П рез изминалата седмица едно дете стоеше на площадката за наблюдение на кулата „Си Ен Тауър“ в Торонто и гледаше към силуета на града, замъглен от гъста мараня. На стотици километри оттам войници от Националната гвардия патрулираха в потъналия в дим национален парк „Национална алея“ във Вашингтон, а пътуващите за работа слагаха маски.
Димът, пренасян на юг от горските пожари в Канада, се превърна в почти ежегоден гост в американското небе. Нито една от тези сцени днес не изглежда необичайна. Това, което може би е по-малко познато, е как той влияе на здравето ни под повърхността – вътре в сърцето, белите дробове, мозъка и дори при развиващия се фетус.
Димът от горските пожари доставя коктейл от вредни замърсители на въздуха, включително фини прахови частици (ФПЧ2.5), азотен диоксид (NO2), озон, ароматни въглеводороди и олово.
Това убива десетки хиляди хора годишно.
Праховите частици в дима могат да раздразнят очите, носа и гърлото, а при дишане могат да проникнат дълбоко в белите дробове. Това може да причини увреждания и да затрудни дишането.
Малките частици в белите дробове могат да преминат оттам в кръвния поток – и техните ефекти могат да продължат дори след като видимата мараня изчезне.
В скорошна публикация в European Heart Journal учени, изследващи ефектите от дима от горски пожари върху мозъка и кръвоносните съдове, установиха, че „хроничното излагане на ФПЧ2.5 от горски пожари увеличава риска от инсулт при по-възрастните хора“.
„Димът от горските пожари не е просто непосредствена опасност за дишането“, казва ученият по екологично здраве Янг Лю от университета „Емори“ в САЩ. Изследванията показват, че все повече хора преживяват инфаркти и други сърдечносъдови проблеми, наред със скок в кризите с психичното здраве.
„Засегнато е цялото ви тяло. Димът от горските пожари причинява оксидативен стрес в организма и влошава или ускорява развитието на заболявания“, казва Лю пред Наоми Михара от „Дойче Веле“.
Част от опасността се крие в това какво всъщност съдържа самият димен стълб. Когато пламъците достигнат застроен град или градче, димът вече не е само от изгоряла растителност. „Понякога виждаме дим във въздуха на стотици километри от самия пожар. Помислете какво гори: пластмаси, тежки метали, арсен. Те могат да причинят цяла поредица от други опасности за населението“, казва Обри Милър, експерт по екологични бедствия в Националните институти по здравеопазване.
Острите ефекти са само началото.
Частиците ФПЧ2.5 се свързват с хронични заболявания, включително автоимунни. Излагането на дим по време на бременност увеличава риска от преждевременно раждане и раждане на бебета с ниско тегло, а по-дългосрочното излагане се свързва с някои видове рак.
„Нашите резултати също така показват, че няма видим безопасен праг за излагане на дим. Това означава, че дори „умерената“ периодична поява на дим може да има значение, а не само екстремните събития“, казва Лю.
Според Националния междуведомствен пожарен център над 3,8 милиона акра в САЩ вече са изгорели тази година, а количеството земя, изгарящо годишно в САЩ, сега е повече от двойно спрямо това преди три десетилетия. Мащабът на щетите вече е потресаващ, а изследователите, които ги проследяват, не звучат оптимистично за това накъде се движат нещата.
„Разбирането ни за това кой е уязвим към това излагане е много по-широко, отколкото смятахме“, казва Маршал Бърк, екологичен икономист в Станфордския университет.
В изследване от 2025 г., публикувано в списание Nature, Бърк и колегите му от Станфордския университет оценяват, че между 2026 г. и 2055 г. могат да настъпят 1,9 милиона смъртни случая в повече поради дима с ФПЧ2.5.
„Това са бременни жени, това са деца в училищата, това е всеки с астма, това са хора с онкологични заболявания. В това проучване разглеждаме един конкретен здравен показател – смъртността – и за съжаление откриваме общо бреме от излагането за хората в целите САЩ“, каза Бърк при публикуването на изследването.
Изследване, публикувано тази година в Science Advances, прави консервативна оценка за повече от 24 100 смъртни случая годишно в континенталната част на САЩ между 2006 г. и 2020 г. само от дългосрочно излагане. „Това е голямо число“, заяви пред АФП главният автор и екологичен епидемиолог Мин Чжан от Медицинското училище „Икан“ към „Маунт Синай“ в Ню Йорк.
„Не открихме доказателства за безопасен праг при хронично излагане на дим от горски пожари… това е много обезпокоителен проблем за общественото здраве“, добавя той.
Повечето хора, които преживяват задимена седмица, не завършват като част от статистиката. Но мнозина не се измъкват незасегнати. Кашлицата, стягането в гърдите, възпаленото гърло, главоболието и т.нар. „мозъчна мъгла“ могат да останат дълго време след като пожарът е угаснал.
Някои обезпокоителни констатации също са по-малко очевидни. Изследователите смятат, че излагането на дим може да причини когнитивни проблеми, като вече се появяват доказателства за такава връзка. Междувременно поне едно изследване е открило връзка между депресията и излагането на ФПЧ2.5.
Има начини за намаляване на въздействието.
Експертите съветват да намерите място с чист въздух – специално укритие или дори библиотека, да носите висококачествена маска на открито (въпреки че тя няма да осигури пълна защита) и да проверите дали прозорците, вратите и домашните вентилационни системи наистина предотвратяват навлизането на въздух отвън.
Добави ни в предпочитани източници в Google
