrait of Marco Polo in the Doria Palace Genoa pic.twitter.com/98tKd9r5Kw
— Andrée Phoénix . (@AndreeBaril) September 19, 2019
Въпреки че оригиналният ръкопис е изгубен, повече от 100 изрисувани ръкописи са оцелели от Средновековието. Много от тях са изключително красиви, но между тях има значителни несъответствия. Творбата станала известна като „Милионът“ (Il Milione). Вероятно заглавието е било вдъхновено от добре известн прякор на Поло. В англоезичния свят книгата е известна и като „Пътешествията на Марко Поло“.
Бодлианската библиотека в Оксфорд, Англия, съхранява една от най-ранните версии, датираща от около 1400 г. Великолепно направено, Бодлианското копие, според много учени съдържа достоверния текст. Книгата разказва историята на едно пътуване, започнало през 1271 г., предприето от трима венецианци, които минали през необикновени земи и стигнали до места, където малцина християни някога били, чак до двора на монголския император Кублай Хан.
Doge’s Palace, Venice (1300s) – like most of the city, one of its most popular sites is heavily modelled to impress and emulate the style of the affluent Muslim traders of the time.
— Finding Islam Project (@finding_islam) December 17, 2020
Influences are seen from Iwan al-Kabir and The Mosque of Nasir Muhammed (both Cairo, both 1334). pic.twitter.com/K4J4F74pGI
Местата, които посетили - Ормуз, Балх и Кашгар - станали за европейците незаличима част от новата ментална карта на света. Въпреки че фантастичните легенди и слухове за тези далечни места вече битували в Европа, дошли по многобройните търговски пътища, окото на Поло ги съживило по нов начин. Той описвал както приказни неща, така и за ежедневни въпроси, свързани с търговията.
Книгата му се превърнала в бестселър, след като се разпространила из италианския полуостров само за няколко месеца - забележително постижение в епохата преди изобретяването на печатната преса от Гутенберг през 1439 г. Книгата на Марко Поло показала на Европа възможностите за международна търговия и експанзия и се превърнала в текст, който силно повлиял епохата на откритията, които започнали да изгряват в Европа два века по-късно.
Монголско управление
Марко Поло бил роден през 1254 г., във време, когато Европа гледала не на запад към Атлантическия океан, а на изток с очарование и трепет. По това време монголските орди достигнали Унгария. Когато Поло, 17 години по-късно, предприел голямото си пътуване Монголската империя била достигнала своя максимум. Нейната северозападна част, ханството на Златната орда, се простирало чак до река Дунав в Централна Европа. Най-източната част на империята достигала до азиатските брегове на Тихия океан.
Marco Polo with elephants and camels arriving at Hormuz on the Gulf of Persia from India, in a manuscript of The Travels of Marco Polo at the Bibliothèque nationale in Paris.
— Ancient Origins (@ancientorigins) July 15, 2022
Read more: https://t.co/JhUCLtQm9T pic.twitter.com/X2HQGIABgT
Това била най-голямата непрекъсната сухоземна империя, която светът някога познавал, възникнала от група враждуващи племена. През 1206 г. един лидер – Темуджин, бил избран за Чингис хан (което означава „Вселенски владетел“), след като спечелил поредица от победи над съперниците си. Темуджин имал безпрецедентен контрол над днешна Монголия. С присъединяването на този страховит лидер, федерацията на племената започнала да разширява своите владения отвъд монголската степ.
Мълвата за бързината на монголските завоевания и очевидната непобедимост на техните конници се разпространила из цяла Европа. Когато Поло тръгнал на пътешествието си, все още имало много оцелели държави от монголските нашествия. Въпреки това страхът от Чингис хан бил примесен с любопитство към неговия народ.
Семейство пътешественици
Великата морска република в Европа, Венеция, поддържала обширна мрежа от търговски контакти в Средиземноморието и Близкия изток. Тя била готова да започне да разширява пазарите си още на изток. Венеция била дом на търговци със задълбочени познания за Изтока. През целия средновековен период те пътували по маршрутите на изток до Трапезунд и по “Пътя на коприната“. Стоките се движели между Китай и Европа по тези места.
