С амарканд е бил основен търговски център по Пътя на коприната повече от 2500 години. Сега узбекският град има голям нов туристически комплекс, който се надява да отразява предишната му слава.
Съвсем приглушено дъждът от вятъра трака по древните калдъръми, карайки ги да блестят като намазания с масло нахут в узбекистанското национално ястие с ориз плов (пилаф). В трепкащата светлина на една-единствена далечна улична лампа ярките тюркоазени, кралско-сини и медено-жълти плочки на Тимурид блестят над портал, покрит с куфическо писмо.
13. 🇺🇿 Registan Mosque, Uzbekistan:
— hamad 🇦🇪 (@hamadalm92) January 24, 2024
In the heart of Samarkand, the Registan Mosque stands as a pinnacle of Islamic architecture. Surrounded by the city’s iconic madrasahs, this mosque is known for its intricate tile work, featuring a myriad of azure hues. Its grandiose facade… pic.twitter.com/apl1c0gBDn
„Шах-и-Зинда е най-свещеното място на Самарканд“, казва Катя, екскурзовод сред оградените с високи стени алеи на този гигантски некропол, посветен на Касим Ибн Абас, братовчед на пророка Мохамед, отговорен за пренасянето на исляма в тази част на света през VII-ми век.
Бижуто по Пътя на коприната, с разнообразието си от култури и религии, оживените базари и могъщи паметници, Самарканд е вдъхновявал безброй поети. Те включват Джеймс Елрой Флекър, който пише за мастика от розови бонбони, масло и подправки в епичната си поема „Златният път към Самарканд“.
На двадесет минути от блестящото ново летище на града, по асфалтова пътна артерия, която е в голям контраст с мрежата от разбити пътища в страната, е чисто новият курорт Silk Road Samarkand, който е толкова грандиозен, колкото всичко, за което Амир Тимур (емир на Тимуридската империя между 1370–1405 г.) можел да мечтае. Осем луксозни хотела и уелнес центрове в стил небостъргач са разположени около широк канал, използван за тренировки на шампионите по гребане по време на Съветския съюз.
Опасан с велосипедни алеи и засаден с хиляди малки фиданки, мястото е все още необработено и съвсем ново. През пролуките в дърветата е възможно да се видят сглобяемите сгради, където 15 000 работници са живели през двете години и половина, необходими за построяването. Това е най-големият комплекс от този вид в Централна Азия, струвал около 580 милиона щатски долара, построен с инвестиция от местния петролен и имотен олигарх Бахтийор Фазилов и китайска хотелска група.
„Няма място в историческия център на Самарканд за разработване на проект от такъв мащаб, затова го построихме тук“, каза генералният мениджър Роланд Обермайер.
Tilya Kori Mosque
— Architecture & Tradition (@archi_tradition) January 17, 2024
Samarkand, Uzbekistan 🇺🇿 pic.twitter.com/JOEWKkg1cc
С цел за „насърчаване на местната култура“, сърцето на този модерен комплекс е така нареченият Вечен град: красиво реализирана версия на древен Самарканд, пълна с куполи и джамии, ресторанти, сервиращи сомса (пикантни сладкиши) и шашлик (шишчета с месо) и магазини в стил базари, където най-добрите занаятчии в страната демонстрират своите вековни занаяти.
„Подобно на Амир Тимур, който превърнал Самарканд в културен център, Вечният град цели да запази изкуствата и древните традиции на Узбекистан“, обясни майсторът на керамика от шесто поколение Абдула Нарзулаев, чиято работа може да се намери в Британския музей.
Когато беше преизбран през 2021 г., настоящият президент Шавкат Мирзийоев говори за създаването на нов Узбекистан с реформа на съдебната система, либерализация на икономиката и нова политика на прозрачност и толерантност. Бяха разгледани определени проблеми. Робският труд, който някога е принуждавал милиони узбеки (включително деца) да ходят на полетата, за да берат памук, най-накрая беше забранен през март 2022 г. Но все още има опасения за човешките права в други области и собствениците на местни магазини се притесняват, че това вероятно ще възпира туристите от посещение.
Тъй като населението е едно от най-бързо нарастващите в света и едно от най-младите, безработицата е проблем в Узбекистан. Повече от 11% от населението живее под прага на бедността и със средна месечна заплата само около 300 щатски долара. Близо два милиона узбекистанци работят в чужбина – повечето от тях в Русия. Но някои се прибират.
„Има много хора като мен, които се връщат от чужбина, защото вече е възможно да си намерят работа, не е както беше преди“, каза офис мениджър от Ташкент, който се завърнал в Узбекистан, за да започне работа в Silk Road Samarkand. Новият комплекс досега е отворил над 2000 работни места.
Докато слънцето залязва в една почервеняла локва над назъбените върхове на планинската верига Хисар, майсторът по керамика Нарзулаев извежда последния посетител от магазина си.
„Виждате ли, ние отново създаваме, ние отново живеем. Това е нова надежда за нас след толкова много години на отчаяние“, сподели още той. „И в крайна сметка, както веднъж Конфуций е казал: няма значение колко бавно вървиш, стига да не спираш.“
