М оже би някога сте гледали обществото и сте си казвали: "Не разбирам как хората могат да бъдат предубедени към това." Всъщност произходът на предразсъдъците е обект на голям интерес в социалната психология.
Нека анализираме вътрешните фактори, които карат човек да приеме предразсъдъци. По-специално, те се постулират, за да помогнат за намаляване на емоционалното напрежение или задоволяване на несъзнателни нужди. Два примера биха били следните:
- Фрустрация: има тясна връзка между чувството на фрустрация и агресивното поведение. Агресия може да се пренасочи към някого като изкупителна жертва и обикновено това е някой, който принадлежи към малцинствени групи.
- Желание за превъзходство: теорията за социалната идентичност фокусира вниманието си върху сравненията с другите и смята, че голяма част от положителната визия, която имаме за себе си, се крие в тях.
Социокултурен подход към произхода на предразсъдъците
Някои социални психолози твърдят, че предразсъдъците се научават. Пример за това е случаят с расизма: презрението и отричането на други раси се внушават от детството и е предразсъдък, който се развива и установява в съзнанието до зряла възраст.
Расовите пристрастия между родители и деца се припокриват значително, но не всичко идва от семейството. Средствата за масово осведомяване са силно обвинявани през годините, че подкрепят предразсъдъците срещу определени групи.
Личностни фактори
Въпреки че факторите на околната среда стимулират създаването и устойчивостта на предразсъдъците, индивидуалните различия в тази област са много важни. Ето защо има друго течение, насочено към откриване на това какво кара някои хора да приемат или развиват по-лесно предразсъдъци. Най-значимите данни в това отношение свързват произхода на предразсъдъците с авторитетни личности.
Когнитивният подход
Много социални психолози искат да стигнат до най-основното в произхода на предразсъдъците: самите когнитивни процеси. Когато дадени характеристики се приписват на група, дискриминационните нагласи и поведение са много по-разпространени.
Категоризиране
Това е много основен и адаптивен процес на нашия ум. Действието на „поставяне“ на човек в определена категория надценява разликите между него и нас, което може да доведе до формирането на стереотипи.
Селективна обработка на информация
Защо предразсъдъците и стереотипите не се променят, когато хората попаднат на случаи, които ги отричат? За да отговорят на този въпрос, социалните психолози потвърждават, че хората не обработват света обективно, а пристрастно.
Вероятно ще обръщаме повече внимание на данните, които потвърждават нашите вярвания, тоест ние ги обработваме избирателно. Всъщност можем да говорим за три психологически процеса, засегнати от това:
- Внимание: както се казва по-горе, хората сме склонни да виждаме това, което очакваме да видим.
- Възприятие: стереотипите влияят на това как възприемаме фактите. Например, в случай на расизъм, отношението на лицето от друга раса може да се тълкува по по-заплашителен начин.
- Памет: информацията, която потвърждава стереотипите и предразсъдъците, се запомня по-добре.
Още от автора:
Шест причини да не можете да се съсредоточите при четене
Успешна и независима жена: Навиците, които ни правят такива
Кой е Анаксагор и какви са неговите теории?
Четири техники за справяне с главоболието (без лекарства)
Как да водим минималистичен начин на живот: 7 полезни съвета
Амаксофобия: Страхът от шофиране и как да го преодолеем
Защо прегръдките са толкова утешаващи
Пет мъжки жеста, които казват много повече от „Обичам те“