Detail from the Book of Lismore, early 15th century Irish manuscript that contains a version of Marco Polo's travels pic.twitter.com/teDTbE5aV7
— Irish Archaeology (@irarchaeology) February 2, 2016
Марко Поло произхождал от семейство на търговци. Когато бил малко дете, баща му Николо и чичо му Мафео вече били натрупали забележителни преживявания по време на техните пътувания. Те напуснали Венеция през 1261 г., за да си създадат нови връзки на Изток. Двамата се срещнали с монголския хан като част от епичното им пътуване.
Една от търговските бази на семейство Поло била в Константинопол, където работел брат им Марко старши. Техните агенти действали нагоре по река Волга до Бухара. Именно там, в съвременен Узбекистан, Николо и Мафео направили голям дипломатически подвиг: те се срещнали с приближени на Кублай Хан и организирали експедиция до неговия двор в Шанду (във вътрешната част на Монголия, намирала се в съвременен Китай).
Тяхната среща с Кублай Хан била една от големите срещи между Изтока и Запада в историята. В хана двамата венецианци открили човек, чието любопитство към Запада съвпадало с тяхното към Изтока. Връзката, която братята изградили с монголите, ги направила пионери в посредничеството. Благодарение на тях вече имало канал, по който знанието за Европа и Китай можел да пътува и в двете посоки.
Заинтригуван от това, което братята му разказали за Европа (и особено за християнството), ханът ги помолил да се върнат и да подадат петиция до папата, за да изпрати учени мъже, които да разпространят християнството сред монголите. Завръщането на двамата Поло било дълго и мъчително. Нещата станали още по-сложни, когато стигнали до Акре (в съвременен Израел) и научили, че папа Климент починал и все още нямал избран приемник.
Map from 1311, The Travels of Marco Polo,travelogue,illuminated manuscript
— せみとたぬき (@semitotanuki) August 5, 2022
#midjourney pic.twitter.com/pMhyEWa843
Братята продължили обратно към Венеция, където щели да изчакат обявяването на новия папа и да планират завръщането си в двора на Кублай Хан. Този път щели да вземат и сина на Николо, Марко. Момче, когато баща му го видял за последно, при завръщането на братята Поло, Марко вече бил млад мъж на 17 години.
Част от двора на ханa
През 1271 баща, син и чичо напускат Венеция и отплават за Акре. Оттам се насочили на североизток, поемайки по маршрут, който минавал по суша през източен Анадол и Армения до Тебриз, в днешен Азербайджан. След това се насочили на юг през иранските планини, заобикаляйки Багдад, насочвайки се към Ормузкия проток, откъдето възнамерявали да преминат с кораб през Арабско море и Индийския океан и да стигнат чак до Китай.
The illuminated manuscript on Marco Polo's fascinating and adventurous travels ranks among the most famous manuscripts of the Middle Ages and is co... https://t.co/MqZExK2ezB pic.twitter.com/nLM3laaIll
— Facsimile Finder (@FacsimileFinder) December 2, 2017
Корабите, с които там разполагали обаче, силно ги разтревожили. Те били, както Поло по-късно ги описал „окаяни неща. . . само пришити заедно с канап и направени от люспите на индийски орех“. В крайна сметка решили да продължат пътуването си по суша.
Марко Поло винаги се интересувал от стоките, произвеждани в даден регион и как могат да се свържат с Европа в бъдеще. Табриз, например, „е отлично разположен, така че стоките, донасяни тук, идват от много региони. Латински търговци отидете там, за да купите стоките, които идват от чуждите земи. „Персите произвеждат най-добрите и красиви килими в света“, отбелязва той. В Багдад: „през него минава голяма река [Тигър], чрез която търговците транспортират своите стоки до и от Индийско море“. Тези подробности били важни за бъдещата търговия между Венеция и Източна Азия.
Въпреки сведенията за Багдад, малко вероятно е Марко Поло да е посетил града, тъй като бил опустошен от монголите преди малко повече от десетилетие. Историците не са сигурни също дали Марко Поло е посетил Мосул, въпреки че със сигурност събрал много информация за търговията с текстил в града.
