По следите на изгубеното време – какво крие крепостта Хоталич|Vesti.bg

М истерии, загадки и приказни места – всичко това се среща в България и то в изобилие. Както се казва отвсякъде дебнат митични места, културно-исторически обекти и множество митове и легенди. Тази земя пази спомени от древни цивилизации, следи от мистични ритуали и истории, които и до днес разпалват въображението на пътешественици и изследователи. От величествени планини до тихи долини – всяко кътче сякаш крие тайна, която чака да бъде разкрита.

Понякога е достатъчно само да спреш за миг, да се огледаш и да усетиш как миналото оживява около теб. България не е просто място на картата – тя е сцена на легенди, предания и чудеса, които продължават да вдъхновяват поколения наред. Тук реалността и митът често се преплитат толкова естествено, че границата между тях почти изчезва. Именно това превръща страната ни в истинска съкровищница от загадъчни истории и вълнуващи открития.

Хоталич е сред малко известните крепости у нас и може би за това все още е запазила част от първобитния си, девствен чар.

Ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич се намира на около 4 км северозападно от град Севлиево, в най-западната част на Севлиевската планина – местността Крушевски баир. Благодарение на десетилетия археологически проучвания днес мястото се е превърнало в своеобразен музей на открито и е сред най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994 г. крепостта е обявена за паметник на културата с национално значение.

История и възникване

Началото на Хоталич се поставя през V–VI век, когато на стратегическия хълм е изградено ранновизантийско укрепление. През X век крепостта е възстановена от българската държава и постепенно се превръща в значим средновековен град. Разположен между важните центрове Търново и Ловеч и близо до пътните връзки по долината на река Росица, Хоталич играе ролята на регионален административен и стопански център.

Съдбата на града се променя след османското завладяване на Северна България. Крепостта постепенно губи значението си, а населението се преселва в подножието ѝ, където възниква селището Серви – по-късно Селви, днешното Севлиево. Така новият град постепенно наследява икономическите и административните функции на стария Хоталич.

Археологически проучвания

Въпреки че съществуването на Хоталич е известно от исторически документи, дълго време местоположението му остава неясно. През втората половина на XX век археологът Симеон Симеонов локализира вероятното място на средновековния град върху Крушевския баир. Цялостните археологически разкопки започват през 1981 г. и постепенно разкриват мащабите на това значимо средновековно селище.

Днес посетителите могат да видят добре проучен комплекс с площ над 50 декара, включващ крепост, подградие, жилищни квартали, църкви, некрополи и множество стопански съоръжения. Разкрити са десетки каменни постройки, част от които са били двуетажни, а запазените зидове достигат височина до 2.5 метра.

Християнските храмове

На територията на Хоталич са открити четири християнски храма, които свидетелстват за духовния живот на средновековното население. Археологическите проучвания започват именно с разкриването на два храма, изградени един върху друг. По-старият датира от V–VI век, а по-късният – от XII–XIV век. И до днес могат да се видят каменният плочник във вътрешността и характерните каменни скамейки по стените.

В източната част на селището се намира още един храм с опростен архитектурен план. Той е леко вкопан в терена, а подът в олтарната част е покрит с каменни плочи. Особено интересна е олтарната маса, изработена от мраморен римски надгробен камък с изтрит надпис – пример за повторна употреба на антични материали в християнския култ.

В цитаделата е разположена и т.нар. болярска църква – малък семеен храм, предназначен за владетеля на крепостта и неговото семейство. В по-късен период притворът ѝ е преустроен в щерна за събиране на дъждовна вода.

Градът и неговите квартали

Средновековното селище около крепостта е било добре организирано и разделено на четири ясно обособени квартала, отделени един от друг със защитни зидове. Двата крайни квартала са били най-гъсто населени. Открити са близо деветдесет жилищни и стопански сгради, изградени основно от ломени камъни.

Поради стръмния терен много от къщите са били полувкопани от северната страна, а от юг са били надграждани. Част от тях са имали втори етаж, за което свидетелстват запазени каменни стълбища. В близост до източната църква археолозите разкриват и четири грънчарски пещи, три от които са намерени със съдове, подготвени за изпичане – свидетелство за активна занаятчийска дейност.

Освен жилища в града са съществували работилници, металургични съоръжения и складови помещения. По-голямата част от населението е живяла в каменни къщи, а вратите на сградите традиционно са били ориентирани към юг или изток.

Над селището, върху трудно достъпен хълм, се издига цитаделата – най-укрепената част на града. Археологическите разкопки разкриват над 900 метра крепостни стени, запазени на места до 3 метра височина. Първоначалното укрепление е изградено през ранновизантийския период, а през XI век е издигната нова стена, използваща част от старите строителни материали.

Некрополи и находки

Около църквите на Хоталич са намерени големи некрополи, които разкриват ценна информация за живота и традициите на населението. В гробовете са открити множество накити – гривни, пръстени, обеци, диадеми и гердани, както и кръстове и други християнски символи.

Сред най-впечатляващите открития е гробът на млада жена, погребана с дете. Тя е носела девет гривни – масивни бронзови и усукани медни накити, както и изключително богато украсен костюм. Около шията ѝ са били нанизани седем гердана, съставени от хиляди дребни мъниста в червени, черни и тъмносини цветове. По добре запазения череп проф. Йордан Йорданов изработва реконструкция на лицето ѝ – образ на млада жена с изящни черти, който днес може да се види в Историческия музей в Севлиево.

Сред най-ценните находки от Хоталич е голямо монетно съкровище от почти 3000 медни монети, открити в глинен съд. Те са сечени основно в Константинопол през XII и началото на XIII век. Подобни находки са рядкост в Северна България и показват, че градът е поддържал активни търговски връзки както с Византия, така и с други райони на българските земи.

Освен монети са открити и множество предмети от ежедневието – керамични съдове, ножове, гвоздеи, прешлени за вретена, тежести за тъкачни станове и други домакински принадлежности. Хиляди от тези находки се съхраняват във фонда на Историческия музей в Севлиево.

Официалното откриване на реставрираната крепост като туристически обект е на 31 януари 2014 г. Въпреки десетилетията изследвания, значителна част от комплекса все още не е напълно проучена, което превръща Хоталич в едно от местата в България, които продължават да разкриват нови страници от средновековната ни история. А какв предстои да прочетем на тези страници – времето и проучванията ще покажат.

Още от автора:

Самуиловата крепост - тихият свидетел на една невиждана жестокост

Бурната история на храм-паметника "Александър Невски"

Стобските пирамиди – място, където природата и въображението се срещат

Мистериите на „Баба Вида“ – единствената изцяло запазена крепост в България

Опознай България за един ден: Културно-историческа разходка в дома на компютъра – град Правец

От езическо светилище до християнски храм: Историята на Цари Мали град

50 интересни факта за българските планини

Магичната красота на Царска Бистрица

Шумерите: Цивилизацията, която даде старт на човешката история

Между невинност и съблазън: Жената в света на Ботичели

Махала Баба Стана - историята на една чудна местност, която остава скрита за мнозина