Три години и половина пътуване из Централна Азия донесли трудности на семейството. Поло претърпял нападения от бандити и страдал от тежко заболяване, докато преминавал през Афганистан. След като преживели всичко това, Поло в крайна сметка направили своето кралско рандеву. Марко Поло, тогава на 21 години, станал един от малцината приети от хан - в този случай петият велик хан, Кублай - в неговия летен дворец в Шанду.
Number one with a bullet: MS. Bodl. 264, a composite French manuscript containing the Romance of Alexander, the Travels of Marco Polo, and a whole medieval world's worth of marginal figures. https://t.co/SSAxeqlPbj pic.twitter.com/GLqj1V5Nq3
— Bodleian Digital Library Systems and Services (@BDLSS) November 29, 2018
По негово собствено мнение Марко се харесал на самия Кублай Хан и можел да говори езика му. Семейство Поло прекарало близо 17 години на служба при него в Китай и съседните му земи. Марко бил изпращан на много пътувания из Китай и по-далече до Паган в съвременна Бирма, както и до старата монголска столица Каракорум далеч на север.
Когато дошло време да се върнат в Европа, морското пътешествие на Поло към дома било следващото епично пътешествие, по време на което минали през Южнокитайско море, Виетнам, Малайзия, Суматра и Шри Ланка. Заобиколили най-южния край на Индия и отплавали на север нагоре по западния бряг, откъдето продължили по суша към Афганистан. Минали през Персия, Близкия изток и Константинопол, откъдето накрая отплавали за Венеция. След одисеята, продължила 24 години, те пристигнали у дома през 1295 г.
Раждане на бестселъра
Разказът на Марко Поло за пътуването му се превърнало в бестселър отчасти поради новите си прозрения за една далечна част от света. Въпреки че историите на пътешественици от земите на „Пътя на коприната“ били разпространявани и преди, изобилието от информация, предоставена от Марко Поло за Китай и околните земи била безпрецедентен за времето си.
Fascinating image from a 15th c. French manuscript of Marco Polo's Travels, depicting the harvesting of pepper. pic.twitter.com/vVANdR6AKF
— Jonathan Healey (@SocialHistoryOx) October 3, 2014
„Пътешествията на Марко Поло“ станаха известни и с някои по-необичайни истории. Една такава била за растения, които произвеждали паста (обаче почти е сигурно, че става дума за погрешно тълкуване; Поло със сигурност е знаел, че пастата не расте по дърветата!). Въпреки това, книгата разказва и за гладни канибали и гигантски еднорози (някои смятат, че става дума за носорози), които живели на Суматра. На остров, наречен Ангаман (смята се, че са Андаманските острови), описва хора с глави като кучета. Поло описал място, наречено Чипангу, където имало толкова богат дворец, че подовете му били облицовани със злато „с дебелина повече от два пръста“. Повечето историци смятат, че Чипангу е Япония, но че Марко Поло никога не е бил там. Въпреки това повечето историци мислят, че разказът на Поло за пътуванията му в Китай се основават на автентичния му опит.
Произведението било привлекателно за читателите и поради търговските си акценти. Книгата не само предлагала на читателите си странни и фантастични подробности за далечни места, но също така предоставяла практическа информация, полезна на търговците, интересуващи се от международна търговия. Поло описал Китай като „рай за търговците“ и включил изчерпателни данни за тънкостите на китайския закон.
Нетърпението на Поло да запише стоките, които се произвеждали и как те можели да бъдат транспортирани, уловило настроението на времето. Информацията от пътешествията била полезна и за подобряване на картите на Източна Азия. Това знание подхранвало нарастващото любопитство към света, докато Европа навлизала в Ренесанса и епохата на откритията към края на 1400 г. По-добрата навигация позволила търговията на изток, както и на запад да процъфтява в този трескав период на изследване.
През 1557 г. владетелите на китайската династия Мин позволили на Португалия да създаде постоянно свое селище в Макао и именно от този търговски пункт италианският свещеник Матео Ричи започнал своята йезуитска мисия Китай. Задълбочените му познания за страната му позволили да обяснява китайските вярвания и обичаи на Запада, продължавайки културния мост, който Марко Поло, баща му и чичо му, били започнали да изграждат преди два века.
